Шарън Озбърн
Реванш (32)

31

— Сестра ти… ммм… — Устните на Лио се движеха от гърдите на Амбър към шията й. Тя го отблъсна. — … ми се струва изумителна. — Той прокара загарялата си ръка по гладкия й златист корем. — Искам да се запозная с нея.

— Не мисля, че това ще се случи някога — отвърна Амбър. Тя винаги учеше ролите си на шезлонга до басейна. Лио отметна и другия триъгълник на миниатюрния морскосин бански и устните му се залепиха за гърдите й — възбуждащи, дразнещи и нежни… Амбър затвори очи и се отдаде на усещането, потрепервайки леко.

— Хайде, малката ми — каза той и я плесна по бедрото. — Заеми се сериозно!

Тя го погледна изненадано и каза:

— Правя всичко както винаги. Не спирай!

Но той се мръщеше. Пак това странно изражение на лицето му, което тя забелязваше все по-често през изминалите седмици.

Това беше проблемът с Лио. Тя го гледаше как спи и се усмихва доволно насън, но все повече разбираше, че не изпитва нищо. Или го гледаше как дава интервю на червения килим след някоя премиера и й идеше да го цапардоса. Понякога Амбър се чудеше какво изобщо прави с него. Какво бъдеще ги очаква двамата с Лио? Как така изминаха цели три години?

Истината обаче беше, че нещата се бяха наредили превъзходно за тях, макар и Амбър да не го признаваше. А Лио — най-вероятно да, макар и само на себе си. Откакто ходеше с Амбър, коментарите в пресата по негов адрес бяха станали далеч по-положителни. Тя изглеждаше толкова благоприлична, умна, любимката на цяла Америка. Щом е с нея, значи, че и той сигурно е свестен, заключаваха клюкарските списания. Беше висок и мъжествен; по телевизията и на снимките винаги изглеждаше толкова любящ и покровителствен с дребната сладка Амбър, която и на мравката път прави, и дори без да упражнява влияние, това благотворно отношение се процеждаше към браншовите издания и се уталожваше на служебните обеди в скъпите холивудски ресторанти и в заседателните зали на най-големите филмови компании.

Амбър знаеше, че това му харесва. А и на нея й харесваше. Правеше живота й по-лесен. Откакто ходеше с Лио, хората се отнася с нея още по-учтиво. С повече уважение — тя явно не е поредната тъпа блондинка, щом е с него от толкова време, нали така? А дори и да беше… „Внимавайте с нея, тя спи с Лио Ръсел, а кой знае кога ще ни потрябва именно той“ — така разсъждаваха всички и тя го знаеше.

Това й носеше и чувство на сигурност. Не й се налагаше да си пробива с усилие път през уредените от съответните агенти и наблъскани с папараци „срещи“ със знаменитости и звезди от нейната величина. Беше ходила на няколко; всички бяха ужасни. Лио се грижеше за нея и я защитаваше от безумния свят на знаменитостите и звездите. С него се чувстваше в безопасност. Беше свободна да играе във филмите си, да дава необходимите интервюта и да се оттегли на спокойствие. Лио беше онзи, който искаше да завладява светове, не тя.

Имаше и още една причина да иска да е с него.

Лио знаеше точно какво да направи, за да я възбуди и да я доведе до оргазъм. Той беше сексуален магьосник. Можеше да отсъства с дни и седмици, да се държи отчуждено и студено, да я кара отново да се чувства като незначително девойче, а после бавно да плъзне ръка под полата й на някое служебно парти, да промърмори: „Знаеш ли, че ме ядосваш, като вечно носиш бельо?“ и да плъзне пръсти по-навътре, докато ахването от изненада се превърне в задъхване от удоволствие.

После я бутваше в колата, придърпваше я върху себе си, развързваше връзките на роклята й, вдигаше полата й, разкъсваше бельото й, нетърпелив да я обладае. Или слагаше дланта й върху пениса си, за да го погали, а после се облягаше назад и затваряше очи.

— Сега — казваше тихо и заплашително. — Направи го сега.

Амбър, разтреперана от желание, разкопчаваше панталона му, изваждаше издутия му член и го захапваше с меките си устни, извиваше острия си език около набъбналата кожа, доволна, че има кой да й каже какво да прави, щастлива, че го кара да се дави от желание, да се зачервява и да изрича името й, докато свършва в устата й.

През целия си живот Амбър беше живяла по правила. Да си ляга в определен час. Да се яви на този или онзи кастинг. Да упражнява стъпки. И понеже по принцип обичаше да доставя удоволствие на хората, тя нямаше нищо против.

Понякога й харесваше да е палава.

В други случаи Амбър се хващаше, че анализира живота си в Ел Ей — живееше тук вече пет години — и се удивляваше на висотите, които бе достигнала. Имаше толкова много други момичета, които отчаяно копнееха за това и биха направили всичко на света, за да се прочуят, да играят всевъзможни тъпи роли, да духат на всеки гаден дъртак. Амбър бе работила упорито, за да стигне дотук. Не се чувстваше виновна заради успеха си.

Само дето й се струваше, че е трябвало да се случи на някой друг.

Лио беше цар на тези неща. Тя го познаваше добре — или подозираше, че знае какъв може да е — но й беше хубаво с него, именно защото това й даваше възможност да прави две от любимите си неща: да доставя удоволствие на майка си и да прави невероятен секс.

Допълнителната полза бе в това, че нямаше правила, нито ограничения във връзката и за Амбър бе много удобно да има поне една област в живота й, която не е стопроцентово сложена в кутия, завързана с панделка и неотменимо определена за години напред. А и всъщност обичаше Лио, нали? Да, мислеше, че го обича. Амбър бе израсла с Маргарет и Джордж като модел за взаимоотношения. Обичаше ги и двамата, но с възрастта започна да разбира, че бракът им е бил всичко друго, но не и идеален. Тя не знаеше какво представляват добрите взаимоотношения в една двойка. Предполагаше, че майка й и баща й са били щастливи — но наистина ли?

Амбър се бе убедила преди много години, че просто така стоят нещата. Работиш, мъчиш се, живееш с някого, който прави същото, което и ти — като родителите й.

Истинска любовна история. Да се влюбиш в реалния живот, да си с човек, който се интересува от теб, а не от графици за снимки и касови филми. Е, това е много хубаво, но всъщност не е възможно…

Просто не се случваше на хора като нея.

Това беше жестоката ирония. На света имаше толкова много акули, мъже, които искаха да спят с нея само защото е Амбър Стоун, филмовата звезда, а не Амбър Стоун, момичето, което обича да свири на китара, да кара ролери, да се катери из планините, да гледа сочни стари английски комедии, както правеше някога с татко си, и да яде фъстъчено масло направо от буркана…

Лио разкопча горнището на Амбър и обхвана гърдите й с ръце. Започна да ближе шията й. Тя отвори очи и погледна надолу към гъстата черна коса без нито един бял косъм — но виждаше все повече бели косми по слабините му, и затова беше сигурна, че си боядисва косата и космите на гърдите. Той я галеше ритмично по гърдите и тя изстена. Беше толкова приятно. Беше чудесно, когато отново ставаше такъв — любвеобилен и закачлив като младеж на нейните години. Играеше си с нея както си иска, и тя знаеше: настроението му можеше да се смени само за секунди…

Погледът на Лио падна върху списание „Варайъти“. Той спря милувките, взе го и каза замислено:

— Да… — Облиза устни и продължи: — Значи, мила, това наистина е тя — сестра ти? Май добре се справя. Наричат я „най-голямата звезда във Великобритания понастоящем.“ Каква превратност на съдбата, а?

Беше такъв клюкар — като бабичка. Тя понякога му се присмиваше за това.

— Такава си е Челси — отвърна Амбър и погледна през рамото му снимката на сестра си, облечена в зашеметяваща, прилепнала по тялото рокля, застанала пред „Албърт Хол“ на някаква церемония за награждаване. Тя се опита да смени темата. Чувстваше се неловко от внезапно възникналия интерес на Лио към сестра й.

— Как върви кастингът за „Прекрасен живот“? Намери ли кой да играе главната мъжка роля? Кога ще видя сценария? — Тя знаеше, че задава твърде много въпроси.

— О, не знам, съкровище. — Лио пак прокара ръка по тялото й. Опита се да я ощипе, но не успя. Коремът на Амбър беше твърд и гладък като дъска.

— Направо си кожа и кости — възкликна той едва ли не с укор.

„Да — помисли си Амбър, — точно така се получава, когато тренираш по два часа абсолютно всеки ден в годината. Изведнъж ставаш кожа и кости. Защото ако се поотпуснеш и качиш едно-две кила, приятелят ти казва, че си заприличала на дебела свиня, нали?“

Тя отново хвърли поглед към снимката на Челси. Амбър трябваше да признае, че изглежда възхитително. Беше чудесно, че сестра й отново изглежда така, въпреки че й се струваше странно, че Лио никога досега не бе проявил интерес или загриженост към сестра й, освен по времето, когато Челси се друсаше и представляваше заплаха за неговите планове за световен успех на Амбър.

— Винаги е изглеждала добре в тъмночервено, стои й страхотно.

После отново надникна през рамото му и се зачете.

КРАСАВИЦАТА ОТ ТЕЖКА КАТЕГОРИЯ, КОЯТО РАЗБИ ВСИЧКИ

Британците си падат по истории за завръщане, а едва ли има по-добра от историята на Челси Стоун.

Разюзданото дете-звезда преживя пристрастяване към алкохол, наркотици, болкоуспокояващи, сериозна катастрофа и шокиращата смърт на баща си, който беше прикрит гей, а после внезапно се превърна в най-голямата звезда във Великобритания.

Нейното шоу „Съдби“ стана абсолютен хит и възкреси „съдбите“ на Ай Ти Ви. Но тя обяви, не напуска шоуто заради участие в Уест Енд, в драматизация на „Чайка“ по Чехов и в „Крал Лир“.

„Аз съм добра актриса, но мога да бъда и още по-добра — заяви 27-годишната актриса пред журналистите на церемонията на БАФТА, където спечели наградата за най-добра женска роля. — Искам да се уча, освен това обичам сцената. Щастлива съм, че ще партнирам на сър Дерек Джакоби и не ще преживея такова вълнуващо събитие.“

Британските таблоиди я боготворят, няма никакво съмнение.

Към рецептата има и една допълнителна съставка и това е нейната сестра — прочутата Амбър Стоун. Но отношението към по-малката сестра на Челси е доста пренебрежително. „Хубавко момиче, но доста лековато“ е най-често споменаваното изречение в пресата. В една от статиите дори я наричат „Блудкавата Амбър“. „Може да е хубава и богата, със златиста коса и перфектно тяло, но Челси е нещо повече. Тя има и талант.“

— Господи! — избухна Амбър. — Мразя вестниците! Може ли да накараш някого да напише там нещо друго, Лио?

Но Лио не я слушаше. Той нежно отблъсна Амбър, наведе се над статията и зачете жадно, като ръмжеше тихо в знак на одобрение. Тя отново се вгледа в него — гола до кръста, с увиснали под гърдите чашки на банския, напълно изоставена и с прокрадващо се у нея чувство на неловкост. Със сигурност знаеше за Лио, че щом се отегчи, това е фатално. Ако иска да пораздвижи ситуацията, трябва да има възможност да го направи.

Затова ли беше целият този интерес към Челси? Беше го правил, когато наемаше актьори и режисьори, беше го правил със служителите си — икономки като Тина изчезваха завинаги и никой повече не чуваше за тях. Отегчаваше се от сексуалния им живот и я караше да се облича със странни костюми. Веднъж я накара да го бие с камшик… Амбър осъзна, че мисли за поведението му през изминалите няколко седмици, и пъзелът започна да се подрежда. Явно е мислил за това от известно време. Челси отново бе откраднала нейния триумф.

И за първи път в живота й, на Амбър страшно й се прииска сестра й просто да изчезне отново в една голяма, дебела дупка с формата на Челси. Тя винаги й беше казвала, че на света има място и за двете.

Но вече не беше толкова сигурна.