Шарън Озбърн
Реванш (6)

5

На Дерек му трябваха две вечери и три чаши вино, за да примами Маги в студиото си, на последния етаж на Бийк Стрийт. Беше топла пролетна вечер, когато се прибраха от „Андрю Едмъндс“, ресторанта на художниците, в ергенската квартира на Дерек. Тя беше боядисана в бяло и почти празна, с изключение на грамофона, купчината плочи и леглото, което се сгъваше към стената, касата и четири картонени кутии, пълни догоре с документи и пачки пари. В ъгъла имаше три телевизора.

— Цветни са — каза небрежно Дерек и хвърли ключовете си на пода. — Знаеш ли дали някой търси цветен телевизор? Ще им предложа добра цена, така им кажи.

— Ами… не — отвърна Маги, все още застанала на прага, като навиваше дръжката на чантата около пръста си. Чувстваше се леко пияна. Не знаеше в какво се забърква. Беше си обръснала краката същата сутрин — за огромно забавление на Камила.

— Среща ли имаш, скъпа? — попита тя провлечено откъм леглото, с цигара в уста и увит около пръстите й кичур руса коса. — Кой е той? Сигурно някой по-специален, щом си бръснеш краката.

Понеже Камила никога не бръснеше нито една част от тялото си, на Маги й се искаше да я попита какво има предвид, но се беше научила да не обръща внимание на Камила, на мизерията в жилището и на леко безнадеждното положение, в което се намираше напоследък.

— Ела тук. — Дерек се приближи към нея. Щракна един ключ на стената и леглото падна от стената със силен шум. — Тук си имам всякакви удобства — каза той. После взе ръката й в своята и я целуна.

След няколко минути, незнайно как, тя се оказа седнала на леглото с чаша уиски в ръка. Дерек я галеше по косата с едната ръка, а с другата разхлабваше вратовръзката си. Тя беше вече без пола, само по найлонов дантелен сутиен и бикини с воланчета по края.

— Не… не мога — каза тя и прехапа нервно устни.

Той я целуна по врата.

— Обичам те, нали? Нали така, Малка Маги? — После духна леко върху шията й, по гърдите, в ухото, докато галеше треперещото й тяло със спокойната си, сигурна ръка. — Но, моля те, направи нещо за мен! Нали ме обичаш?

— Не знам — каза тя колебливо.

— Легни на леглото. — Той потупа силоновата покривка и си съблече ризата. — Легни до мен. Не се страхувай, Маги.

— Не мога. Страх ме е.

Почувства се добре, че го каза, че беше искрена. Сините му очи й се усмихваха и внезапно тя се почувства спокойна с него. В крайна сметка, това беше Дерек. Той беше същинска напаст… тя го знаеше — но това беше част от чара му.

Беше нервна, сърцето й щеше да се пръсне, но в същото време беше и възбудена.

— Довери ми се. Няма да ти сторя нищо лошо.

Маги не му вярваше, там беше проблемът. Но знаеше, че няма да й навреди. Тя го докосна с ръка по лицето. Нямаше нужда от думи.

Той само промълви:

— Чудесно.

Погали я, после бавно я разсъблече; нямаше нескопосано дърпане на бельо, нямаше несигурни движения. Нежно свали сутиена и бикините й и тя остана съвсем гола.

— О, Маги, прекрасна си — възкликна той и се наведе да оближе гърдите й, да засмуче зърната им. Плъзна бавно ръка по тялото й, толкова нежно, че тя закопня за още, а после я бутна надолу. Внезапно се оказа легнала на леглото. Едната му ръка беше върху корема й, а другата — между краката. Ръката му се плъзна нежно от коляното навътре към бедрото й. Стори й се, че мина цяла вечност, преди да стигне до устните, които пазеха девствеността й.

— Ще те докосна с пръсти — каза той. Пъхна бавно един, после втори пръст в нея и се наведе да целуне твърдите й гърди. После се смъкна между краката й. Тя се взираше в него, красивите й очи бяха затъмнени от желание. Стенеше, хапеше устни и се опитваше да не извика колко го желае, че иска той да я чука — така, както не бе искала нищо в живота си. Нея — благоразумната, възпитана, работлива Маги Майкълс. А Дерек Стоун я беше превърнал в безформена гърчеща се маса, която го молеше да я погълне.

Дерек се изправи срещу нея и бавно започна да се съблича, без да я изпуска от поглед. Беше като хипнотизирана от великолепното му тяло. Сякаш бе изваян от мрамор. Той се наведе над нея. Маги затвори очи и прокара пръсти по тялото му. Колко твърд, и все пак колко кадифен беше: раменете, бицепсите, гърдите, ребрата, твърдите хълбоци, силните бедра. Ароматът му я замайваше.

За пръв път виждаше гол мъж. Прехапа устни, но Дерек й се усмихна отново и тя разбра, че е време.

Той дишаше тежко, хванал твърдия си пенис в ръка, после взе дланта й и я обви около него. Пое си въздух и затвори очи.

— Стискам ли много? — попита тя и отпусна пръсти, от ужас да не му причини болка.

— Не, не… Няма нищо, ангелче. Не спирай, продължавай така. — Тя почувства топлия му дъх. Той се наведе и я целуна по шията, все още застанал на колене между краката й, а пръстите му галеха клитора й и тя отново застена. След около минута Дерек пак хвана пениса си в ръка и го пъхна лекичко вътре в нея за първи път, като не спираше да я гали с пръсти. След това отдръпна ръка, усмихна й се и натисна силно навътре. После пъхна пръсти в устата й, а тя обви езика си около тях и го задвижи с ритъма, с който той се движеше в нея. За първи път през живота си разбра каква е на вкус — сладка, чувствена и жива. Дерек издърпа пръстите си от устата й. Вдигна ръцете й високо над главата и се наведе да оближе зърната на гърдите й, да докосне с устни тялото й. Той ухаеше сладко, като мед.

И тогава натисна още по-силно и докосна нещо дълбоко вътре в нея. Гледаше я през цялото време, с особено изражение. Когато Маги застена и го замоли за още, с пресекващ дъх и глас, той направи още едно движение, после второ, после още едно, изстена дълбоко и избухна вътре в нея, защото знаеше, че я е завладял, че тя вече е станала негова.

Дерек се наведе над нея, лъснал от пот, дишайки тежко. Тя чуваше как диво бие сърцето й под езика му, докато облизваше потта от гърдите й.

Маги го погледна удивено, безпомощно, напълно неспособна да помръдне. Гърдите й се надигаха и спадаха.

— Знаеш ли какво, ангелче? — каза Дерек и я целуна. Направи още едно последно движение в нея и тя подскочи насреща му, безсилна, обзета от нова вълна удоволствие. Той й се усмихна. — Струва ми се, че ще станеш доста добра.

И Маги осъзна с безпощадна увереност, докато се взираше в него, все още задъхана в ръцете му, че ще иска още и още. Почувства се сигурна. Защото се бе влюбила напълно и безнадеждно в Дерек Стоун.