Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (8)

5.

Резиденция „Грейси Меншън“ е сграда на две столетия, но едва през Втората световна война се е превърнала в дом на тези, които се оказвали достатъчно луди, за да искат да са кметове на Ню Йорк. Настоящият й обитател Стан Спелман отчаяно настояваше да запази правото си на ползване и през следващите четири години, но ако можеше да се вярва на социолозите, разполагаше само с осем дни преди да бъде заменен от Мюриъл Сайкс.

В сравнение с други имения това е доста обикновено — няма впечатляващи зали или мраморни колони. Представлява просто семпла двуетажна къща, боядисана в бяло и жълто, с пет спални и по-добра от обичайното гледка към Ийст Ривър.

Кайли беше вече в края на стълбището и кипеше.

— Какво беше това? Да не би днес да е „Ден без граници на личното пространство“? — попита тя. — Защо всички си врат носа в личните ми работи?

— Всички ли? — отвърнах аз, опитвайки се да не се разкрещя на предната веранда на кмета. — Този лигльо с удоволствие би навлязъл в личното ти пространство. Именно затова те пита как е съпругът ти. А аз искам просто да знам защо се беше покрила тази сутрин. Как, по дяволите, можеш да ме слагаш в една категория с него?

— Защото двамата задавате различни въпроси, но проклетият отговор е един и същ. Тази сутрин Спенс падна под душа и си удари главата. Закарах го до спешното. Сега е добре, но се притеснява, че три месеца след инцидента с Хамелеона все още не се чувства достатъчно здраво стъпил на краката си. Затова закъснях. Сега доволен ли си?

— Съжалявам — казах аз и се почувствах като идиот. Това беше второто ми извинение за по-малко от двадесет минути. — Защо не ми каза?

— Защото мислех, че основната ни задача е да намерим убиеца. А сега може ли да продължим с нея? — попита тя и отвори предната врата, за да влезем във фоайето.

Моето обзавеждане е от ИКЕА. Това на кмета е от деветнадесети век. Но при предишните ми идвания тук съм забелязал и някои имитации. Посочих с пръст пода — обширна площ, покрита с черно-бели плочки с ромбовидна форма, която се простираше чак до основата на извито стълбище, достигащо девет метра от нас.

— Това е имитация на мрамор — прошепнах аз, опитвайки се да замажа положението. — Всъщност е боядисано дърво.

— Знам, Зак, била съм тук и преди.

„Под ръка със Спенс“ си остана неизречено.

— Детективи! — извика шефката ни и дори тази единствена дума беше достатъчна, за да се разбере в какво настроение е. Видяхме я да се приближава като хала по стълбите.

Капитан Делия Кейтс е една от изгряващите звезди в участъка. Отвън е непроницаема, но отвътре е стопроцентово трето поколение ченге. И въпреки че трудно търпи политиците, които неизбежно вървят с работата й, тя все пак се справя добре с тях. А когато една жена успее да пробие Y-хромозомната бариера към високите позиции в Нюйоркската полиция, то залозите са изцяло в нейна полза. Носи й се славата на „винаги корава, понякога справедлива“. В момента се подготвях вътрешно за солидна доза конско.

— Закъсняхте — отбеляза тя. — А кметът вече съвсем пощуря.

— Съжалявам — казах аз. — Решихме, че случаите с убийство са по-важни от пристъпите на раздразнение на разни политици.

— Да не мислите, че на мен много ми харесва да измъквам водещите си разследващи от местопрестъплението? А и това не е обичаен пристъп на раздразнение. Става въпрос за най-голямата политическа каша, в която някога съм се озовавала. Какво става с вашата МВЖ?

МВЖ е жаргонен израз в отдел „Специални клиенти“ и означава „много важна жертва“. Запознах Кейтс с малкото, което знаех до момента.

— Чък Драйдън е убеден, че това е поредната жертва на Хазмат — завърших аз.

— Вероятно е прав — отвърна Кейтс. — Току-що някой е качил онлайн видео с Паркър-Стийл, която признава убийството на Синтия Притчард. Хазмат действа точно така — отвлича ги, убива ги, а след това обявява на всеослушание, че невинната му жертва всъщност не е била толкова невинна.

— Коя е Синтия Притчард? — попитах аз.

— Координатор, работила с госпожа Паркър-Стийл преди две години по време на предизборната кампания за преизбирането на конгресмен Уинчел. Месец преди изборите Притчард паднала от терасата на апартамента на Евелин на четиринадесетия етаж.

— Паднала? — учудих се аз.

— Така е казала самата Евелин на разследващите. Във видеото обаче казва друго.

— Дори не съм чувал за този случай.

— Не си чувал, защото Ленърд Паркър разполага с достатъчно адвокати, за да прикрие дори потъването на „Куин Мери“ — отвърна Кейтс. — Аутопсията показала, че Притчард е била пияна. Самата Паркър-Стийл също е била под въздействие на алкохола и припаднала на пода, където я открили пристигналите ченгета. Заключението на патолога било, че Притчард се е надвесила твърде много над перилата на терасата и е паднала. Решили са, че е инцидент.

— Съдебните медици грешат непрекъснато — отбелязах аз. — Прокуратурата не е ли поискала допълнително разследване?

— Да, но адвокатите го прекратили още в зародиш. Обяснили, че двете жени работели заедно, разбирали са се добре и липсва мотив. Освен това достатъчно категорично заявили, че „ако нежеланото прокурорско преследване на вещици“ — по техни думи — изтече в пресата и по някакъв начин накърни репутацията на Евелин или друг член на едно от най-високопоставените семейства в града, то със сигурност щели да последват нежелани последици.

— Нежелани финансови последици — уточних аз.

— Точно така. Били готови да заведат дела срещу целия град и сигурно биха ги спечелили. Ето така — без разследване, без преса — случаят бил приключен — каза Кейтс. — Парите могат да купят анонимност, Зак, а многото пари купуват пълно мълчание.

— Само че сега някакъв обществен защитник се е появил от нищото, уловил е Паркър-Стийл и я е накарал да признае убийство — обади се Кайли.

— Да. А Мюриъл Сайкс вече тръби навсякъде, че това е пълна глупост и ако измъчваш някого достатъчно дълго, той може да ти признае дори, че Джими Хофа^[1] е погребан в собственото му мазе. Сайкс твърди, че Паркър-Стийл не е убийца, а жертва. А този град има нужда от кмет, който може да залови престъпниците, а не да ги оставя на свобода, за да убиват невинни граждани — каза Кейтс.

Тя се обърна и тръгна към покритото с пътека стълбище. Последвахме я.

— Според проучванията кметът губи позиции, а с този сериен убиец на свобода и опонент, който непрекъснато му натяква, че не е достатъчно твърд по отношение на престъпността, кампанията за преизбирането му е обречена. Освен ако не заловим този така наречен Хазмат.

Намирахме се вече в края на стълбището, когато Кайли изведнъж спря.

— Капитане — обърна се тя към Кейтс, — мога ли да бъда брутално откровена с вас?

Кейтс се обърна.

— С мен да, но не и с кмета. Говори.

— Ако вие ни кажете, че чудовището от Лох Нес се крие някъде в канализацията, ние двамата със Зак ще търсим следите му от Бронкс чак до Рокауей, докато го намерим. Не знам колко време ще ни отнеме, но ще го направим. В момента преследваме ужасно изобретателен сериен убиец, който вече четири месеца успява да заблуди ченгетата, а кметът иска от нас да го открием само за седмица?

— Точно така, Макдоналд — отвърна Кейтс.

— Ние сме полицаи. Работата ни е да заковем това копеле, преди да е убил още някого, а не да спасяваме жалкия политически задник на кмета.

— Звучиш точно като мен във времената, когато не ми се налагаше да се изразявам по политически коректен начин — засмя се Кейтс. — Но кметът посочи точно вас двамата поименно. Искате ли работата, или не?

— Напълно. И сме поласкани, че се е сетил за нас — отвърна Кайли. — Но може би е добре да се подсигури отсега и да поръча камион с хамали за покъщнината.