Шарън Озбърн
Реванш (12)

11

Челси Мери Стоун беше голямо, ритащо бебе с гъста, почти черна коса и пронизителни сини очи. Всички казваха, че е необикновено красиво дете. Съседите коментираха как невероятно прилича на баща си. А нейните горди родители кимаха и казваха: да, наистина е така. Името й бе взето от „Кабаре“ — Елси и Челси, и както казваше Джордж гордо, докато гледаше в хубавото й голямо кошче, като порасне, тя щеше да събира погледите.

Хиляда деветстотин седемдесет и осма беше добра година за господин и госпожа Джордж Стоун.

Челси се роди лесно и Маргарет се зае с майчинството. В основата на действията й стоеше преди всичко организацията. Тя не можеше да признае публично какво мисли всъщност, докато се взира в огромните сини очи на дъщеря си, и колко много неща бе объркало това дете с появата си. Сега, когато мислеше за Дерек, тя си даваше сметка колко пошла и незначителна бе тяхната история. Дерек я бе прелъстил в малката си квартира в Сохо и бе избягал с онази мръсница, нейната съквартирантка. Всичко беше толкова… вулгарно. Знаеше, че е ужасно: тя беше лоша майка, която винеше дъщеря си, че е объркала живота й — но колко по-различен щеше да е животът й, ако не беше забременяла! Може би щеше да направи пробив… сега може би вече щеше да е звезда, а не майка, която живее някъде из предградията. Маргарет удобно предпочиташе да забрави, че нейният опит да пробие се бе провалил дълго преди бременността. Сега виждаше само как Дерек и неговото дете бяха провалили живота й.

Бе озадачена от неумолимата воля на дъщеря си, от това как пищеше и отказваше да й се помага, не искаше да прави каквото я кара Маргарет: от известно време трябваше да се бори с този проблем, а тя бе свикнала да контролира нещата. Големите сини очи на Челси, размаханите й юмручета и пухкавите й ръчички и крачета бяха възхитителни, така казваха всички: но за майка й, когато започнеше да пищи, тя приличаше точно на Дерек и понякога Маргарет трябваше да стиска зъби. Челси не беше виновна, че баща й е мошеник и лъжец, който бе провалил живота й. Нито пък за това, че всеки път, когато я погледне, Маргарет изпитваше неистово желание да излее гнева си към Дерек върху неговата малка дъщеря. Просто така стоят нещата, казваше си тя.

И така, Маргарет таеше мислите си в себе си и продължаваше напред, без да си дава сметка какво влияние ще окажат тези чувства върху дъщеря й.

Сингълът на Мики Мартин оглави класациите и с това започна златният век в живота на Джордж Стоун. Той беше млад, красив и дискретен. С помощта на Маргарет, която го информираше подробно за изгряващите звезди, както и това, което и двамата знаеха за музиката и за актьорското майсторство от времето, което бяха прекарали в Сохо, той стана невероятно добър в това да осигурява на фирмата клиенти, точно преди те да станат истински известни. Мики бе първата от цяла поредица такива клиенти и за фирмата това бе изключително доходоносно финансово перо. В рамките само на шест месеца Джордж беше събрал дълъг списък от имена и към есента вече печелеше за фирмата повече пари от всеки друг.

Той се смееше, като се замислеше, че само година по-рано живееше в анонимна ергенска квартира, втрещен от онова, в което може да се превърне, и ужасната му тайна го разкъсваше отвътре. Например онзи малък пикльо Джеф Симкинс — къде беше той сега? Все още на четвъртия етаж, заровен в счетоводните бумаги на фирмата, а дундестата му женичка щеше да изхвръкне от евтините си роклички, които купуваше от „Си енд Ей“ — той забелязваше тези неща.

А той, Джордж Стоун, беше вече на петия етаж, със собствена редица офиси и сериозен екип зад гърба си. Господин Дейвидсън ги бе поканил с Маргарет на вечеря в Уейбридж — пищното, потънало в зеленина предградие, където живееха семейство Дейвидсън, обградени от милионери и рокзвезди. Той беше толкова горд с Маргарет, че щеше да се пръсне. Тя поддържаше дома им красив и се грижеше за Челси с огромно търпение, въпреки че, както той ясно виждаше, детето понякога беше доста буйно. При това имаше и акъл за бизнес и безпогрешно око за таланти: нещо, което повечето служители на Дейвидсън въобще не можеха на постигнат. На всичко отгоре тя изглеждаше прекрасно: почти напълно бе възстановила фигурата си след раждането, обличаше се чисто и спретнато, точно както му харесваше. Да, в неговия свят всичко беше наред.

Но не и за Маргарет.

Когато Челси стана на няколко месеца, Маргарет осъзна, че й липсва нещо.

Отне й известно време да осъзнае какво е то, а когато разбра, се засрами — смяташе, че добрите момичета не искат такива неща; искат го съпрузите. Но изпитваше силно желание. Искаше секс. Беше млада, на осемнайсет, а с Джордж досега така и не го бяха правили както трябва. След няколко неуспешни опита той спря да я притеснява. Маргарет смяташе, че е защото разбира как се чувства тя, първо по време на бременността, а после покрай раждането и възстановяването от него. Но сега вече беше готова: посвоему обичаше Джордж и това физическо удовлетворение й беше нужно. Искаше да е по-близо до него, да чувства, че той я желае: а и това искаха всички жени, нали? Тя не можеше да разбере.

— Уморен съм, скъпа — прошепваше Джордж, когато тя протягаше ръка към него нощем и го галеше с любов по слабините, усещаше отпуснатия му пенис и се надяваше да вдъхне някакво желание в него.

— Не тази вечер, мила — казваше той и й обръщаше гръб. Тогава тя го галеше по гърба и бавно спускаше ръка надолу между краката му: Дерек много обичаше това.

— Бебето май плаче — каза той веднъж, когато тя усети ерекцията му една сутрин и започна да го гали неуверено. После стана от леглото и тръгна към детската стая, като загърна внимателно халата около себе си, а Маргарет се тръшна обратно на леглото и го загледа как се отдалечава.

Очите й се напълниха с ядни сълзи. Почувства се нелепо — отхвърлена, непривлекателна. Челси вече беше почти на една година. Маргарет бе доказала, че може да прави това, което се иска от нея: да поддържа дома, да се грижи за бебето, да контролира емоциите си — всичко това, което преди й се бе струвало невъзможно. Но не можеше да накара мъжа си да я докосне, да я държи в прегръдките си… да се люби с нея.

И ден след ден, месец след месец, тя се отчайваше все повече.

— Ела при мен. — Маргарет беше легнала върху копринената кувертюра на тяхната спалня, облечена само с пеньоар. Протегна ръце към мъжа си, когато той се върна в стаята. Джордж се приближи на пръсти.

— Спи дълбоко. Като бебе.

Той се засмя на собствената си несъзнателна шега и пропълзя в прегръдките на Маргарет.

— Чудесно.

Тя го прегърна така, че главата му легна на гърдите й, и прокара пръсти по раменете му.

— Мммм — каза тихо той, докато тя го галеше. — Ммм, направо е прекрасно.

Той въздъхна.

— О, Маргарет. Какъв ден, а?

— Да, наистина, за теб днес бе изключителен ден — промърмори тя, като продължаваше да го гали. През деня Джордж бе подписал договори с двама нови клиенти. Трябваше да е в празнично настроение, помисли си тя. Планираше нещо такова от известно време. Внимателно се отдръпна и застана на колене срещу него. Той я наблюдаваше, легнал по гръб. Тя хвана възела на пеньоара си, а сърцето й биеше до пръсване. Не беше за вярване колко е нервна.

— Имам изненада за теб — каза тя.

— Така ли? — отвърна Джордж и прокара замислено език по зъбите си, сякаш се опитваше да провери дали по тях не е останала храна. Ръцете й трепереха, докато развързваше колана си.

— Да. — Тя го погледна право в очите. Джордж я гледаше с любов, но изражението му се промени, когато копринената роба се смъкна от тялото й и разкри това, което тя носеше отдолу — кремава дантелена къса нощничка, която едва покриваше дупето й, а наедрелите й след раждането, но все още остри гърди бяха полуоткрити в оскъдните чашки.

— О, за бога! — Той преглътна, но не направи никакво движение към нея.

— Харесва ли ти? — попита Маргарет и се наведе, за да може той да види добре гърдите й. „За бога“ ли? И отново в съзнанието й неканена навлезе мисълта за това как би реагирал Дерек; как би се разсмял от радост с искрящ поглед и как би разкъсал глупавата дрешка в нетърпението си да я обладае.

Но Джордж само я гледаше с особено изражение на лицето.

Маргарет се почувства като проститутка заради това, че се налагаше да му се показва така. Беше й неприятно, но това беше последна възможност. Бе прекарала месеци, мислейки за положението си, това я гнетеше и тровеше — докато разбра, че няма накъде и трябва да предприеме нещо.

Беше купила нощницата специално за целта няколко седмици по-рано и я пазеше за подобен ден, когато той има подписан нов договор. Без съмнение щеше да е благоразположен…

— Харесва ли ти? — пак попита тя.

И тогава се случи. Съпругът й преглътна с трудност и каза мило:

— Прекрасна е, скъпа. Но аз съм много уморен.

Откакто бе намерила бележката от Камила, Маргарет бе работила неуморно над това да контролира чувствата си. Ужасяваше се от гнева, които се спотайваше в нея, и от силата му. Но сега, на колене пред Джордж, облечена в тази глупава нощница, тя почувства как я обзема непреодолимо чувство.

— Аз съм на осемнайсет години — каза неочаквано тя. — А ти, Джордж, си на двайсет и осем. Какъв ти е проблемът?

— Какво имаш предвид? — Джордж дори не смееше да я погледне. Гледаше в тавана, скръстил ръце. Обзе я неописуем гняв.

— Би трябвало да го правим през цялото време — отвърна Маргарет. Гърдите й се повдигаха буйно от обзелите я чувства. — Защо не ме желаеш? А? — Тя усети как шефилдският й акцент, който така се бореше да контролира, се връща с всичка сила.

Джордж не отвърна. Просто я гледаше смутено.

И тогава Маргарет изгуби присъствие на духа. И го зашлеви. Той не реагира изобщо и тя го удари отново, а после вече го удряше с две ръце, крещейки с пълен глас, наведена над него, риташе го, а той се беше свил на кълбо, за да се прикрие, и викаше:

— Маргарет! Какво правиш, по дяволите…? Маргарет!

Но не отвръщаше на ударите й.

— Ти, нещастно глупаво копеле! — крещеше тя. — Защо не искаш да спиш с мен? Защо просто… НЕ МЕ ИЗЧУКАШ?

Тя продължаваше да го удря, да го дере и да извива ръцете му, и тогава внезапно нещо се прекърши у Джордж.

Той я отблъсна от себе си, а тя размахваше ръце и крещеше обиди насреща му. После застана на колене и я хвана за врата. Обичайното му изражение се бе сменило с такова, каквото тя не бе виждала досега — стоманено, решително, в плен на нещо друго. Очите му хвърляха мълнии, докато продължаваше да я държи на една ръка разстояние, а тя махаше с ръце и се опитваше да го удари. Той я бутна на леглото, издърпа халата си и смъкна пижамата си на райета. През цялото време я гледаше и скърцаше със зъби, а ноздрите му се издуваха от гняв.

Тя остана легнала, ридаеше и го риташе, докато той се събличаше. Изуми се от размера на еректиралия му пенис, който се мяташе между краката му и напираше ядно към нея. Задъхана, протегна ръка да го докосне, но той пак я отдалечи от себе си, като я държеше за врата, и изръмжа:

— Не. — Взираше се напрегнато в нея. — Застани на четири крака.

Маги не разбра какво иска от нея. Никога преди не го беше правила така, така че когато Джордж грубо я обърна с гръб и пъхна ръка между краката й, тя въобще не усети какво се случва, докато той не влезе в нея със силен, сподавен стон.

После я придърпа към себе си, впил ръце в бедрата й. Тя го усещаше дълбоко в себе си, чуваше стоновете му, докато влизаше в нея отново и отново.

Движенията му ставаха все по-силни. Той плъзна ръка към врата й отново започна да контролира всяко нейно движение.

— Харесва ли това, а? Харесва ли ти? — шепнеше той, а Маргарет стоеше задъхана под него, без да знае какво точно да прави, как да му помогне. Реши да не казва нищо, да го остави да прави каквото знае, докато тя се наслаждава на чувството, което изпитваше от неговото проникване.

Джордж задиша по-бързо, шепнейки нещо, стиснал силно тялото й с ръце, тласъците му ставаха все по-бързи и по-бързи, докато тя вече не беше сигурна дали може да устои на неговия напор, а после експлодира в нея със силен вик, който прозвуча като рев от болка.

След това излезе от нея почти незабавно.

Маргарет, все още на четири крака, се обърна бавно и легна по гръб до мъжа си.

— Извинявай! — Джордж мигаше срещу тавана. — Не трябваше да правя това.

— Недей — отвърна му Маргарет. Не знаеше какво друго да каже. — Аз трябва да ти се извиня.

— Не — каза Джордж. — Беше много дълъг ден — добави после, сякаш това обясняваше всичко.

Потупа я по ръката, загаси нощната лампа и изрече в мрака:

— Лека нощ, скъпа.

Маргарет лежеше до него в тъмнината, а по лицето й се стичаха сълзи. Бе получила каквото искаше, но нещо в ситуацията я изнервяше; не разбираше какво се случва. Все още го чувстваше вътре в себе си и пулсираше от удоволствие. Спермата му скоро щеше да започне да изтича от нея. Маргарет надигна таза си съвсем лекичко нагоре и стегна мускули. И остана така, докато накрая сънят я надви.

Така господин и госпожа Джордж Стоун консумираха брака си.