Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (53)

50.

— Същински бащичко! — отбеляза Джоджо, докато разгръщаше кожения тефтер, принадлежал на брат му Енцо. — Беше още в гимназията, а вече си беше развъртял хубав бизнес и одрусваше останалите хлапета. Дори е използвал семейния шифър.

Татко Джо Салви се усмихна и се облегна назад на кожения стол зад бюрото си, който беше наследил от баща си, а той пък от своя баща. Прокара палец по медния му обков и притисна длани към махагоновите облегалки, покрити със зелена кожа.

— Аз го научих на този код, когато беше на дванадесет — каза той.

— Той никога ли не ти е казвал? — попита Джоджо.

— Какво да ми е казвал?

— За кода. Ти научи мен, когато бях на дванадесет, но ми беше трудно да го запомня и не исках да ти казвам, затова го показах на Енцо. Той го разгада за две минути и след това ми го обясни. Беше хлапе само на девет години, но това си беше нашият Енцо с ум като бръснач.

— О, той беше умен — каза Джо и взе книгата от ръцете на сина си, след което погали нежно меката червена кожа. Енцо беше най-малкият му син, наречен на покойния му баща. Той беше и синът, на когото винаги бе планирал да предаде щафетата. Енцо имаше глава за бизнес. Беше истинска лисица. По-големият му брат беше биче.

— Тази госпожа Фрай, която е върнала книгата — каза Джоджо, — тя бяла ли е?

— Тя е от църквата „Света Агнес“ — отвърна Салви. — Каква друга може да е?

— Само се чудех, татко. Исках да кажа, винаги съм мислел, че черните от парк „Озон“ убиха Енцо. Те го мразеха, защото смазваше от бой техните гангстери.

Салви поклати глава.

— Мислиш, че тази госпожа Фрай е взела книгата от някакво черно хлапе от парк „Озон“? Не. Намерила я е в къщата си и се обзалагам, че нейният син я е скрил там в нощта, когато умря Енцо.

— Значи това хлапе Фрай… той е убил Енцо?

— Или е той, или знае кой го е направил.

— Тогава ме остави да си поговоря с него — каза Джоджо.

— За да се случи това, първо трябва да разбера кой е синът на госпожа Фрай и къде можем да го намерим.

— Няма проблем. Защо ние двамата с Томи Бой да не отидем дотам и да си поговорим малко с госпожа Фрай?

Салви потърка брадата си и си пое дълбоко дъх.

— Джоджо, ти наистина ли мислиш, че това да пратиш двама мускулести здравеняци, които да изплашат до смърт някаква възрастна жена, е най-добрият начин за действие?

— Не знам, папа. Така и не помислих за цялото нещо. Просто се опитвах да помогна.

— Ще има предостатъчно време за теб и за Томи Бой да помогнете — каза Салви и потупа сина си по коляното по същия начин, както би потупал домашното си куче по главата. — Засега обаче недей да мислиш. Аз знам точно как да се справя с това.