Шарън Озбърн
Реванш (43)

42

Вестник „Таймс“, февруари 2008:

ЧЕЛСИ СТОУН ОТНОВО НА ВЪРХА

Макар че в крайна сметка не спечели наградата за „Най-добър филм“, това не попречи на новата любимка, Челси Стоун (на снимката) да стане център на внимание на връчването на наградите на Американската академия за филмово изкуство тази вечер.

Облечена с рокля на Ерве Лежер и показвайки гордо фамозните (макар и силно стеснени) извивки на тялото си, които я направиха пример за жените по цял свят, и с лъчезарна усмивка, хванала под ръка сънародника си сър Лио Ръсел, продуцент на филма, бившето лошо момиче и наркоманка каза, че вечерта наистина е направила живота й прекрасен.

„Филмът («Прекрасен живот») наистина промени живота ми, както и живота на целия екип — каза тя навън преди купона, организиран от «Венити Феър», където заедно с екипа й се готвеха да отпразнуват наградата за «Най-оригинален сценарий». — Прекрасно беше да работя с Лио, както и с Брайън и останалите. Страшно ми харесваше да играя ролята на Малоуни. Щастлива съм, че това е първият ми пълнометражен филм. «Деветте живота на Рокси» остана в далечното минало“ — добави с усмивка тя.

На въпроса дали е искала да спечели Оскар, Челси отвърна:

„Честно казано, и самата номинация е нещо превъзходно“.

Мис Стоун обаче надали се чувства пренебрегната. Тя е тотемът на филмовия сезон с наградата си за „Най-добра актриса“ на Актьорската гилдия и на Наградата на критиката. А и филмът събра вече 850 милиона долара, след като спечели наградата за „Най-добър филм“ в Кан миналата година, както и наградата за „Най-добра драма“ на тазгодишния „Златен глобус“. Трудно е да си спомним за друг филм през последните години, който да е съчетал по такъв начин касовия успех и невероятно високата оценка на критиката. Това до голяма степен се дължи на уменията на прочутия Лио Ръсел и, разбира се, на неподправения и почти неистов талант на Челси Стоун, която се справи великолепно.

Вратата се затвори зад тях.

— Довиждане на всички — извика Райън Пийч, партньорът на Челси във филма, приятен и мил южняк.

— Прекрасна вечер, Лио. Благодаря!

— Чао! — извика Челси. „Защо, по дяволите, не вземе да си тръгне?“

— Ами, лека нощ, тогава.

— Да-а! Лека нощ!

В стаята настъпи тишина. Няколко часа след церемонията за Оскарите, купоните приключваха. Огромният апартамент, който студиото нае за целия екип на „Прекрасен живот“, най-после се опразни и Челси и Лио останаха сами. Отвън в далечината се виждаха светлините от центъра на Ел Ей. Скоро щеше да се съмне. Беше късно, много късно.

— Е — промърмори Челси, докато отхапваше замислено от една ягода. Изрита гълъбовосините обувки с висок ток и прокара леко ръка по сивата си копринена рокля. Знаеше, че изглежда фантастично. — Ще ме зарежеш ли сега, след като не спечелих?

Коленичи върху кадифения мокет и нежно пъхна месестия плод в устата си, като го гледаше изпод гъстите си мигли. Лио заключи вратата, разхлаби вратовръзката си и се приближи към нея с бързи крачки. Наведе се, сложи едната си ръка на шията й, а другата на гърба й, придърпа я към себе си върху мекия диван и пъхна език в устата й.

— Най-после! Свали си роклята — нареди той и си разкопча панталона. Винаги беше извънредно възбуден след доза кокаин, а тази вечер беше взел доста.

Пръстите на Челси започнаха да развързват презрамките на роклята й. Тя беше задъхана, сякаш е тичала. Желаеше го толкова, че не издържаше. За първи път изпитваше нещо подобно. Досега не бе предполагала, че съществува такъв прекрасен секс. Не просто защото той знаеше какво прави — всяка частица от него й доставяше удоволствие. Причината беше и това, че той й го казваше; с него се чувстваше секси. И то Лио Ръсел, мъжът без душа, с фалшивите избелени зъби, в чиито филми рядко играеха хора над осемдесет килограма, който очевидно се подиграваше на дебелите, на слепите, на по-възрастните жени — беше истински фашист по отношение на телосложението и начина на живот, мислеше си тя. И винаги го бе презирала за това. Отстрани.

Сега беше с него и направо не й го побираше умът. Той харесваше тялото й. Не можеше да й се насити. Харесваше малкото й коремче, пълните й гърди, меката й блестяща кожа. Тя понякога се чудеше дали я обича в действителност, но знаеше, че не бива да си губи времето с подобни мисли. Той официално беше партньор на Амбър. И толкова.

Но Челси съзнаваше, че го обича. С цялата си душа.

Лио бавно пъхна ръка под роклята между краката й, под дантелените бикини. Започна да я гали, като я гледаше в очите е усмивка.

— Още си с роклята. Не ме ядосвай. Свали я…

Наведе се и я целуна по ключицата. Със здравите си сигурни пръсти разкопча ципа на роклята, шита по поръчка от „Шанел“, и разголи прекрасните й обли гърди. После захвърли роклята на пода и започна да я целува по гърдите и да я гали между краката, отначало съвсем нежно. После я повдигна в скута си, така че да го обкрачи. Тя почувства твърдата му ерекция. Искаше й се да го усети в себе си, цяла вечер си бе мислила за това… Той я обгърна цялата с ръце и се залюляха на леглото. Тя чувстваше как той пулсира в нея. Погледна го.

Лио скърцаше със зъби, с полузатворени очи, сякаш беше в агония. Ноздрите му се разшириха. Той я сграбчи за раменете и тя забърза ритъма все повече и повече, като се опитваше да му помогне.

— Недей — каза й той. — Не се насилвай. Отпусни се.

Тя се погледнаха в очите и той й се усмихна, искрено и нежно, а не с обичайната си хищна усмивка. После нежно пъхна лицето си между гърдите й, а ръцете му я държаха почти любовно, като че ли искаше да я защити от нещо. После плъзна ръка зад шията й и я обви нежно. Челси почувства как оргазмът я завладява изцяло. Той също свърши с учестяващи се стонове.

— Не мога да се контролирам с теб — промълви Лио и я прегърна. Изтегнаха се назад върху меките възглавници. Красивото му лице бе потъмняло, зениците — леко разширени. Тя не знаеше дали е от кокаина, или от желание.

— Не знам защо. Желая те непрекъснато. През цялата вечер по време на церемонията. Исках да те награбя направо в коридора — там, пред хората.

Челси примигна, все още наслаждавайки се на удоволствието, което се разливаше по тялото й. Понякога й се искаше да не е толкова директна, да е по-нежна, по-романтична, но знаеше, че това е абсурдно. Двамата имаха негласно споразумение да не споменават Амбър, все едно че не съществува.

От двайсет и петия етаж Челси гледаше Ел Ей, който блещукаше в краката й. Това вероятно бе най-великата вечер в живота й и тя бе с мъжа, когото обичаше. Всичко трябваше да е идеално, но можеше ли да бъде, щом извършваха такова предателство спрямо Амбър? Защо ли й пукаше изобщо? Искаше й се да не така, но и се тревожеше. Все се чудеше какво ли ще направи Лио в крайна сметка. Какво ли си мисли Амбър за всичко това.

Но точно тук и сега, излегната в ръцете на Лио, докато той излизаше от нея и дишането му бавно се успокояваше, тя наистина не даваше и пет пари.

— Кога трябва да тръгваш? — попита тя. Обикновено не го питаше, не искаше да го кара да се чувства като в капан — това, което вършеха, беше ужасно. Но беше опиянена от него и искаше още.

— По-късно — отвърна Лио. — Казах на Сали, че ще се забавя доста.

Той отново я залюля в ръцете си и пъхна нос между рамото и шията й. Тя чувстваше как наболата му брада дращи по меката й кожа; искаше й се да спре, по-късно имаше интервюта и не искаше да изглежда като обрината. Не беше някаква хлапачка. Тя беше световноизвестна филмова звезда! Челси се отдръпна и отново погледна през прозореца.

Тъмното небе бе прорязано от сивеещи оранжеви ивици. Нощта бе към края си и той отново щеше да си тръгне от нея. Филмът бе готов, Оскарите приключиха и изглеждаше, че всичко се е променило, но все пак тя не бе получила това, което искаше… а тя искаше Лио.

— Вече се съмва, виж. Може ли да отидем да закусим?

— Да закусим ли? По-добре да си поръчаме от румсървиса. — Той все още я държеше в прегръдката си и я галеше леко по гърба.

— Не-е. — Изведнъж Челси почувства нужда да стане и да се разкърши. Беше стояла в тази стая достатъчно дълго. А мразеше климатиците. — Да излезем на разходка. По плажа! — Тя се разсмя от ужаса в очите му.

— Хайде де. Знам едно местенце на „Санта Моника“. Мило, часът е пет сутринта, а мястото е доста забутано. Ще е съвсем празно, обещавам ти.

— Аз не ходя по кафенета — изсумтя Лио.

— О, я стига — замоли се Челси. Тя леко помръдна гърдите си, така че лицето му остана точно между тях, и го целуна по челото. Той ги сграбчи като нетърпелив младеж, но тя стана. — Хайде де! Ако ни видят, ще знаят, че сме заедно, защото сме били по купони цяла нощ, и няма да заподозрат нищо!

— Това е вярно. — Лио се надигна от дивана. Тя се загледа в силното му голо тяло, покрито с тъмни косми. Той беше толкова силен, толкова здрав. — Да. Така е. Добре тогава, да вървим в твоето ужасно плажно кафене, Челси. Но само защото ти сега си най-известната звезда в Холивуд. Обаче после ще трябва да ми духаш.

— Ще го направя на плажа, ако ме черпиш една закуска. — Тя се приближи и го целуна по устните.

— Ще взема душ — каза той. — А после тръгваме.

— Добре. — Тя се облегна назад.

Когато Лио влезе в банята, тя вдигна телефона. Беше време нещата да се поразмърдат малко.

— С Джак Федър ли говоря? — попита. Джак Федър беше папаракът, с когото винаги се срещаше на плажа. Бяха се… разбрали без думи.

— Кой се обажда?

— Няма значение — каза тя с безупречен американски акцент. — Искам само да ви кажа, че Челси Стоун и Лио Ръсел имат връзка зад гърба на сестра й. Сега са тръгнали към кафене „Бийч Шак“, на плажа в Санта Моника. Мисля, че после ще се разходят по плажа. И никой друг не знае за това.

Тя остави слушалката. Това беше правилен ход. Налагаше се да го направи.

— Кой беше? — извика Лио откъм банята.

— Никой — извика в отговор тя, докато си обличаше роклята. — Само двамата сме, миличко.