Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (48)

45.

Лиз все още държеше тирбушона. Тя бавно смъкна ръка и я скри зад гърба си.

— Хвърли го, кучко! — извика единият от двамата. — Да не би да ти приличаме на някакви скапани аматьори?

Тирбушонът издрънча на покрития с плочки под.

— Изритай го в другия край на стаята!

Лиз огледа двамата мъже. Бяха облечени изцяло в черно. Този, който се разпореждаше, беше висок около метър и деветдесет. Гласът му беше леко заглушен от маската, но звучеше като млад човек, бял и ужасно сериозен. Нищо в него не говореше, че е аматьор.

„Подчини се, но не се предавай“, помисли си тя, преди да ритне тирбушона настрана към далечния край на кухнята.

— И двете — легнете по лице! Сложете ръце зад гърба! Веднага!

Жените се проснаха на пода с ръце зад гърба. Този от мъжете, който раздаваше командите, прибра оръжието си в кобура, коленичи до Рейчъл и пристегна китките й с пластмасови белезници, като я стегна много силно. Тя изстена от болка.

Вторият мъж остана прав и застана разкрачен над Лиз. Той също прибра оръжието и бръкна в джоба си за белезници. Тогава Лиз видя своя шанс. С едно бързо движение тя се извъртя по гръб и заби коляно в слабините му.

Мъжът се преви надве. В същото време Лиз успя да се изправи и го повали на пода, борейки се да докопа оръжието му. Партньорът му обаче скочи веднага и изрита силно ръката й. Първия път пропусна и Лиз успя да го сграбчи за крака, събаряйки и него на пода.

Успя да се задържи на колене и започна да налага поваления мъж с юмруци, стремейки се да достигне до някое слабо място, като темето или гърлото му.

Тогава тежък ботуш я изрита отзад по главата и тя политна напред. Чифт колене се забиха в гърба й. Вторият от мъжете я сграбчи за косата, дръпна я рязко назад и притисна шията й в сгъвката на лакътя си.

— Не мърдай или ще ти счупя шибания врат! — изкрещя той.

Тялото й застина неподвижно, но мъжът продължи да я притиска, оставяйки я без въздух. Тя осъзна, че е притисната в смъртоносна хватка.

— Достатъчно! — извика другият. — Не сме дошли заради нея.

Партньорът му поотпусна хватката си и Лиз жадно пое глътка въздух.

Единият от двамата я сграбчи за ръцете, другият я хвана за глезените и двамата дружно я замъкнаха в банята. Онзи, който едва не я беше задушил, надвеси главата й над тоалетната чиния.

— Още една глупост и ще те удавя точно тук! А партньорът ми ще пикае върху теб, докато умираш! — заплаши я той.

Притиснаха я с лице към пода, залепиха тиксо на устата й, преместиха краката й до основата на тоалетната чиния и привързаха глезените й с пластмасови стяжки. След това изпънаха ръцете й над главата и ги пристегнаха към тръбата под мивката.

Единият от двамата пусна водата и започна да пълни ваната. След пет минути вторият се върна в банята събрал всички телефони в къщата, включително нейния мобилен телефон, и ги хвърли в пълната вана.

— Трябва да те убием само за това, че прикриваш детеубийца — заяви той. След това изключиха лампата в банята и затвориха вратата след себе си.

Лиз остана да лежи на студените плочки на пода. Ръцете и краката й бяха болезнено изпънати, белезниците се впиваха в кожата й. Заслуша се. Успя да чуе, че изнасят Рейчъл през задната врата.

След това се отвори врата на кола, затвори се, последва бързо отваряне на още две автомобилни врати и затварянето им.

Изръмжа двигател и колата потегли.

После настъпи тишина. Тя не чу нищо повече, освен агонизиращите стенания, които идваха от насиненото й тяло.