Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (51)

48.

— По дяволите! — възкликна Кайли, докато се качвахме в служебния „Форд Интерсептор“. — Можех да се изритам и сама!

— Задето се опита да се докараш пред шефа, че все едно ти пука за правилата, а тя ти натри носа ли?

— Не съм се опитвала да се докарам, а и тя вече знае, че когато става въпрос за следване на процедури, не съм най-примерното момиченце скаут. А и реших, че ако тя смята отново да ме скастри заради Деймън Паркър, трябва поне да й покажа, че знам какви са правилата, които ще наруша. Тя праща две нюйоркски ченгета да разследват нашумял случай на отвличане, извършено на територията на друг щат. За една сутрин ще извършим повече нарушения в чужда юрисдикция, отколкото болшинството ченгета през цялата си кариера. И не става въпрос само за местните полицаи, които прецакваме, защото всички ще искат да са част от това — щатският шериф на Берген, щатската полиция и разбира се, федералните.

— Звучиш така, сякаш се забавляваш с този факт — отбелязах аз. — Защо тогава да се налага да се изриташ сама?

— Защото знаех, че това ще се случи. Знаех си, че Рейчъл О’Кийф ще бъде отвлечена.

— И кога точно го разбра? — попитах аз, докато се качвах по моста „Рузвелт“ в посока Деветдесет и шеста улица.

— Още в понеделник вечер, когато съобщиха каква е присъдата. Всеки човек на планетата знае, че О’Кийф е виновна, а и първото, което си помислих, когато съдебното жури я освободи на практика само с леко плясване през ръцете, беше: „Обзалагам се, че Хазмат ще се заемат с нея“.

— Трябваше да кажеш за това.

— На кого? А дори и да бях, каква щеше да е ползата от това?

— Именно. Никой нямаше да те послуша, а дори и да те бяха чули, никой нямаше да направи нищо — отвърнах аз. — Затова спри да се риташ сама.

Мобилният телефон на Кайли иззвъня, тя погледна към екрана и каза само: „О, мамка му!“.

— Здравей, Шели, какво е станало? — вдигна тя.

През следващите шестдесет секунди тя просто мълчеше и слушаше това, което й говореха от другата страна. Нямах представа какво става, но знаех много добре кой е Шели.

Роденият в „Хеле Китчън“ Шели Трегър бе един от най-богатите и най-популярните тв продуценти в бизнеса. През годините продуцентската компания на Шели, наречена „Ну Йоук Филмс“, беше осигурявала работа на десетки хиляди нюйоркчани, които в противен случай биха умрели от глад или още по-лошо — биха били принудени да се преместят в Лос Анджелис. Едно от най-успешните бизнес протежета на Шели беше Спенс Харингтън, съпругът на Кайли.

— В коя болница? — попита Кайли. — Не, ще отида там веднага щом мога. Благодаря, че се обади.

Отбих колата в една тясна странична алея отляво на пътя и спрях.

— Изглежда, нещо се е случило със Спенс — казах аз.

— Случило се е. В момента е в линейка на път към болница „Елмхърст“. Бил е на снимачната площадка, спънал се е в стойка за прожектори и си е ударил главата в пода на студиото, като се е нарязал на счупеното стъкло. Защо спряхме?

— Намираме се на километър от моста „Джордж Вашингтон“. Нямам време да те закарам до Куинс, но мога да сляза по Сто седемдесет и девета улица и да те оставя на някоя автобусна спирка. Оттам можеш да си хванеш такси за болницата.

— Няма да отида в болницата — каза тя.

— Сигурна ли си? Спенс май е ранен доста зле.

— Карай! — каза тя.

— Виж, мога да се оправя със сестрата на О’Кийф и сам. Иди да видиш как е Спенс, а след това ще се видим да ти разкажа…

— Зак, Спенс не просто е паднал. Бил е дрогиран с болкоуспокояващи и изобщо не е виждал къде върви. Изложил е на риск своя живот и живота на хората около него, унищожил е оборудване за хиляди долари. Спенс има проблем и моето отиване в болницата, за да му държа ръката, няма да помогне. Казах ти го още в понеделник, ще ти го повторя и сега — това е най-готината работа в Нюйоркската полиция и аз няма да я прецакам заради съпруг, пристрастен към наркотиците. А сега би ли ми направил една услуга?

— Разбира се. Всичко, което кажеш.

— Млъквай и карай.

Млъкнах, върнах се обратно на магистралата и се отправих към подстъпа за моста в посока Ню Джърси.