Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (18)

15.

Обзавеждането в офиса на Черил е с твърде хубав дизайн и твърде удобно, за да е заслуга на полицейския участък. Тя беше декорирала кабинета си за своя сметка и бе подбрала материите и цветовете, постигайки хармоничен баланс между професионализъм и женственост. Дипломите й са окачени на стената, но в офиса й няма никакви семейни снимки. Все пак жената е психолог.

— Седнете, детектив — покани ме тя и сама се настани зад покритата със стъкло маса, която изпълняваше ролята на бюро.

Настаних се срещу нея на един от столовете за посетители, покрит с дамаска в прасковен цвят.

— Е, значи вие с Кайли сте поели случая „Хазмат“ — каза тя напълно делово.

— Последната му жертва е Евелин Паркър-Стийл.

— Знам. Вече гледах видеозаписа. Горката жена… Как мога да помогна? — попита Черил.

— Папките по случаите на първите три жертви са доста тънички и двамата с Кайли все още не сме ги прегледали. Има обаче и четвърта папка с профила на убиеца. Бих искал да й хвърлиш един поглед — казах аз и оставих папката на бюрото й.

Тя я погледна, но вместо да я вземе, махна капачето на чашата си с кафе и отпи малка глътка.

— Кой е съставил профила?

— Казва се Доналд Ли.

— Не го познавам.

— Съмнявам се да е от твоя ранг. Той е детектив в участъка в „Чайнатаун“ и има магистърска степен по социални дейности.

— С удоволствие ще ви помогна, но няма нужда да чета това — отбеляза Черил и плъзна папката обратно към мен.

— Дайте ми само да погледна какво сте открили вие за жертвите и ще ви дам някои насоки.

— Това беше и моят план — отвърнах аз, — но може би дойдох при теб малко прибързано. Исках просто да те ангажирам по случая.

— Мисля, че просто искаше мен върху онова диванче — отвърна тя и отново отпи от кафето си.

— Да, и това също — отговорих. — Не съм те виждал от четири дни и си търсех извинение да се отбия в офиса ти. Знам, че тази папка беше глупава идея. Май щеше да е по-добре просто да ти бях донесъл кафе „лате със соево мляко и допълнителна доза еспресо“ — казах аз. — Не знаех, че предпочиташ такова.

— Не знаеш, защото, когато се виждам с теб вечер, предпочитам шардоне. В участъка обаче не гледат с добро око на пиенето на шардоне през деня.

— Но Мат Смит знае какво пиеш, нали?

— Да. Той работи в съседния офис.

— Значи обикновено той ходи да ти взима кафе?

— Не, това го донесе в знак на благодарност. Дадох му една книга за поредността на ражданията в семейството.

— И защо?

— Той има двама братя. Единият е по-голям, другият — по-малък… — започна да обяснява Черил.

— Ясно. Синдромът на средния син — казах аз. — Горкият Мат не е получавал достатъчно внимание от родителите си, затова сега търси любовта все на погрешните места.

— Господи, Зак, той просто ми донесе кафе! Това е добър жест. Мат е добро момче — отговори тя.

— Да, добро. При това изглежда добре и е необвързан. Да не би да искаш да ми кажеш, че това е било само жест на благодарност за книгата и че той въобще не те сваля?

— Може и да ме сваля. Отскоро съм необвързана и никой друг, освен капитан Кейтс и Кайли не знае, че ние двамата с теб излизаме. Колкото до Мат, съвестта ми е чиста. Той може и да е флиртувал с мен, но аз не му отвърнах.

— Разбира се, че не. Нали и аз бях тук.

— Виж, Зак, като жена съм поласкана от абсолютно налудничавото ти предположение, но като психолог всичко, което ще ти кажа, е да се стегнеш.

Латето й беше изстинало и тя просто стоеше зад бюрото срещу мен и ме гледаше, отпивайки от чашата.

— Хубаво е на вкус, нали любов моя? — казах аз, опитвайки се да докарам най-добрия си английски акцент.

— Горе-долу — отвърна тя, полагайки усилия да не се разсмее.

— Да не би току-що да преживяхме първото си скарване?

Тя се замисли за секунди.

— Не беше кой знае какво, но май да.

— Добре — казах аз. — Значи сега има нещо, което ще чакам с нетърпение.

— Ще чакаш по-голямо скарване?

— Не — казах аз, взех папката и се отправих към вратата. — Сексът за сдобряване.

Не погледнах назад, но чух смеха й.