Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (63)

60.

Донован и Бойл се качиха в асансьора, а двамата с Кайли изчакахме мълчаливо да слязат на приземния етаж.

— На тези двамата им нямах доверие още като се опитваха да подкопават работата ни — каза тя, когато чухме вратите на асансьора да се отварят долу с шумно изтракване, което отекна нагоре по асансьорната шахта. — Сега, когато искат да ни помагат, им вярвам още по-малко.

— Технически погледнато, мисля, че само Бойл е този, който иска да помага — отбелязах аз. — Донован сигурно ще бъде по-доволен, ако намери нас двамата с теб натъпкани в защитни облекла. Не мога да повярвам, че се опитаха да разиграят номера с доброто ченге и лошото ченге пред нас.

— А аз все още се опитвам да разбера дали тези двамата са умни ченгета, или тъпи ченгета — каза тя.

— Аз гласувам за тъпи.

— Ние двамата намерихме повече следи за три дни, отколкото тези глупаци са открили за четири месеца — каза тя, — така че привидно двамата изглеждат като пълни аматьори.

— А мислиш ли, че има и нещо под тази фасада?

— Нека просто да предположим, че Черил е права и наистина търсим истински ченгета. Ако Донован и Бойл са извършителите, значи досега са успели да се устроят като водещи детективи, като са извършили първото престъпление в района под тяхна юрисдикция. Това не просто е умно, идеята е направо брилянтна!

— А как ще обясниш факта, че се появиха тук тази вечер, за да ни изцедят за повече подробности по случая? Не знаят ли какъв е най-бързият начин да се изкачат до номер едно в списъка на заподозрените? На мен това ми звучи доста тъпо.

— Тъпо е само ако знаят, че търсим провинени ченгета — отвърна тя. — В момента има само четирима души, които знаят, че издирваме убийците сред нюйоркската полиция — ти, аз, Черил и Кейтс. Тези момчета може да са доста по-умни, отколкото се представят. Мисля, че нарочно се направиха на вбесени, когато им взехме случая, и правеха всичко възможно, за да не ни помагат. След това са се усетили, че като пречат на нас, пречат и на себе си, затова са решили, че като ни предложат подкрепата си, това ще е най-добрият начин да останат в течение на случващото се по разследването.

— Не ме интересува дали са тъпи, или умни. Но ако се опитват да слухтят какво става около нас, може би е добре и ние да слухтим какво става около тях.

— Закари Джордан, да не би да говориш за поставяне на опашки след тези двамата? — попита Кайли и цялата грейна от щастие.

— Ъхъ.

— А мислиш ли, че капитан „Всичко по учебник“ ще одобри идеята ни да назначим екип да ги следи? — попита тя.

— Може би да, може би не — отговорих.

— Вероятно не.

— Но това няма значение, защото аз няма да я питам. Точно в момента въобще не ми пука какво ще каже тя.

— Слушай само какви ги говори примерният полицай! — отбеляза Кайли и се ухили широко насреща ми. — А аз си мислех, че съм единственото ченге наоколо, което си е спечелило репутация, че действа не по правилата.

Дълго преди да се присъедини към „Специални клиенти“, Кайли беше известна с това, че нарушаваше правилата всеки път, когато смяташе, че те не работят в нейна полза. И въпреки че шефовете обикновено се мръщят на ченгетата ентусиасти, тя винаги успяваше да си свърши работата, така че те винаги подминаваха нарушенията й. Донован и Бойл намирисваха отдалеч и бях готов да ги закова, независимо от това какво щяха да кажат висшестоящите.

— Нали чу кмета днес следобед? — попитах аз. — Няма значение какво, по дяволите, ще трябва да направим, но дяволски добре е да го свършим преди деня на изборите. Това стори ли ти се като обикновен коментар?

— Мамка му, не. Звучеше си като директна заповед от най-отгоре на хранителната верига. Но ми харесва начинът, но който разсъждаваш. Само така, партньоре! — похвали ме тя.

Взе телефона от бюрото си и набра номер.

— Здрасти, Кайли е. О, човече, толкова се радвам, че още си там. Може ли да намина?

Какъвто и да беше отговорът, той я накара да се засмее.

— Супер. Ще съм там след минутка.

Тя се втурна към вратата на офиса.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш къде тръгна?

— Към офиса на Мат Смит. Връщам се след пет минути — каза тя и изчезна.

Аз си останах там, кипейки вътрешно, сякаш момичето, с което бях дошъл на танците, изведнъж беше решило да се прибере у дома с някой друг.

Мат Смит ли? Браво на теб, партньоре!