Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (15)

12.

— Имената им са Донован и Бойл — продължи Кейси. — Държат се като тъпанари, обикалят наоколо и разправят на всички, че са…

— Знам какво разправят, че са — отвърнах аз. — Благодаря. Оставете това на мен.

— Зак, и без това съм в скапано настроение — сграбчи ме за ръкава Кайли. — Остави ме да си го изкарам на някой друг, а не на теб.

— Моля, заповядай — съгласих се аз и отстъпих настрана.

Донован и Бойл се приближиха заплашително през тревата и се спряха пред нас. Преди да успеят да кажат нещо, Кайли ги атакува:

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите, клоуни такива? Стойте настрана. Това е местопрестъпление.

Единият беше много висок, над метър и деветдесет, с тъмна коса и лице на чаровник. Другият беше по-нисък, с тънки устни и много късо подстригана коса — не беше и наполовина толкова симпатичен като първия. Така и не разбрах кой кой е.

— Нашето местопрестъпление — рязко каза онзи с късо подстриганата коса. — Аз съм Бойл, а това е Донован. Ние сме водещите детективи по случая „Хазмат“.

— Доколкото чух, довели сте го до задънена улица. Считано отпреди час, случаят е наш.

— И кой го казва?

— Шефът ми. Капитан Делия Кейтс, както и нейният шеф — полицейски комисар Ричард Харис, както и неговият шеф — кметът.

— Пълни глупости — заяви Бойл. — Защо, по дяволите, са ни оттеглили?

— Не са ви оттеглили — уточни Кайли. — Случаят е прехвърлен на отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция. Аз съм детектив Макдоналд, това е детектив Джордан, а вие двамата сте назначени за наши помощници.

— Ще работим за вас? — попита Донован.

— Някакъв проблем ли има, детектив Донован? — отвърна Кайли.

— Дяволски си права, че има проблем!

— В такъв случай изпратете всичко, с което разполагате по случая „Хазмат“, в нашия офис. Ние ще поемем от тук нататък.

— Как не! На никого в „Специални клиенти“ не му пукаше за първите три жертви, но сега, когато е намесена и Мюриъл Сайкс, кметът скача в играта и хвърля случая най-отгоре в купчината. И каква ще е вашата задача? Да хвърлите колкото можете повече боклук върху Паркър-Стийл, за да може кампанията на Сайкс да затъне от това?

— Тук не става въпрос за политика — каза Кайли. — Става въпрос само за това да хванем един сериен убиец.

— И какво, по дяволите, си мислехте, че сме правили през последните четири месеца?

— Хм, интересно, но и кметът попита същото. „Какво, по дяволите, са правили онези две ченгета през последните четири месеца?“ Ако не ви харесва решението му, можете да подадете жалба в участъка.

Донован погледна партньора си. Със сигурност и двамата не искаха да бъдат втора цигулка, но нямаха никакъв напредък по случая и Кайли го знаеше. След това и двамата погледнаха към мен, сякаш можех да кажа нещо, за да я разубедя. Дори не мигнах.

— Решавайте, момчета — заяви тя. — С нас ли сте на борда?

— Ей, ако те не искат — намеси се и Кейси, — ние двамата с Бел ще се радваме да…

— Назад! — прекъсна го Донован. — Това си е нашият случай още от първия ден и няма да позволим да ни изритат от него заради някакви си политически глупости. Оставаме.

— Значи можете да започнете, като до двадесет минути ни донесете материалите по разследването в Деветнадесети участък — заяви Кайли и му подаде визитката си. — Бъдете сигурни, че ще спомена пред кмета за вашето желание за съдействие.

Двете ни кученца гледаха така, сякаш някой току-що им е отмъкнал любимата играчка.

— Това значи ли, че няма да имате нужда от нас? — попита Бел.

— Вие, момчета, ни помогнахте много и го оценяваме — обадих се аз.

— Значи тези двамата ще работят по случая, а ние не, така ли? — попита отново Бел.

Кимнах, но Кайли, която винаги държи да има последната дума, заяви само:

— Засега.