Робърт Харис
Фатерланд (29)

4.

КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ

от

ВИЛХЕЛМ ЩУКАРТ

ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР. ВЪТРЕШНО МИНИСТЕРСТВО

[4 машинописни страници]

 

В неделя, 21 декември 1941 г., съветникът по еврейските въпроси във Вътрешно министерство д-р Бернхард Лозенер помоли за спешна лична среща. Д-р Лозенер пристигна в дома ми в изключително възбудено състояние. Съобщи ми, че неговият подчинен, помощник-съветникът по расовите въпроси д-р Вернер Фелдшер, е чул от „напълно достоверен източник, негов приятел“, че хилядата евреи, евакуирани наскоро от Берлин, са били избити в гората Румбули в Полша. Съобщи ми също, че възмущението му от този факт не му позволява да продължи да изпълнява настоящите си задължения в министерството, поради което моли да бъде преместен на друг пост. Отговорих му, че ще се опитам да получа по-ясна информация по този въпрос.

На следващия ден по моя молба посетих обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих в кабинета му на Принц Албрехт Щрасе. Обергрупенфюрерът потвърди достоверността на казаното от д-р Фелдшер и настоя да открия източника на информацията, тъй като според него подобни нарушения на секретността са недопустими. След това заповяда на адютанта си да напусне кабинета и каза, че иска да поговори с мен неофициално.

Обергрупенфюрер Хайдрих ми съобщи, че през юли е бил повикан в Главната квартира на Фюрера в Източна Прусия. Фюрерът провел с него следния откровен разговор. Казал, че възнамерява да реши еврейския въпрос веднъж завинаги. Часът за това бил настъпил. Не можел да разчита, че онези, които ще го наследят, ще имат необходимата воля или военната сила, с които разполага самият той. Не се боял от последствията. Днес хората превъзнасяли Френската революция, но нима някой си спомнял хилядите невинни, загинали тогава? Революционното време се движело по свои собствени закони. Когато Германия спечелела войната, никой нямало да пита как го е направила. А ако загубела смъртоносната битка, поне щели да бъдат унищожени онези, които с надежда чакали краха на националсоциализма. Било необходимо веднъж завинаги да се премахнат биологическите корени на юдейството. Защото иначе проблемът щял да се стовари на главите на следващите поколения. Такъв бил урокът на историята.

По-нататък обергрупенфюрер Хайдрих ми каза, че пълномощията, необходими му за изпълнението на повелята на Фюрера, са му предоставени от райхсмаршал Гьоринг на 31.7.1941 г. Съобщи ми, че тези въпроси ще бъдат обсъдени на предстоящото междуведомствено съвещание. Отново настоя да направя междувременно всичко, което считам за необходимо, за да открия кой е източникът на д-р Фелдшер. Определи това като въпрос, засягащ висшите интереси на страната.

Аз отговорих, че предвид изключителната сериозност на разискваните въпроси, от гледна точка на законността би било уместно Фюрерът да формулира заповедта си писмено. Обергрупенфюрер Хайдрих каза, че по политически причини това е невъзможно, но че ако имам някакви възражения, би трябвало да ги споделя лично с Фюрера. Обергрупенфюрер Хайдрих приключи срещата с шеговитата забележка, че не би трябвало да се безпокоим за законовото уреждане на нещата, като имаме предвид, че аз съм главният законодател на Райха, а той главният негов полицай. Кълна се, че настоящото представлява правдива стенограма от нашия разговор, подготвена по мои бележки от същата вечер.

 

ПОДПИС: Вилхелм Щукарт (адвокат)

ДАТА: 4 юни 1942 г., Берлин

СВИДЕТЕЛ: Йозеф Булер (адвокат)