Шарън Озбърн
Реванш (17)

16

Телефонът иззвъня след около час. Джордж още не се бе прибрал. Маргарет беше в кухнята, отново бършеше плотовете с кърпа, премисляше събитията от деня и се опитваше да забрави колко е ядосана на Челси, на Саймън и на онзи глупав режисьор, и на Джордж, че не се съгласи с нея. Чуваше момичетата отгоре; е трополенето си в стаята на Челси и с пронизителния си кикот разбиваха тишината на долния стаж. Явно танцуваха — чуваше се някаква музика, може би АББА. Те пак бяха на върха, и Маргарет въобще не можеше да разбере защо; почувства се много стара, защото ги помнеше още от времето на първия им хит. Или пък правят някакво упражнение, предположи тя от ритмичното потропване, което се чуваше през тавана на стаята.

Маргарет забърза към телефона, бършейки ръце в престилката си, а шумът отгоре стана по-силен. Тя погледна раздразнено нагоре и ги извика, но никой не я чу.

— Добър вечер — изрече тя величествено в слушалката.

— Ъ-ъ-ъ… с госпожа Стоун ли говоря?

— На телефона — каза Маргарет.

— Госпожо Стоун, обажда се Саймън Мур. — Настъпи кратко мълчание. — От Би Би Си.

— Знам кой сте, господин Мур! — каза Маргарет, като се опитваше да контролира истерията в гласа си. — Благодаря, че се обадихте!

Шумът отгоре стана още по-силен и на нея й се прииска да изкрещи. Защо тя е единственият човек тук, в това семейство, който се тревожи за бъдещето на Амбър?

— О, наричайте ме, Саймън, моля. Вижте, ние взехме решение — каза той и нещо в тона му я накара да надигне глава, сякаш подушваше кръв и победа. Тя замръзна. До този момент не си беше дала сметка колко е била уверена, че ще отхвърлят Амбър.

— Госпожо Стоун… честно казано, наистина не смятахме, че ще стане така. Но имам добри новини.

— Добри новини? — Маргарет се завъртя на място, почти подлудяла от усилието да остане спокойна. — Ами, радвам се да го чуя.

— Е, може да се наложи да ви убеждавам, тъй като самият аз, от една страна, въобще не допусках, че ще избера някого по този начин.

Неспособна да се сдържа повече, Маргарет го прекъсна.

— Саймън, позволете ми да ви уверя, че сте избрали правилния човек. Амбър ще се справи прекрасно! О, благодаря!

Отново настъпи мълчание и накрая Саймън каза:

— Госпожо Стоун, боя се, че не сте ме разбрали правилно.

— Какво имате предвид? — попита остро тя.

— Не Амбър получава ролята на Рокси. Искаме да я предложим на Челси.

— На Челси ли? — Маргарет направо залитна от шока. — Но вие… дори не сте говорили с нея!

— Честно казано, видях достатъчно. И мигновено я усетих, просто нещо щракна и си застана на мястото. Тя е идеална за ролята. — Гласът на Саймън беше топъл и развълнуван: щеше й се да е пред нея, за да може да го срита в топките.

— Тя носи онази искра, която е така характерна за Рокси. Тя е непоколебима, великолепна, устата, но все пак уязвима, и поради това завладяваща. Вече говорих с някои от колегите тук. Искам да я снимам следващата седмица и да им покажа какво съм забелязал.

Маргарет беше още замаяна:

— Сигурен ли сте? — попита тя.

Гласът на Саймън звучеше тържествено.

— Знаете ли какво? — каза той. — Никога през живота си не съм бил по-сигурен. Тя просто го има в себе си.

— Значи го има! — повтори тя с равен глас.

— Да, не знам какво е то. Но е страхотна. Челси ще стане звезда, госпожо Стоун. Гарантирам ви.

Тук нещо не беше наред. Изобщо. Маргарет бавно изкачи стълбите към стаята на Челси. Чувството беше нетърпимо. Горката Амбър. Сърцето й се сви. Тя застана тихо пред вратата на стаята и се заслуша. Двете пееха заедно „Фернандо“ и очите й се напълниха със сълзи. Челси пееше абсолютно фалшиво, разхождаше се из петолинието както си иска и правеше глупави импровизации. А ясният чист глас на Амбър надделяваше и се чуваше отчетливо — макар и само на дванайсет, тя имаше богат, прекрасен глас.

Как се бе случило това? Как?

Маргарет отвори тихо вратата.

— Здравейте, момичета — каза тя.

Те подскочиха, като видяха майка си. Челси млъкна и застана неподвижно. Амбър се усмихна и й махна да влезе. Като ги видя, Маргарет отново се зачуди как бе успяла да внуши такава нервност у по-голямата си дъщеря и да вкара такъв клин между двете сестри.

— Влизай, мамо, и сядай. Пеем заедно с плочата на АББА. Челси е толкова забавна, тя…

Маргарет протегна ръка и я накара да замълчи.

— Трябва да ви кажа нещо, момичета. — Чувстваше се направо като престъпник. — Нищо особено, но току-що говорих по телефона със Саймън Мур.

Не можеше да понесе погледа на Амбър, нервността й, надеждата, блесналите й от вълнение очи.

Тя се обърна към Амбър.

— Виж какво, милинка. Няма да ти дадат ролята.

— О-о-о — въздъхна Амбър и изтри очите си с пръсти. — Няма нищо, мамо. Аз и не мислех, че ще я получа. Той се интересуваше много повече от Челси, отколкото от мен. Видях това съвсем ясно. — Тя се усмихна на сестра си.

По дяволите! Маргарет стисна зъби.

— Именно за това става дума — тя се усмихна. — Аз… да, всъщност точно това е — искат да дадат ролята на нея.

— На кого? — Амбър се обърка.

— На Челси — промърмори Маргарет.

— Какво? — обади се Челси зад гърба й. Но Маргарет продължаваше да гледа по-малката си дъщеря.

Погали я по бузата.

— Съжалявам, милинка.

Лицето на Амбър пребледня като платно. Тя преглътна, внезапно избухна в сълзи и изхлипа:

— Съжалявам! Съжалявам, мамо… — Тихият й глас беше натежал от ридания. — Но не е честно… защо не ме искат? Защо искат Челси? Та тя дори не се яви на кастинга! Аз… не разбирам.

Маргарет гледаше малката си дъщеря и сърцето й се късаше. Беше си обещала да я защитава, да й осигури известността, която самата тя не бе постигнала, а всичко тръгваше наопаки.

Челси стоеше като вкопана в средата на стаята и Маргарет изведнъж почувства омраза към нея. Косата й беше разбъркана, ръцете — изцапани с мастило, тениската — мръсна. Изобщо не приличаше на звезда, а на уличница. Всъщност, приличаше на Дерек — онази вечер, когато го видя за първи път в бара…

— Аз също не разбирам — каза тя след малко. — Как така аз получавам ролята?

Как, наистина? И аз не знам. Маргарет разбираше, че трябва да е откровена.

— Саймън е бил силно впечатлен от теб днес следобед. Той каза, че у теб гори онази искра, която им трябва за ролята на Рокси. Каза, че си страхотна. Не че са търсили точно такъв типаж, но… — не можа да се въздържи да не каже тя — смятат, че си абсолютно подходяща за ролята и са решили да те вземат.

— Страхотно, Челси — успя да каже Амбър. — Браво на теб, ти го заслужаваш.

После лицето й се сгърчи и тя отново избухна в сълзи.

— О, Амбър — извика Челси и я прегърна. — Моля те, не плачи! Тъпа работа — те въобще не знаят какво правят, ти си много по-подходяща! — Тя притисна сестра си плътно към себе си. — Аз дори не искам ролята, нали знаеш!

Като чу това, Амбър зарида още по-силно.

— Излез, Челси — каза Маргарет. — Само влошаваш положението.

Замаяна, Челси излезе от стаята. Погледна назад и видя как майка й прегръща ридаещата и съсипана Амбър, която плачеше така, сякаш беше въпрос на живот и смърт. Челси ги наблюдава секунда-две.

— Няма нищо — шепнеше Маргарет. — Няма нищо, мила. Пък и ти самата не искаше тази роля, нали? Обещавам ти, че ще станеш звезда. Знам със сигурност, че ще станеш. И всичко ще се нареди. — Люлееше я в ръцете си и тихо й шепнеше: — Аз ще направя така, че да станеш звезда, не се тревожи. Ще бъдеш звезда, малката ми. Моля те, не плачи.

Челси бавно затвори вратата и се отдалечи.

Тя седна в средата на голямото стълбище, покрито с кремав килим, и се заслуша в сподавените ридания на сестра си, отекващи в смълчаната къща. Беше огромна и тя се почувства нищожна и незначителна. Новината беше добра, но все пак й стана мъчно за бедната Амбър. Зачуди се къде ли е отишъл баща й. Искаше й се той да е тук, за да сподели радостта си с него. Тя ще играе ролята на Рокси, ще бъде звездата в сериал по телевизията! Тя, трътлестата, неугледна Челси… сигурно има някаква грешка!

Разсмя се тихичко, още неспособна да повярва, и обгърна коленете си с ръце. Очите й светеха в мрака и тя почувства как по тялото й потече вълна от чисто щастие. Нещо се събуди — нещо, което въобще не подозираше, че живее някъде в нея. През целия си живот Челси беше единствено пречка на пътя на другите, а сега бе спечелила преднина.

Да, тя знаеше, че Амбър е направо разбита. Знаеше и че майка й е бясна и че тя има да плаща за това в бъдеще. Но не можеше да постъпи иначе.

Те бяха избрали нея. Този Саймън Мур — тя го хареса, въпреки че я подразни. Беше я забелязал.

И за пръв път в живота си Челси Стоун почувства тръпката от това да е в центъра на вниманието и събитията, вместо да е все отстрани, да гледа сестра си, клиентите на баща си, другите по-хубави и по-умни момичета в училище. Това беше страхотна, неочаквана тръпка и… безкрайно й хареса.

В този момент Челси Стоун разбра, че ще направи всичко на света, за да остане там, в центъра на събитията. Тя щеше да стане звезда. Знаеше го със сигурност.