Робърт Харис
Фатерланд (24)

4.

В небесата се бе възцарил истински хаос. Изригваха галактики. Комети и метеори профучаваха вихрено по небосвода, изчезваха за миг, след това се пръсваха на фона на талази от зелени облаци. Над Тиргартен зарята наближаваше връхната си точка. Парашути с осветителни ракети изпълваха въздушното пространство над Берлин като при бомбардировка.

Докато Марч седеше в колата си и чакаше да завие наляво по Унтер ден Линден, пред него със залитане изскочиха група щурмоваци от СА. Обгърнали взаимно кръстовете си с ръце, двама от тях заиграха пиянски кан-кан в светлината на фаровете. Останалите заудряха по капака на фолксвагена; залепиха лица по стъклата, опулили очи и изплезили езици — уродливи човекоподобни маймуни. Марч включи на първа и рязко потегли. Чу се глухо тупване — един от танцьорите се бе озовал с пирует на земята.

Марч се върна в Комендатурата. Тук всякакви отпуски бяха отменени. Във всички прозорци пламтеше ярка електрическа светлина. Във фоайето някой го поздрави, но той не отвърна на поздрава. Заслиза по стълбите към сутерена.

„Банкови трезори, сутерени, подземни книгохранилища… Превръщам се в троглодит, помисли си Марч; в пещерен човек, в отшелник; в осквернител на гробници от хартия.“

Горгоната от полицейския архив все така седеше в бърлогата си. Дали спеше някога? Марч й показа личната си карта. Край централното писалище имаше още двама следователи, които прелистваха вяло вездесъщите кафяви папки. Марч седна в най-отдалечения ъгъл на помещението. Включи една подвижна настолна лампа и наклони абажура й ниско над масата. Извади от куртката си трите листа, които бе взел от Имперския архив.

Качеството на фотокопията бе лошо. Не бяха регулирали добре яркостта на машината, в бързината бяха пъхнали оригиналите накриво. Марч не можеше да вини Руди. Руди въобще не бе искал да снимат документите. Беше го обзел панически страх. Когато прочете поканата на Хайдрих, цялата му ученическа напереност се стопи. Марч трябваше буквално да го завлече при фотокопирната машина. Щом свършиха със снимането, ученият изхвърча обратно в книгохранилището, напъха документите в кутиите и ги върна по местата им. На излизане от Архива настоя да минат през един заден вход.

— Ксави, мисля, че двамата с теб не бива да се виждаме доста време.

— Прав си.

— Знаеш как е…

Халдер стоеше насреща му, потиснат и безпомощен, докато над главите им фойерверките свистяха и пукаха. Марч го прегърна.

— Недей да се упрекваш. Знам, че трябва да мислиш за семейството си…

След това бързо се отдалечи.

Документ номер едно: първоначалната покана от Хайдрих с дата 19 ноември 1941 г.

На 31.7.1941 г. Райхсмаршалът на Великия германски райх ми възложи да осигуря съдействието на съответните централни ведомства и да пристъпя към необходимата подготовка на организационните, техническите и материалните мерки, касаещи окончателното решаване на еврейския въпрос в Европа, както и да му представя в най-скоро време пълен проектоплан за осъществяването на това начинание.

С оглед извънредната важност на тези въпроси и с цел да се постигне съгласие между съответните централни ведомства по отношение на по-нататъшните задачи и мероприятия, целящи окончателното решаване на горепосочения въпрос, предлагам тези проблеми да залегнат в основата на едно общо обсъждане. Такова се налага още повече, поради факта че от 10 октомври насам еврейското население постепенно бива евакуирано със специални транспорти извън територията на Райха, включително и на Протектората, в Източните области.

Предвид изложеното дотук ви каня да вземете участие заедно с мен и други отговорни лица, чиито имена прилагам, в съвместно обсъждане на тези въпроси, последвано от официален обед, което ще се състои на 9 декември 1941 г. В 12:00 ч. в сградата на Интернационалната полицейска криминална комисия, Берлин, Ам Гросен Ванзее, № 56/58.

Документ номер две. Фотокопие от фотокопие — тук-таме почти нечетливо, с размазани думи, като заличен от времето надпис върху надгробна плоча. Нареждането на Херман Гьоринг до Хайдрих с дата 31 юли 1941 г.:

С оглед доразработването на задачата, възложена ви на 24 януари 1939 г., а именно решаването на еврейския въпрос по най-надлежен начин посредством емиграционни и евакуационни мерки, с настоящото ви възлагам да пристъпите към необходимата подготовка на организационните, техническите и материалните мероприятия, чрез които да се осъществи окончателното решаване на еврейския въпрос в сферата на влияние на Германия в Европа.

Там, където се налага участието на други правителствени ведомства, те трябва да ви окажат съдействие.

Очаквам в близко бъдеще да ми представите общ план на организационните, техническите и материалните мерки, необходими за успешното окончателно решаване на еврейския въпрос, което целим.

Документ номер три. Списък на четиринайсетте лица, поканени от Хайдрих на съвещанието. Името на Щукарт бе трето по ред; на Булер шесто; на Лутер седмо. Марч разпозна още няколко имена.

Той откъсна лист от бележника си, написа единайсет имена и го занесе до бюрото на отговорничката. Двамата следователи си бяха отишли. Жената не се виждаше никъде. Марч удари по бюрото и извика:

— Ало, персонал!

Зад редицата с кантонерки виновно иззвънтя чаша, чукната о стъклото на бутилка. Значи това бе тайната й. Сигурно беше забравила за присъствието му. След минута тя се заклатушка към бюрото.

— С какви данни разполагаме за тези единайсет лица?

Марч понечи да й подаде листа. Тя кръстоса двете си дебели ръце върху мръсната престилка.

— Повече от три досиета наведнъж само със специално разрешение.

— Я оставете това.

— Забранено е.

— Забранено е също да се наливате с алкохол по време на дежурство, а миришете от един километър. Чакам досиетата.

Срещу всеки мъж и всяка жена — по един номер; срещу всеки номер — по едно досие. Не всички се съхраняваха на Вердершер Маркт. Тук личаха дирите единствено на онези, чиито житейски дела се бяха кръстосали по някакъв начин с делата на Имперската криминална полиция. Използвайки обаче сведенията от информационното бюро на Александер Плац и некролозите във „Фьолкишер Беобахтер“ (който публикуваше ежегодна „Проверка на падналите“), Марч успя да попълни пропуските. Провери всяко едно име. Операцията му отне два часа.

Първото лице в списъка бе доктор Алфред Майер от Министерството на окупираните източни области. Според досието му в Крипо той се бе самоубил през 1960 година, след като е бил лекуван от различни душевни болести.

Второто име: доктор Георг Лайбранд от същото министерство. Той беше загинал при автомобилна катастрофа през 1959 година. Колата му се бе блъснала в товарен камион на автомагистралата между Щутгарт и Аугсбург. Шофьорът на камиона не бе открит.

Ерих Нойман, държавен секретар в Службата за изпълнение на четиригодишния план, се бе застрелял през 1957 година.

Доктор Роланд Фрайзлер, държавен секретар в Министерството на правосъдието — намушкан с нож от някакъв луд върху стълбите пред Народния съд в Берлин през зимата на 1954 година. Разследването на обстоятелствата, поради които, личната му охрана е допуснала присъствието на един душевноболен криминален тип в такава опасна близост, бе приключило с констатацията, че никой не носи вина за станалото. Убиецът бе застрелян секунди след нападението му върху Фрайзлер.

Стигнал дотук, Марч бе отишъл в коридора да изпуши една цигара. Пое дълбоко дима в дробовете си, облегна назад глава и го изпусна бавно, сякаш правеше инхалация. После се върна при новата купчина от папки, струпани върху масата.

Оберфюрер от СС Герхард Клопфер, заместник-началник на Партийната канцелария — жена му бе съобщила за изчезването му през май 1963 година; тялото му бе намерено от строители в южната част на Берлин, напъхано в една бетонобъркачка.

Фридрих Критцингер. Името му звучеше познато. Да, разбира се. Марч си спомни репортажа от телевизионните новини — познатата картина на преградената с лента улица, останките от колата, вдовицата, подкрепяна от синовете си. Критцингер, някогашен началник-отдел в Райхсканцеларията, бе загинал от бомбен атентат пред дома си в Мюнхен само преди месец, на 7 март. До този момент нито една терористична организация не бе поела отговорността за атентата.

Според „Фьолкишер Беобахтер“ двама бяха починали от естествена смърт. Щандартенфюрер от СС Адолф Айхман от Главното имперско управление за сигурност бе починал от инфаркт през 1961 година. Щурмбанфюрер от СС Рудолф Ланге, комендант на Сипо и СД в Латвия, бе починал от мозъчен тумор през 1955 година.

Хайнрих Мюлер. Още едно познато име. Баварският полицай Мюлер, някогашен началник на Гестапо, бе загинал заедно с всички останали пътници, когато през 1962 година самолетът на Химлер претърпя катастрофа.

Оберфюрер от СС доктор Карл Шьонгарт, представял на срещата службите за сигурност в Генералното губернаторство, беше попаднал под колелата на метрото на спирката при зоологическата градина на 9 април 1964 година — тоест само преди седмица. Не се бяха намерили свидетели на злополуката.

Обергрупенфюрер от СС Ото Хофман от Главното управление за сигурност бе намерен увиснал на въжето за пране в апартамента си в Шпандау на втория ден след Коледа през 1963 година.

Това бе всичко. От четиринайсетте човека, присъствали на съвещанието по покана на Хайдрих, тринайсет бяха мъртви. Четиринайсетият — Лутер — бе изчезнал.

Като част от кампанията за повишаване на обществената бдителност срещу тероризма Министерството на пропагандата бе издало серия детски комикси. Някой беше закачил един от тях върху таблото за съобщения на втория етаж. Момиченце е получило пакет и го отваря. На всяка следваща картинка то махва още един пласт от опаковъчната хартия, докато в ръцете му остава будилник с две щръкнали пръчки динамит. На последната картинка се вижда експлозия, придружена от надпис: „Бъдете бдителни! Не отваряйте пакет, ако не знаете какво има вътре!“

Добра шега. Ръководна максима за всеки полицай. Не отваряй пакет, ако не знаеш какво има вътре. Не задавай въпрос, ако не знаеш предварително отговора.

Endlösung: окончателно решаване. Endlösung. Endlösung. Думата отекваше като камбанен звън в съзнанието на Марч, докато той мина почти на бегом през коридора и се вмъкна в кабинета си.

Endlösung.

Яростно заотваря чекмеджетата в бюрото на Макс Йегер, ровейки из съдържанието им. Немарливостта на Макс по отношение на административния ред бе всеизвестна, често се случваше да го порицаят за нехайството му. Марч се молеше дано не е взел укорите прекалено присърце.

Не ги беше взел.

Жив да си, Макс, глупчо такъв!

Марч затръшна чекмеджетата. Едва след това видя бележката — някой бе закрепил жълто листче върху телефона на бюрото му: „Спешно. Обадете се веднага в Дежурното.“