Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red 2, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Карачанова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka (2021)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Възмездие
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 07.07.2016
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1596-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8330
История
- — Добавяне
42.
— Искате ли да чуете и моето виждане за убиеца Хазмат? Или „убийците Хазмат“, както ги нарича Зак? — попита Черил.
— Черил, радвам се да разбера, че вече имаш виждане — насърчи я Кейтс. — Давай.
— Доналд Ли, специалистът по психологически профили, към когото са се обърнали Донован и Бойл, е всъщност детектив, а не анализатор. Работейки с информацията, с която е разполагал, той е съставил профил на убиеца: „бял мъж, отгледан от строги родители, обвързан с фундаментални религиозни принципи“. Убиецът очаква от Бог да накаже съгрешилите, а когато виновниците се изплъзнат между капките, нашият убиец се заема с възмездието. Нямам аргументи да оспоря това, но тази информация е доста елементарна и ако се придържаме само към нея, няма да стигнем доникъде — обясни Черил.
— Аз обаче имам предимството да работя с двама много умни детективи, които са се досетили, че жертвите в случая не са от типа хора, които биха се качили в кола с двама непознати, освен ако не им се е струвало, че нямат друг избор. Възможно е това да са двама мъже, които се преструват на полицаи, но аз мисля, че в случая става въпрос за нещо повече от преструване.
— Какво значи това? — попита Кейтс.
— Значи, че те мислят като полицаи. Знаели са точно как да проследят и да отвлекат жертвите си. Имат солидни познания за начините на събиране на веществени доказателства и знаят как да не оставят никакви годни за използване следи. Може и да се преструват на полицаи, но са толкова добри, че смятам за по-вероятно да са истински полицаи или по-скоро бивши служители на полицията.
— Всеки, който е гледал достатъчно епизоди от сериала „От местопрестъплението“, има солидни познания за начините на събиране на веществени доказателства — отбеляза Кейтс. — За мен това не е доказателство, че са замесени истински полицаи.
— Капитане, аз не мога да докажа нищо. Това е работа на вашите детективи. Моята работа е да проуча модела на престъплението и да съставя психологически профил. Ако се съди по начина на извършване — отвличането, мъченията, пренасянето на телата на жертвите, съгласна съм със Зак и Кайли, че това е екипна работа. Истинските полицаи работят в екип.
— Слушам ви — кимна Кейтс.
— Провеждам доста самостоятелни терапевтични сеанси с полицаи и по-специално с детективи. Те си скъсват задниците месеци и дори години да преследват и залавят престъпници, за които са сигурни, че са виновни, а след това по една или друга причина лошите момчета успяват да избягат. Едва ли трябва да ви обяснявам колко дразнещо е това за полицаите, които са ги заловили. Провеждала съм разговори с десетки ченгета, които са подали молба за напускане, защото им е писнало от правосъдната система. Доста от тях са споделяли, че трябва да напуснат работа, защото един ден просто няма да издържат и ще застрелят в тила някои от тези типове.
— На повечето ченгета им се въртят подобни мисли, но не го правят — каза Кейтс. — Ако един от лошите успее да се измъкне, гледат да го преглътнат, излизат отново навън и хващат друг.
— Тези убийци не разсъждават така — отвърна Черил. — Те демонстрират голяма самоувереност, като оставят телата на публично място. Рискът е много висок, но искат хората в Ню Йорк да разберат какво точно правят. И след като вече са привлекли нашето внимание, пускат видеозаписа. Според мен това е ключът към разбирането на тяхната персона, на публичното им лице. Видеозаписите говорят, че убийството не е основната им цел.
— А каква е целта им?
— Признанията. Всеки видеозапис показва на обществото, че макар полицаите да са били достатъчно способни да заловят престъпниците, съдебната система се е провалила и ги е изпратила обратно на улицата.
Черил спря и си пое дълбоко дъх. Колкото по-разпалено обясняваше тезата си, толкова по-високо говореше.
— Капитане — продължи тя, като снижи глас и овладя въодушевлението си, — за доброто на полицията се надявам, че тези хора са просто двама самозванци, които размахват фалшива значка, но колкото повече мисля върху това, толкова повече ми се струва, че са истински полицаи. Тези хора не просто убиват — те изпращат категорично послание: „Официалното правосъдие не работи. То невинаги успява да накаже виновните. Затова го правим ние“.