Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (58)

55.

— Е, поне купата сено се смалява — отбеляза Кайли, докато минаваше покрай дърводелските ателиета на път за офиса на Шели.

— Не съм запознат със значението на такива полицейски подмятания — казах аз. — Какво трябваше да значи това?

— Значи, че търсим игла в гигантска купа сено. В понеделник имахме около осем милиона заподозрени. Сега обаче кръгът се стеснява до шепа хора, които може да са знаели къде ще отиде Рейчъл. Това си е далеч по-малка купа сено.

— И търсим две игли — казах аз.

Влязохме в Студио 1 и взехме асансьора до четвъртия етаж, където се намираха продуцентските офиси. Кайли ме поведе по коридора към ъгловия кабинет на Шели Трегър. Вратата беше отворена.

— Тук сме — каза тя.

Шели вдигна поглед от документите на бюрото си.

— Вие ли? О… Зак.

— Имаш ли нещо против и той да остане? — попита го Кайли. — Каквото и да имаш да ми казваш, можеш да го кажеш пред Зак. Той знае всичко.

— Съвсем не. Влизайте и двамата — покани ни той.

Кабинетът му беше просторен и светъл, обграден от всички страни с осем панорамни прозореца — пет от тях гледаха към Двадесет и първа улица, три откъм страната на „Куинс Плаза“. Точно отпред се виждаше стоманената конструкция на моста „Ед Кох Куинсбъроу“, великолепната столетна забележителност на Ню Йорк, която преминаваше над Ийст Ривър, за да свърже остров Рузвелт със зашеметяващо високите небостъргачи на Манхатън.

— Тъкмо щях да ти се обаждам, за да те информирам за развитието на нещата — заговори Шели, — но когато чух, че ще идвате насам, реших, че е по-добре да ти го кажа лично. Седнете, моля.

— Как е Спенс? — попита Кайли, докато се настанявахме на двата черни кожени фотьойла пред бюрото на Шели.

— Спенс е добре, но напълно отрича да има някакъв проблем — каза Шели. — Колкото и много да го обичам, все пак управлявам бизнес и не мога да му позволя да се върне в студиото, преди да се е изчистил напълно. Той носи огромна отговорност тук. А и лично аз не желая да виждам как сам си причинява това, така че и за мен ще е добре, че няма да ми се налага.

— Разбирам — отвърна Кайли. — Ще ми се и на мен да не ми се налагаше да го гледам така.

— Не се и налага — каза Шели. — Разполагаме с един приятен малък апартамент на Ийст Енд Авеню. Можеш да се преместиш там за известно време.

— Приятен малък апартамент? Зак, трябва да го видиш. На десетия етаж е, има гледка към реката и цели три спални.

— Две спални и конферентна зала — поправи я Трегър, сякаш назоваването на едната спалня с друго име щеше да направи апартамента по-малък. — Използваме го за корпоративни срещи и е зает постоянно, когато големите звезди идват да снимат в града. По-хубаво е, отколкото да спят на хотел.

— Зак, ходила съм там и повярвай ми, доста по-хубаво е от повечето хотелски апартаменти в Ню Йорк — каза Кайли.

Шели сви рамене.

— Е, хубав е, голям е. Ако имах нещо по-малко и не чак толкова хубаво, с удоволствие щях да ти предоставя него, но разполагам само е това.

Кайли не устоя на този класически нюйоркски чар и се усмихна.

— Не знам, Шели…

— Виж — прекъсна я той, — така или иначе в момента нямаме гостуваща знаменитост, така че мястото е празно. Компанията плаща за него солидна сума независимо дали се използва, или не, така че, ако се преместиш там за няколко седмици, май ще ми направиш услуга. Какво ще кажеш?

Тя не каза нищо.

Шели вдигна безпомощно ръце и се обърна към мен:

— Зак, моля те, помогни ми. Обясни на твърдоглавата си партньорка, че тя и съпругът й може да имат нужда от малко пространство за известно време. Давай, кажи й!

— Кайли — обърнах се аз към твърдоглавата си партньорка, — моля те, обясни на своя крайно щедър приятел, че съм тук единствено за морална подкрепа и ти би се радвала, ако не ме повишава в брачен консултант.

— Шели, Зак е прав. Това е решение, което трябва да вземем със Спенс.

— Скъпа, точно в момента Спенс не е в състояние да взема решения за каквото и да било — отвърна Шели. — А ако ти не се наспиш на спокойствие няколко нощи, след това също няма да си в състояние да вземаш каквито и да било решения. Ще бъде далеч по-лесно и за двама ви да уредите нещата помежду си, ако си осигурите малко пространство и възможност за смъкване на напрежението. Направи ми тази услуга, иди в апартамента поне за няколко дни.

Кайли погледна към мен, сякаш търсеше отговор. Поклатих глава.

— Съжалявам — казах аз. — Това си зависи изцяло от теб.

— Добре — въздъхна тя. — Ще опитам, но само за една нощ. Ще видим как ще тръгне.

Шели стана, заобиколи бюрото си и я прегърна.

— Портиерът вече има името ти. Той ще ти даде ключовете, а аз ще се обадя на иконома да зареди хладилника.

— Благодаря ти — каза тя. — Не знам как въобще мога да ти се отплатя. Много съм ти задължена.

— Искаш да ми се отплатиш ли? Тогава намери този откачалник Хазмат. След това аз и целият проклет град ще сме ти много задължени.