Робърт Харис
Фатерланд (30)

5.

Над града денят гаснеше. Слънцето се скри зад купола на Голямата палата, позлатявайки го като кубето на гигантска джамия. По Булеварда на победата и магистралата Изток–Запад прожекторите се включиха с бръмчене. Следобедните тълпи се стопиха, пръснаха се, за да се стекат отново във вечерни върволици пред кината и ресторантите. Над Тиргартен, зареян в здрача, монотонно жужеше един дирижабъл.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РАЙХА

СТРОГО СЕКРЕТНО

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от

ХЕРБЕРТ ФОН ДИРКСЕН

ПОСЛАНИК НА ГЕРМАНИЯ В ЛОНДОН

Резюме от разговори с Джоузеф П. Кенеди

посланик на Съединените щати във Великобритания

[Извадки; две печатни страници]

 

Получено на 13 юни 1938 г., Берлин

 

Макар че не бе ходил в Германия, [посланикът Кенеди] бе чул от най-различни източници, че сегашното правителство е направило неимоверно много за Германия и че немският народ е доволен и има висок стандарт на живот.

Посланикът се спря на еврейския въпрос и спомена, че той, естествено, е от голямо значение за германско-американските отношения. В този смисъл според него ни вреди не толкова фактът, че искаме да се отървем от евреите, колкото големият шум, с който е придружено осъществяването на тази цел. Посланикът твърди, че самият той проявява разбиране по отношение на нашата политика. Спомена, че в родния му град Бостън в един клуб за голф, както и в някои други клубове, не се допускат евреи вече петдесет години.

Получено на 18 октомври 1938 г., Берлин

 

Днес, както и при предишни наши разговори, Кенеди спомена, че в Съединените щати съществуват силни антисемитски настроения и че голяма част от населението там е съгласно с немското отношение към евреите… Доколкото мога да преценя личността му, той и Фюрерът биха си допаднали.

 

 

— Не можем да се справим сами.

— Трябва.

— Моля те, нека ги занеса в посолството! Могат да ги измъкнат с дипломатическата поща.

— Не!

— Все пак не е сигурно, че тъкмо той ни е предал…

— А кой друг? Пък и погледни какво пише тук! Да не мислиш, че американските дипломати ще искат да го пипнат даже с пръст?

— Но ако ни хванат с документите… Все едно сме подписали смъртната си присъда.

— Имам план.

— Добър ли е?

— Друг не би ни свършил работа.

 

ЦЕНТРАЛНО СТРОИТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ. АУШВИЦ

ДО ГЕРМАНСКАТА СЛУЖБА ЗА ОБОРУДВАНЕ, АУШВИЦ

31 МАРТ 1943

На ваше писмо от 24 март 1943 г.

 

[Извадка]

 

В отговор на вашето писмо ви съобщаваме, че трите херметически кули за Bw 30B и 3c трябва да бъдат построени съгласно поръчката от 18 януари 1943 г. и да имат същите размери и конструкция, както и вече доставените.

Използваме случая да напомним за още една своя поръчка от 6 март 1943 г., отнасяща се за доставката на газонепроницаема врата 100/192 за камера I в крематориум III, Bw 30a, която трябва да бъде със същата конструкция и размери, както вратата за газовата камера в отсрещния крематориум II, и да има шпионка с двойно стъкло, дебело 8 мм, която да е покрита с гума. Тази поръчка е особено спешна…

 

 

Недалеч от хотела, северно от Унтер ден Линден, се намираше денонощна дрогерия. Както всички търговски обекти, тя беше собственост на германци, но я стопанисваха румънци — единствените хора, принудени от бедността си да се съгласяват на такива работни часове. В дрогерията като на някой базар се мъдреха тигани, примуси, дамски чорапи, опаковки с бебешка храна, поздравителни картички, канцеларски принадлежности, играчки, фотографски филми… Магазинчето се радваше на добра клиентела сред набъбналото берлинско население от гастарбайтери.

Двамата влязоха поотделно. В единия край на тезгяха Шарли каза нещо на възрастната продавачка, която начаса се отправи към едно вътрешно помещение и се върна с цял товар от шишенца. В другия край Марч купи една ученическа тетрадка, два листа плътна амбалажна хартия, два листа за опаковка на подаръци и руло скоч.

Двамата излязоха от магазина и след две пресечки стигнаха до спирката на метрото на Фридрих Щрасе, откъдето взеха влака в южна посока. Обичайната вечерна съботна тълпа изпълваше купето — хванати за ръце влюбени, семейства, отправили се да гледат фойерверките, младежи, тръгнали на обиколка из кръчмите. Никой, доколкото можеше да прецени Марч, не им обърна ни най-малко внимание. Въпреки това той изчака до последния момент, преди вратите да се затворят, и едва тогава дръпна Шарли върху перона на спирката Темпелхоф. След десетминутно пътуване с трамвай номер трийсет и пет двамата стигнаха до летището. През цялото време останаха в пълно мълчание.

Краков 18.7.1943

 

[Написано на ръка]

 

Драги Критцингер.

Ето списъка:

        Аушвиц               50.02N    19.11Е

        Кулмхоф              53.20N    18.25Е

        Белжец               50.12N    23.28Е

        Треблинка            52.48N    22.20Е

        Майданек             51.18N    22.31Е

        Собибор              51.33N    23.31Е

 

Хайл Хитлер!

[Подпис] Булер [?]

Летището Темпелхоф бе по-старо от „Херман Гьоринг“ — по-мръсно, по-примитивно устроено. Сградата за отпътуващи бе построена преди войната и украсена със снимки от времето на първите пътнически полети — стари юнкерси на Луфтханза с гофрирани корпуси, дръзки пилоти с авиаторски очила и шалове, неустрашими пътнички с яки глезени и клоширани шапки. Невинни дни! Марч застана до входа на залата и престорено заразглежда фотографиите, а Шарли се запъти към гишето за коли под наем.

И ето че вече се усмихваше, ръкомахаше виновно, вживяла се до съвършенство в ролята на изпаднала в беда героиня. Бе изпуснала самолета, семейството й я чакаше. Очарованият чиновник погледна в един написан на машина списък. За миг положението остана критично, но след това… Да, по една случайност разполагаха с нещо за госпожицата. С нещо, което тъкмо би подхождало на такива чаровни очи като нейните… Шофьорската книжка, ако обичате…

Шарли му я подаде. Беше издадена миналата година на името на Фос, Магда, двайсет и четири годишна, живееща в Мариендорф, Берлин. Шофьорската книжка на младата жена, убита в деня на сватбата й преди пет дни — същата, която Макс Йегер бе оставил в чекмеджето на бюрото си заедно с всички други документи от атентата в Шпандау.

Марч отмести поглед и насила го прикова върху една стара, заснета от самолет фотография на летището Темпелхоф. Напреко върху пистата бе написано с огромни бели букви БЕРЛИН. Когато отново погледна към гишето, видя, че чиновникът нанася данните от шофьорската книжка във формуляра, смеейки се сам на някаква своя шега.

Планът, разбира се, не беше без рискове. На сутринта екземпляр от договора за наем щеше автоматически да бъде изпратен в полицията и дори в Орпо щяха да се зачудят за какво й е на една мъртва жена да наема кола. Но утре бе неделя, в понеделник бе Денят на Фюрера, а до вторник — онези от Орпо едва ли щяха да си размърдат задниците по-рано — според предвижданията на Марч двамата с Шарли щяха да бъдат или в безопасност, или в затвора, или на оня свят.

След десет минути и още една, последна размяна на усмивки Шарли получи ключовете на черен опел с четири врати и десет хиляди километра на километража. След още пет минути Марч се присъедини към нея на паркинга. Тя шофираше, следвайки напътствията му. За пръв път я виждаше зад волана — отново в непозната светлина. В натовареното движение проявяваше пресилена предпазливост, която според него съвсем не бе в характера й.

 

 

Фоайето на хотел „Принц Фридрих Карл“ беше празно — гостите бяха излезли за вечерта. Когато двамата го прекосиха, отправяйки се към стълбите, служителката на рецепцията не вдигна глава. За нея те представляваха просто още една от забежките на господин Брекер — по-добре човек да не се интересува много-много.

Никой не бе влизал в стаята им. Памучните нишки висяха там, където Марч ги бе втъкнал — между вратата и рамката. Когато влязоха и той измъкна чантата на Лутер изпод леглото, косъмът си стоеше все така промушен в ключалката й.

 

 

Шарли се съблече и наметна върху раменете си хавлиена кърпа. В банята, която се намираше в дъното на коридора, една-единствена гола крушка осветяваше мръсен умивалник. До него, кацнала като на пръсти върху железни ноктести крака, имаше вана.

 

 

Марч се върна в стаята, затвори вратата и отново я подпря със стола. Струпа съдържанието на чантата върху тоалетката — картата, различните пликове, протоколите и резюметата, докладите, включително и този със статистическите данни в колонки, напечатани на пишещата машина със специални едри букви. Някои от книжата бяха толкова стари, че бяха станали почти чупливи. Пред очите му отново изплува картината на слънчевия следобед — двамата с Шарли бяха седели дълго, докато отвън долитаха звуците на уличното движение; бяха си разменяли документи — отначало възбудени, след това смаяни, невярващи, безмълвни, докато накрая стигнаха до плика със снимките.

Сега обаче Марч трябваше да бъде по-систематичен. Придърпа един стол, разчисти малко място и отвори ученическата тетрадка. Откъсна трийсет страници. Най-отгоре върху всяка от тях написа годината и месеца, започвайки с юли 1941-ва и свършвайки с януари 1944-та. Съблече сакото си и го метна върху облегалката на стола. След това се зарови в купчината книжа и взе да записва с ясния си почерк.

ЖП разписание

Дата	Влак №	От	Час на заминаване	За	Час на пристигане
26.1	Da 105	Терезиенщат		Аушвиц
27.1	Lp 106	Аушвиц		Терезиенщат
29.1	Da 13	Берлин	17:20	Аушвиц	1:48
	Da 107	Терезиенщат		Аушвиц
30.1	Lp 108	Аушвиц		Терезиенщат
30.1	Lp 14	Аушвиц		Замошч
1.2	Da 109	Терезиенщат		Аушвиц
2.2	Da 15	Берлин	17:20	Аушвиц	10:48
	Lp 110	Аушвиц		Мисловице
3.2	Po 65	Замошч	11:00	Аушвиц
4.2	Lp 16	Аушвиц		Лицманщат

… и така нататък до мястото, където през втората седмица на февруари се появяваше ново местоназначение. По това време всички часове в разписанието вече бяха установени с абсолютна точност.

11.2	Pj 131	Бялисток	9:00	Треблинка	12:10
	Lp 132	Треблинка	21:18	Бялисток	1:30
12.2	Pj 133	Бялисток	9:00	Треблинка	12:10
	Lp 134	Треблинка	21:18	Гродно
13.2	Pj 135	Бялисток	9:00	Треблинка	12:10
	Lp 136	Треблинка	21:18	Бялисток	1:30
14.2	Pj 163	Гродно	5:40	Треблинка	12:10
	Lp 164	Треблинка		Шарфенвизе

и така нататък до края на месеца.

Ръждив кламер бе изцапал ръба на разписанието. Към него беше прикрепено телеграфно съобщение от Главното управление на Германските имперски железници, Източна дирекция, което носеше дата 13 януари 1943 г., Берлин. Най-напред бяха изредени адресатите:

ДО

Имперските железопътни дирекции на:

Берлин, Бреслау, Дрезден, Ерфурт, Франкфурт, Хале на Заале, Карлсруе, Кьонигсберг (Прусия), Линц, Майнц, Опелн, Франкфурт на Одер, Позен, Виена

КОПИЕ ДО

Генерална дирекция на източните железници, Краков

Райхспротектора, Групови жп транспорти, Прага

Губернаторска транспортна дирекция, Варшава

Имперска железопътна дирекция, Минск

Следваше текстът:

Относно влаковете със специално предназначение за преселници през периода от 20 януари до 28 февруари 1943 г. Прилагаме график на влаковете със специално предназначение (Vd, Rm, Po, Pj и Da), съгласуван в Берлин на 15 януари 1943 г. за периода от 20 януари 1943 до 28 февруари 1943 г., както и план за движението на вагоните, включени във влаковите композиции.

Композирането на влаковете е посочено във всеки един от случаите и инструкциите трябва да се спазват стриктно. След всяко пътуване вагоните трябва да се почистват добре, ако е необходимо да се дезинфекцират и след цялостното осъществяване на програмата да се приведат в състояние, годно за по-нататъшна употреба. Определянето на броя и вида на вагоните трябва да става след пускане на последния влак и да ми се докладва по телефона с допълнително потвърждаване чрез служебен формуляр.

 

ПОДПИС: Д-р Якоби

Минск, 9 февр. 1943 г.

33Bfp 5 Bfsv

Марч прелисти обратно страниците до разписанието и го прочете отново. Терезиенщат/Аушвиц, Аушвиц/Терезиенщат, Бялисток/Треблинка, Треблинка/Бялисток: сричките отекваха в изтощения му мозък като ритмичното потракване на железопътни колелета.

Проследи с пръст колонките от цифри, опитвайки се да дешифрира посланието им. И тъй: влакът бива натоварен в полския град Бялисток рано сутринта. По обед пристига в ада, наречен Треблинка. (Не всички маршрути бяха толкова къси — Марч потръпна от ужас при мисълта за седемнайсетте часа път от Берлин до Аушвиц.) Същия следобед вагоните биват разтоварени в Треблинка и дезинфекцирани. В девет часа вечерта потеглят обратно за Бялисток, където пристигат в ранните часове на денонощието, готови да бъдат натоварени отново на сутринта.

На 12 февруари в графика се появява промяна. Вместо да се върне в Бялисток, празният влак се отправя към Гродно. Там прекарва два дни на някой страничен коловоз, след което още по тъмно, много преди зазоряване, потегля с пълен товар обратно към Треблинка. Пристига по обед. Бива разтоварен. И същата вечер се отправя отново на запад, този път към Шарфенвизе.

Какви други заключения можеше да си направи един следовател от Берлинската криминална полиция, гледайки този документ?

Можеше да си направи заключение за някои цифри например. Да речем — шейсет човека на вагон, средно по шейсет вагона на влак. Заключение: три хиляди и шестстотин човека на транспорт.

Към месец февруари транспортите вече са били с честота по един на ден. Заключение: двайсет и пет хиляди човека на седмица; сто хиляди на месец; милион и двеста и петдесет хиляди на година. И това бе средностатистическият резултат, постигнат в най-дълбоката зима на Средна Европа, когато железопътните стрелки замръзваха, преспи сняг блокираха линиите, а от горите като духове, приели плът и кръв, се появяваха партизаните, за да минират релсите.

Заключение: през пролетта и лятото цифрите несъмнено са били по-високи.

 

 

Марч стоеше до вратата на банята. Шарли, по черен комбинезон, бе обърната с гръб към него, наведена над умивалника. С мокра коса изглеждаше още по-мъничка, съвсем крехка. Мускулите на бледите й рамене играеха, докато масажираше главата си. Изплакна за последен път косата си и слепешката протегна ръка назад. Марч й подаде хавлиена кърпа.

Върху ръба на ваната бе наредила различни предмети — чифт зелени гумени ръкавици, четка, купичка, лъжица, две шишета. Марч взе шишетата и разгледа етикетите им. Едното съдържаше смес от магнезиев карбонат и натриев ацетат, другото — двайсетпроцентов разтвор на кислородна вода. До огледалото над умивалника бе подпряла отворения паспорт на убитото момиче. Магда Фос гледаше Марч с широко отворени, спокойни очи.

— Сигурна ли си, че ще стане?

Шарли уви хавлиената кърпа около главата си като тюрбан.

— Най-напред ставам червена, после рижа и накрая платиненоруса. — Тя пое шишетата от ръката му. — Бях петнайсетгодишна ученичка и страхотно си падах по Джийн Харлоу. Майка ми направо щеше да полудее. Така че не се безпокой.

Шарли пъхна ръце в гумените ръкавици и отмери част от съдържанието на шишетата в купичката. Започна да бърка сместа с лъжицата, докато тя се превърна в гъста синкава каша.

СТРОГО СЕКРЕТНО

ПРОТОКОЛ ОТ СЪВЕЩАНИЕТО

 

ЕКЗЕМПЛЯР №…

(30 ЕКЗЕМПЛЯРА)

 

(Цифрата бе изчегъртана.)

 

Следните лица взеха участие в съвещанието по проблемите на окончателното решаване на еврейския въпрос, състояло се на 20 януари 1942 г. в Берлин, Ам Гросен Ванзее 56/58…

Марч бе прочел протокола два пъти този следобед. Въпреки това се насили отново да го прелисти. „При окончателното решаване на еврейския въпрос трябва да се имат предвид около единайсет милиона евреи…“ Не само немски евреи. В протокола се споменаваха над трийсет европейски националности, включително френски евреи (865 000), холандски евреи (160 000), полски евреи (2 284 000), украински евреи (2 994 684); имаше още английски, испански, ирландски, шведски и финландски евреи; участниците, в съвещанието бяха отделили място дори за албанските евреи (всичко на всичко 200).

В хола на окончателното решаване на еврейския въпрос евреите трябва да бъдат транспортирани на Изток по надлежен начин и при съответен контрол с оглед оптималното им трудово използване. След разделяне на половете, от трудоспособните евреи да бъдат формирани трудови колони, които да бъдат откарвани в източните области и използвани за строеж на пътища, при което без съмнение голяма част ще отпадне въз основа на естествена редукция.

Към онази част, която неизбежно ще остане и ще представлява несъмнено най-устойчивият елемент, трябва да се подходи по надлежен начин, с оглед на това, че тя се явява резултат на естествен подбор и като такава при евентуално освобождаване може да се смята за потенциален зародиш на ново развитие на еврейската раса. (Вж. урока на историята.)

В хода на практическото осъществяване на мероприятията по окончателното решаване на еврейския въпрос Европа ще се прочиства от Запад на Изток.

Транспортирани по надлежен начин и при съответен контрол… към най-устойчивия елемент трябва да се подходи по надлежен начин… „Съответен, надлежен.“ Любимите думи на бюрократа, с които той се плъзга безпрепятствено покрай неприятните неща, в които се укрива на сигурно място от фактите.

Марч разгърна няколко неясни фотокопия. Изглежда представляваха екземпляри от първоначалния вариант на протокола, воден на съвещанието. Бе го съставил СС-щандартенфюрер Айхман от Главното имперско управление за сигурност. Протоколът бе написан на машина и изпъстрен с гневни зачертавания и поправки, нанесени със стегнат почерк, който Марч постепенно започна да разпознава като този на Райнхард Хайдрих.

Айхман например пишеше:

Накрая на обергрупенфюрер Хайдрих зададоха въпроса относно практическите трудности, които биха възникнали при обработката на такава голяма бройка. Обергрупенфюрерът поясни, че са изпробвани различни методи. Разстрелването трябва да се разглежда като неподходящо по различни причини. Процесът е бавен. Степента на секретност — ниска, като към това се прибавя и рискът от избухване на паника сред подлежащите на специални мерки. Освен това наблюденията сочат, че този метод има неблагоприятен ефект върху нашите хора. Обергрупенфюрерът се обърна към щурмбанфюрер д-р Рудолф Ланге (комендант на Сипо и СД, Латвия) с молба ла докладва за личните си наблюдения.

Щурмбанфюрер Ланге сподели, че в последно време са били приложени три метода, които дават възможност за сравнение. На 30 ноември в една гора близо до Рига са застреляни хиляда берлински евреи. На 8 декември неговите хора са организирали в Кулмхоф специален транспорт с газови камиони. Междувременно от началото на октомври в лагера Аушвиц се провеждат експерименти с руски затворници и полски евреи, изпробващи действието на Циклон Б. Според него резултатите в тази насока са многообещаващи от гледна точка както на капацитета, така и на секретността.

В полето, отстрани на пасажа, Хайдрих бе написал „Не!“. Марч погледна в окончателната редакция на протокола. Там цялата тази последна част от съвещанието бе сведена до едно-единствено изречение:

Накрая бяха обсъдени възможните варианти на окончателното решаване на проблема.

След тази хигиенна обработка протоколът вече бе годен за архивите.

Марч продължи да си записва: октомври, ноември, декември 1941 г. Празните страници лека-полека се изпълваха. В сумрака на таванската стаичка картината постепенно добиваше очертания: взаимовръзки, стратегии, причини и следствия… Той провери какъв е бил приносът на Лутер, Щукарт и Булер в съвещанието. Според Лутер можеше да възникнат проблеми в „нордическите страни“, но едва ли щяха да се натъкнат „на особено големи трудности в Югоизточна и Западна Европа“. Запитан за случаите, в които евреин е само дядото или бабата, Щукарт бе предложил „да се прилага задължителна стерилизация“. Булер, както можеше да се очаква, се бе подмазал на Хайдрих: „Неговата молба бе една — еврейският въпрос в Генералното губернаторство да се реши колкото е възможно по-бързо.“

 

 

Марч прекъсна за няколко минути и излезе да изпуши цигара — крачеше напред-назад в коридора и местеше листовете в ръката си подобно на актьор, учещ репликите си. В банята — шум от течаща вода. В целия хотел — безмълвие, освен проскърцванията в тъмнината, като галеон на котва.