Робърт Харис
Фатерланд (25)

5.

В разпределителното депо на Готенландската гара около трупа светеха прожектори. Отдалече сцената излъчваше дори някаква загадъчна романтика, сякаш снимаха филм. Марч с усилие вървеше натам — катереше се и слизаше, прескачаше дървените траверси и металните релси, стъпваше по напоените с дизелово гориво камъни.

Преди да бъде преименувана, Готенландската гара бе известна просто като гара Анхалтер — главният източен железопътен терминал на Райха. Тъкмо оттук бе потеглил Фюрерът с бронирания си влак „Америка“ за своята главна военна квартира в Източна Прусия; навярно пак оттук берлинските евреи — сред тях и семейство Вайс — бяха започнали пътешествието си на Изток.

„… от 10 октомври насам еврейското население постепенно бива евакуирано със специални транспорти извън територията на Райха в източните области…“

В пространството зад гърба на Марч, все по-далеч — съобщенията по високоговорителите; някъде напред — металният звън на колела и буфери, тъжният писък на свирка. Депото бе огромно — като съновидение в безжизнената оранжева светлина на натриевите лампи с един-единствен яркобял кръг в центъра. При приближаването си Марч различи десетина човешки фигури, застанали пред висок товарен влак — двама полицаи от Орпо, Кребс, доктор Айслер, един фотограф, група притеснени служители от Германските имперски железници и Глобус.

Глобус го забеляза първи и бавно заръкопляска с облечените си в ръкавици ръце, посрещайки го с беззвучни подигравателни аплодисменти.

— Господа, отпуснете си душите. Героичните труженици от Криминалната полиция идват да ни подпомогнат със своите теории.

Единият полицай от Орпо се изхили.

Трупът, или поне това, което бе останало от него, лежеше върху релсите, покрит с грубо вълнено одеяло. Друга част бе приютена в зелена найлонова торба.

— Може ли да видя тялото?

— Разбира се. Дори не сме го пипнали. Чакахме вас, великия детектив.

Глобус кимна към Кребс, който дръпна одеялото.

Мъжки торс — добре одялан от двата края, прострян върху железопътните релси. Лежеше по корем, малко напреко на линията. Едната ръка бе откъсната; главата бе размазана. Влакът беше минал през двата крака, но вкоравените от засъхнала кръв, разпарцаливени дрехи не позволяваха да се определи точното място на ампутацията. Миришеше силно на алкохол.

— Погледнете и тук. — Глобус държеше найлоновата торба срещу светлината. Отвори я и я пъхна под носа на Марч. — После да не обвините Гестапо, че укрива доказателствен материал.

Два отрязани крака, единият все още обут в обувка; ръка, завършваща с щръкнала бяла кост и златна часовникова верижка. Марч не затвори очи. Глобус, изглежда, бе разочарован.

— Е, какво пък. — Той пусна торбата на земята. — Наистина са много по-неприятни, когато завонят или ги разръфат плъховете. Проверете джобовете му, Кребс.

С разперените поли на кожения си шлифер Кребс се надвеси над тялото като над мърша. Пъхна ръка отдолу, търсейки вътрешния джоб на сакото, и каза през рамо:

— Преди два часа от Полицейската служба към Железниците ни съобщиха, че на гарата е забелязан човек, отговарящ на описанието на Лутер. Когато пристигнахме…

— Той вече бе станал жертва на фатална злополука. — Марч горчиво се усмихна. — Колко изненадващо.

— Ето, господин обергрупенфюрер. — Кребс бе извадил от джоба паспорт и портфейл. Изправи се и ги подаде на Глобус.

— Това несъмнено е неговият паспорт — каза Глобус, докато го прелистваше набързо. — А ето и няколко хиляди райхсмарки в брой. Предостатъчно, за да си плати копринените завивки в хотел „Адлон“. Само че мръсното копеле не е можело да си покаже мутрата в цивилизовано общество. Трябвало е да спи с просяците тук.

Тази мисъл като че ли го изпълни със задоволство. Показа паспорта на Марч — безизразното лице на Лутер надзърташе над закърнелия му палец.

— Огледайте го добре, щурмбанфюрер, и после заприпкайте да кажете на Небе, че представлението свърши. Оттук нататък Гестапо поема всичко в свои ръце. Изчезвайте и си вземете почивка.

И гледайте добре да я използвате, говореха очите му, докато все още можете.

— Господин обергрупенфюрерът е много любезен.

— Тепърва ще се насладите на любезността ми, Марч, бъдете убеден в това. — После той се обърна към Айслер. — Къде е тая скапана линейка?

Патологът застана мирно.

— Идва, господин обергрупенфюрер. Всеки момент.

Марч заключи, че са го освободили, и се запъти към групичката железопътни работници, застанали умърлушени на десетина метра по-нататък.

— Кой от вас намери трупа?

— Аз, господин щурмбанфюрер.

Мъжът, който пристъпи напред, носеше тъмносиня униформа и кепе на локомотивен машинист. Очите му бяха зачервени, гласът — дрезгав. Дали това се дължеше на трупа, запита се Марч, или на уплахата, предизвикана от неочакваната поява на генерала от СС?

— Цигара?

— О, да, господине. Много ви благодаря.

Машинистът си взе цигара и крадешком погледна, към Глобус, който разговаряше с Кребс. Марч му предложи огънче.

— Спокойно. Не се притеснявайте: Случвало ли ви се е такова нещо и преди?

— Веднъж. — Мъжът изпусна дим и погледна признателно към цигарата. — Тук имаме такива случаи на всеки три-четири месеца. Тия клетници спят под вагоните, на сушина. После, като подкараме локомотивите, вместо да останат на място, се мъчат да се измъкнат изотдолу. — Мъжът закри очи с ръка. — Трябва да съм го прегазил на заден ход, само че не чух нито звук. Като погледнах назад по линията — и го видях. Камара дрипи.

— Навъртат ли се много скитници в депото?

— Винаги има по двайсетина. Полицията към Железниците все ги гони, ама мястото е прекалено голямо и патрулите не могат да го обикалят както трябва. Ето вижте отсреща. Някои се мъчат да избягат тъкмо в момента.

Машинистът посочи отвъд мрежата от железопътни релси. Отначало Марч успя да различи само върволица товарни платформи. След това обаче забеляза някакво движение, едва доловимо в сянката на вагоните — един силует заподскача на прибежки покрай влака, също като марионетка; след него още един; и още един. Бягаха отстрани, мушваха се в пролуките между товарните вагони, изчакваха и отново притичваха към следващия заслон.

Глобус стоеше с гръб към тях, без да подозира за присъствието им, и все още разговаряше с Кребс, удряйки десния юмрук в лявата си длан.

Марч наблюдаваше как фигурките се борят за своята безопасност — после изведнъж релсите затрепериха, връхлетя порив на вятър и гледката изчезна зад нощния експрес за Ровно, който профуча край тях, напускайки Берлин. Стената от двуетажни вагон-ресторанти и спални купета се точи в продължение на половин минута, а когато се изниза от поглед, малката скитническа колония се бе стопила в оранжевото зарево на мрака.