Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (14)

11.

Някъде между Осемдесет и шеста улица и местопрестъплението се замислих върху факта, че колкото и да бях луд, там някъде имаше един тип с неограничени запаси от защитни костюми, който беше по-луд и от мен.

— По дяволите изборите! — измърмори Кайли и разбрах, че и тя си мислеше за същото. — Ървин Даймънд си го каза точно: „Ние не сме политици“. Ние сме ченгета. Работата ни е да заловим Хазмат, преди да е отвлякъл и убил още някоя невинна — поправка — не чак толкова невинна жертва. Откъде да започнем?

— Драйдън ми даде имената на двамата детективи, които са работили по случая — Донован и Бойл от Пети участък, но предпочитам засега да не им се обаждаме. Така и не успях да ти кажа, но в парка имаше двама полицаи от „Противодействие на престъпността“. Те първи съобщиха за намереното тяло. Ангажирах ги по случая и им възложих да свършат малко работа вместо нас. Дай да се обадим първо на тях.

— Каква работа? — попита Кайли. — „Чак толкова по-ефективни ли са от всички онези чисто нови компютърни машинарии?“ — иронизира кмета ни тя.

— Хей, остави кмета на мира. Полицейската работа никога не е била сред силните му страни.

— Значи изобщо не е трябвало да пречи на следователите да разследват смъртта на Синтия Притчард. Ако сега изгуби изборите, значи ще получи това, което е заслужил — каза Кайли.

— И както съм тръгнал да споделям най-дълбоките си и тъмни тайни с теб, има още една, която все още не съм ти казал — отвърнах аз.

— И каква е тя?

— Независимо дали ще разрешим този случай до следващия четвъртък, или не, аз така или иначе ще гласувам за Сайкс.

Районът около въртележката приличаше на център на гигантски флашмоб.

— Това местопрестъпление ли е, или концерт на Бон Джоуви? — попита Кайли.

— Детектив Джордан! — извика някой още в мига, в който слязох от колата.

Бяха Кейси и Бел, проправящи си път през тълпата към нас. Бяха се отървали от вида на бездомници, но изглеждаха смазани от умора.

— О, радваме се, че се върнахте — посрещна ме Кейси.

— Съжалявам, че изчезнах така внезапно — извиних се аз. — Как сте, момчета, взе ли ви се умът?

Бел се ухили.

— Може би малко.

— Може би доста — каза Кейси. — Това е на светлинни години от всичко, с което сме се занимавали досега, но имаме за вас доста добри новини, както и нещо, което няма да ви хареса.

— Първо се запознайте с партньорката ми — представих я аз, — детектив Макдоналд, а това са двамата господа, за които ти казах, че съм ангажирал — детективи Кейси и Бел.

Всички учтиво кимнаха с глави.

— Добре. Да видим какво имате за нас — казах аз.

— Намерихме една от онези сгъваеми пазарски колички, зарязана до дърветата покрай околовръстното на Шейсет и пета улица — съобщи Кейси. — Подобни вещи са голяма ценност в този район, затова не може да е стояла там дълго, иначе някой със сигурност щеше да си я прибере. Казахте, че Паркър-Стийл е изчезнала в петък, затова мислим, че не е убита в парка. Онзи я е убил някъде другаде и е захвърлил тялото й тук.

Драйдън вече ни беше съобщил това, но въпреки това ги оставих да обяснят.

— Предполагаме, че след като е убил Паркър-Стийл — поде Бел щафетата на разказвача, — убиецът я е натъпкал в чувал и я е докарал в квартала, като е паркирал колата си някъде наблизо.

— Момчета, можете ли да проверите в Пътна полиция за издадени билети за паркиране в радиус от десет пресечки около мястото на престъплението? — попита Кайли.

— От източната, както и от западната страна.

— Ще го направим, но аз не бих разчитал на това — отвърна Бел. — Паркирането тук през деня е истински кошмар, но след десет вечерта има доста свободни места, на които може да е спрял.

— Значи е оставил колата си наблизо — казах аз. — И до какво заключение стигнахте?

— Натоварил е тялото в пазарската количка и е минал през парка под безличното прикритие на някой бездомник като тези, които бродят из улиците на града — каза Кейси.

— По същия начин и ние двамата с Бел се смесвахме с тълпата. След това е прерязал катинара на оградата, завързал е жената на кончето, свързал е накъсо кабелите на въртележката, за да включи светлините и музиката, заключил е отново портала, захвърлил е пазарската количка, прескочил е каменната ограда и се е върнал обратно при колата си.

Двамата детективи стояха пред нас и ни гледаха с поглед на послушни кученца, които току-що са донесли пръчка и сега очакват потупване по главата.

— Добра работа — казах аз. — Видяхте ли някой подозрителен в тълпата?

Двамата се спогледаха и се разсмяха.

— Всички в тълпата изглеждат подозрително — отвърна Бел. — Мъртва жена в защитен костюм, качена на въртележка, е като магнит за всякакви откачалници. Ако убиецът иска да се отличи сред тях, май е най-добре да носи табела с надпис „Аз го направих!“.

— Ей, ей… вие там! — извика някой зад нас. Обърнах се. Двама мъже се провираха под жълтата полицейска лента и се приближаваха право към нас с Кайли.

— Какво, по дяволите, се опитвате да правите бе, хора? — изкрещя единият от тях.

— Стойте на място, детектив Джордан — предупреди ме Кейси.

— Познавате ли ги тези? — попитах.

— Запознахме се преди десет минути. Нали помните, казах ви, че има едно нещо, което никак няма да ви хареса? Ето го и него.