Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (13)

10.

Човек не може да сгреши, ако поддържа добри взаимоотношения с дежурния сержант в участъка. Само едно телефонно обаждане до Боб Макгарт в деветнадесети участък бе достатъчно и пред кметската резиденция ни чакаше чисто нов служебен „Форд Интерсептор“. Ключът му беше на таблото и нямаше шофьор.

Качих се зад волана и завих наляво по Ийст Енд Авеню.

— Мислиш ли, че ще можем да закопчаем този тип за една седмица? — попита Кайли.

— Може би, ако работим в екип.

— Това пък какво трябва да значи? — извърна се рязко тя. — Още си ми бесен, че не се появих на минутата, в която ме извика? Виж, извинявай, че заради мен закъсняхме, но престани с това, Зак. Все пак сме партньори.

— Да не би току-що да каза, че съжаляваш, задето сме закъснели заради теб?

— Чу ме добре. Съжалявам и съм ти благодарна, задето ме покри.

Завих надясно по Осемдесет и шеста улица и спрях колата на една автобусна спирка. Обърнах се на седалката си и погледнах Кайли в очите.

— Не знам дали ме лъжеш, или просто скриваш голяма част от истината, но твоето признание, че съжаляваш, ми изглежда същото като цветята, които някой тип мъкне вечер вкъщи на жена си, след като цял следобед е чукал секретарката. „Извинявай, че закъснях, скъпа! В офиса непрекъснато се случват разни глупости.“ Виж, Кайли, аз съм детектив и мога да разпозная полуистината, когато я чуя. През последния месец за трети път ти се случва да закъснееш и да не отговаряш по телефона, затова е най-добре да ми кажеш какво става или да признаеш, че човекът, на когото поверявам живота си, не ми вярва достатъчно, за да сподели какво, по дяволите, се случва в неговия.

За щастие, тя не ме нападна.

— Всичко е заради Спенс — каза тя. — Той наистина падна под душа тази сутрин. Беше се надрусал с хапчета.

Кайли замълча и ме остави да възприема информацията. Не казах нищо, а и изражението ми не се промени.

— Изминаха три месеца от… от инцидента с Хамелеона — продължи тя. — Хирургът му предписа по една таблетка „Перкосет“ на всеки шест часа, но той ги гълта като бонбонки „Тик-так“. Снабдил се е с големи количества от тях и ги крие — опаковката на нощното му шкафче се изпразва само с няколко таблетки на ден, точно според предписанието, но е изпокрил дози из цялата къща. Миналата вечер открих петдесет таблетки, увити в алуминиево фолио и напъхани в един чорап в чантата му за фитнес.

— Откъде ги взема? — попитах аз.

— От „Доктор Добре съм“ или от някой друг откачалник в интернет, който може да му изпише рецепта дори от Боливия — отвърна тя. — Както и да е. Скарах се с него тази сутрин в спешното, след като го зашиха. Казах му, че ако не беше мой съпруг, щях да го издам.

— А той какво каза?

— Просто стоеше там със стъклен поглед и подпухнало лице, с чанта, пълна с „Оксикодон“, и ми каза, че греша. Призна, че може и да е завишил малко дозата си, но нещата са под контрол и веднага щом се почувства по-добре, ще премине на по-безобидния „Адвил“. Отрича всичко и на този етап просто не знам какво да правя.

— Нищо не можеш да направиш — отговорих аз. — Той се възстановява след наркотична зависимост. Беше чист от доста дълго време, но…

— От единадесет години — прекъсна ме Кайли.

— Значи знае какво да прави — отвърнах аз. — Идете на някоя среща, обади се на шефа му, свържете се с клиника, ако нещата са толкова зле. Но единствено той е човекът, който трябва да го направи. Няма как ти да го измъкнеш от дупката.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Зак, аз съм ченге и се боя, че ако някой разбере, че съм омъжена за наркозависим, това ще ме завлече в пропастта заедно с него.

— Никой няма да разбере — добавих аз. — Тайната ти е на сигурно място при мен.

— Благодаря ти… партньоре — отвърна тя и в очите й проблеснаха сълзи.

Запалих двигателя и потеглих на запад по Осемдесет и шеста улица.

Влюбих се в Кайли още първия път, когато я срещнах в Академията. Наскоро беше зарязала наркозависимия си приятел и за мое щастие, точно аз се оказах мъжът, който трябваше да я утеши. Само че Спенс я искаше толкова, колкото и аз. Той се подложи на лечение в клиника, двадесет и осем дни по-късно излезе чист и започна да я умолява да му даде втори шанс. Тя каза „да“, а година по-късно му каза и заветното „да“.

През последните десет години свикнах с факта, че Кайли и Спенс са богати, щастливи и влюбени — те са красивата двойка, която всички известни нюйоркски големи клечки се надпреварват да канят на вечеря в луксозните си панорамни апартаменти, в крайградските къщи или на яхтите си.

Вероятно никога не съм преставал да бъда влюбен в Кайли, но все пак успях да продължа напред и след няколко краткотрайни връзки в крайна сметка намерих Черил.

Черил Робинсън е първата жена, с която се срещам, която покрива изцяло невъзможните стандарти, които си бях заложил след връзката с Кайли. Познаваме се от няколко години, но нещата започнаха да стават сериозни едва преди три месеца. Вече започвах да се надявам, че може би Черил ще се окаже Единствената. А сега изведнъж виждах, че връзката на Кайли и Спенс е пред разпад.

Ако беше някой друг мой партньор, със сигурност щях да го посъветвам да се събере с половинката си и да изгладят живота си. Но Кайли Макдоналд не бе кой да е и в момента наистина нямах идея какво точно чувствам.