Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (22)

19.

— Е, всичко мина като по вода — отбелязах аз, когато се озовахме отново в асансьора. — На практика обвиних бивш щатски прокурор в укриване на доказателства, а ти за малко не каза на бащата на жертвата да вземе да се засили и да скочи от терасата. Освен това компютърът на Евелин, който е вероятно най-добрата ни следа към разкриването на убиеца й, мистериозно е изчезнал.

— Няма нищо мистериозно — отвърна Кайли. — Всичко е просто и ясно. Мюриъл Сайкс го е взела.

— Пробвай се да го докажеш.

— Мислиш, че няма да мога ли? — каза тя в момента, когато вратата на асансьора се отвори. — Само гледай!

Кайли се отправи към портиера.

— Как мина горе? — попита ни ведро той, сякаш наближаваше Коледа, а Кайли беше поредната обитателка на сградата, която му оставяше щедри бакшиши.

— Как е името ви? — настоя да узнае тя, влизайки изцяло в ролята на лошото ченге и без капчица чаровност.

— Нестор — отговори колебливо портиерът.

— Имате ли видеонаблюдение в сградата, Нестор?

— Само на вътрешната част — отговори човекът и посочи към осем малки монитора, монтирани на бюрото му. — Не записва нищо и служи само колкото да хвърлям по един поглед на случващото се.

— Значи си доста добре осведомен — заяви Кайли.

— Такава ми е работата.

— Значи ще си спомниш дали си видял госпожа Сайкс да се качва в апартамента на госпожа Паркър-Стийл рано тази сутрин?

— И да се е качвала, не съм я видял — побърза да отговори портиерът.

— Нестор, знаете защо сме тук, нали? — настоя Кайли.

— Госпожа Паркър-Стийл… някой я е убил — каза той.

— Точно така. Ние разследваме убийството. Значи, ако ти задам въпрос и ти ме излъжеш, ще носиш отговорност за възпрепятстване на правосъдието, което е престъпление. Разбираш ли?

Мъжът кимна.

— Тогава нека ти задам въпроса по друг начин — продължи тя. — Видя ли госпожа Сайкс рано тази сутрин да се качва в апартамента на госпожа Паркър-Стийл? И преди да ми отговориш, запитай се дали това, което ти е дала, за да мълчиш, е достатъчно, за да ти стигне през следващите две години, защото такава е минималната присъда за лъжесвидетелстване пред разследващ орган.

— Госпожа Сайкс дойде тази сутрин — каза той. — Беше малко след седем. Сигурен съм за часа, защото смяната ми започва в седем и още си пиех кафето. Спря отпред с кола и каза на шофьора да я изчака. Качи се горе, не носеше нищо на отиване, но пет минути по-късно, когато се върна, носеше лаптопа на госпожа Паркър-Стийл. Познах го по чантата. На нея има лого с една от онези ябълки на „Епъл“. Даде ми стотачка.

— За какво? — попита Кайли.

— Каза ми да отрека, ако някой пита дали е идвала.

— И ти каза точно това, за да си заслужиш стотачката. След това обаче ни каза истината, затова няма да се наложи да се качиш в полицейската кола с нас — отвърна Кайли. — Приятен ден, Нестор.

Тя сграбчи пиринчената дръжка на вратата, отвори я и ми направи знак да я последвам към колата. Нестор така и си остана шокиран и закован на място.

— Както казах — заяви Кайли, докато се качваше на шофьорското място, — в това няма нищо мистериозно. Мюриъл Сайкс ни заби един. А сега, когато знам, че има намерение да ни ползва за боксови круши, реших да размисля.

— За кое? — попитах я аз.

Тя запали двигателя и фордът се сля с градския трафик.

— Следващия четвъртък ще гласувам за Спелман.