Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (33)

30.

Беше само 6:45, когато влязох в офиса, но Кайли беше вече на бюрото си.

— Добър следобед, детектив — поздрави ме тя. — Хубаво е, че най-накрая се отбихте.

— От опита ти за шега разбирам, че двамата със Спенс сте имали приятна сутрин — отговорих аз.

— Излязох, преди той да се е събудил, и май приятното се изчерпва с това — отвърна тя. — Кейтс ни чака да й докладваме развитието по случая.

Трябваха ни десет минути, за да уведомим капитан Кейтс за случилото се с Евелин. Тя ни прекъсна само два пъти. Първият път беше, когато й казахме, че и двата компютъра на Евелин удобно са изчезнали.

— И портиерът със сигурност е видял Сайкс да излиза от сградата с лаптопа на Евелин? — попита тя.

— Технически той я е видял само да излиза с чанта за лаптоп — отговорих аз. — Но тя му е дала стотачка, за да забрави какво е видял.

— Поредният случай на възпрепятстване на правосъдието, който няма да издържи при скапаната ни съдебна система — отбеляза Кейтс.

Вторият й коментар беше, когато й съобщихме, че Джо Ромео е видял Евелин в петък вечерта да се качва в черен джип с двама души вътре.

— Значи смятате, че Хазмат може да са всъщност двама души?

— Убиецът от случая „Холивуд на Хъдсън“ имаше съучастник — каза Кайли. — Като се има предвид, че Хазмат влачи мъртви тела наоколо, не е изненадващо, ако се окаже, че и той има съучастник.

Установили сте мястото, където е била отвлечена Евелин Паркър-Стийл — каза Кейтс. — Намерили сте и очевидец, който я е видял доброволно да се качва в черен джип, в който е имало поне още двама души. Вие двамата за двадесет и четири часа сте се добрали до по-съществена информация по случая, отколкото Донован и Бойл за последните четири месеца.

— Нямаме кой знае каква заслуга — каза Кайли. — Тези двама полицаи са свалили летвата твърде ниско. Материалите за убийствата в папките приличат по-скоро на очерци. Няма нищо, за което да се хванем. Двамата със Зак мислехме, че ще е добре, ако проверим повторно част от тяхната информация.

— Ако разберем кои са местата, откъдето са изчезнали другите три жертви, можем да намерим свидетели, които да ни дадат по-добро описание на колата или на заподозрените — казах аз. — Ще започнем с втората жертва, Себастиан Кат. Той е живял някъде наблизо — на пресечката на Осемдесет и четвърта улица и „Йорк“.

— Каква е историята му? — попита Кейтс.

— За него все още не разполагаме с нова информация — казах аз, — имаме само това, което са ни дали в малката си папка Донован и Бойл.

— Ще бъда откровена с вас — заяви Кейтс. — Толкова съм затънала в политически глупости, че не ми остана време да прочета нито една от папките, независимо колко са тънички.

— Политически глупости ли? — погледна я изненадано Кайли. — За пръв път го чувам. Благодаря ви, че ни държите далеч от това, капитане.

— Аз ви благодаря, че ме разсмяхте, детектив — усмихна се Кейтс. — С кмета и личния му съветник, които непрекъснато ми дишат във врата, почти със сигурност мога да кажа, че това е един от последните случаи, в които ме виждате да се смея. Кажете ми с какво разполагате по случая „Себастиан Кат“.

— Бил е „моден фотограф“ — каза Кайли и направи въздушни кавички с пръсти.

Кейтс добре познаваше полицейския жаргон и поклати глава с израз на отвращение.

— Кого е фотографирал? Малки момченца? Малки момиченца?

— Млади жени — отговори Кайли. — Намирал ги е в сайта „Крейгслист“, предлагал им кариера в модния бизнес, а след това им намирал работа като участници в уебсесии на живо в интернет или като модели на фриволно бельо на частни партита. Освен това е развил сексуална зависимост. Прибирал тези деца, някои от които непълнолетни, дрогирал ги, държал ги голи и на разположение в леглото. Живеел с едно-две от тях, а след това ги пускал, за да си освободи място за свежа плът.

— Трудно ми е да повярвам, че някой може да е искал да го убие — отбеляза Кейтс.

— Той пръв е убил един от моделите си — отговорих. — Името й е Савана Лий. Тя била на деветнадесет, той на четиридесет и девет, но това момиче било различно. Той се влюбил в нея. Всичко продължило може би около два месеца, когато една вечер Савана била намерена намушкана до смърт на няколко пресечки от жилището на Кат. Раницата й липсвала и по всичко изглеждало, че се касае за грабеж, прераснал в убийство, но ченгетата не се хванали на това. Заподозрели Кат, но нямало никакви улики, които да сочат към него.

— Тогава се появил свидетел, Хати ла Фльор — добави Кайли. — Тя и съпругът й живеели в апартамента в съседство с Кат. Дамата била около седемдесетгодишна и управлявала „Дафодил Трил“ на Йорк Авеню. Била стара чаровница и всички в квартала я обичали.

— Говорите за нея в минало време — отбеляза Кейтс.

— Тя е втората жертва на Кат — отговори Кайли. — Хати носела от ресторанта обяд на Савана няколко пъти седмично. Накрая успяла да убеди момичето да зареже Кат и да продължи живота си без него. В нощта, когато Савана била убита, Хати била навън, за да разходи кучето си. Било към един часа през нощта, точно по времето, когато е настъпила смъртта на момичето, и свидетелката се кълняла пред ченгетата, че е видяла Кат да се промъква откъм задния вход на сградата, като е носил раницата на Савана със себе си. Той бил арестуван, по-късно освободен под гаранция, а седмица преди делото Хати излязла на редовната си среднощна разходка с кучето, когато била намушкана с нож.

— Поредният така наречен грабеж, прераснал в убийство — каза Кейтс.

— Всички знаели кой я е убил — обясни Кайли, — особено след като кучето й така и не било намерено. Щом можеш да се отървеш от жената, заради която могат да те затворят за убийство, кой може да те спре да се отървеш от дразнещо дребно кученце, което живее в съседния апартамент? Липсвали обаче неоспорими доказателства и на Кат за втори път му се разминало обвинението в убийство.

— Знаем го със сигурност, защото Кат е признал и за двете убийства във видеото, което убиецът е публикувал — добавих аз. — Признал е също, че е счупил врата на кучето и е хвърлил тялото му в Ийст Ривър.

— Тялото на Себастиан било оставено близо до Международния център на фотографията на Западна четиридесет и трета улица — каза Кайли. — Обаче нямаме представа откъде е бил похитен или поне откъде е изчезнал. Това е така, защото Кат е от типа хора, които не липсват на никого, когато изчезнат. Ще проверим дали можем да изровим нещо. Започваме най-напред от съседа на Кат.

— Хортън ла Фльор, съпруга на Хати.