Шарън Озбърн
Реванш (29)

28

Възрастта бе проявила благосклонност към Дерек Стоун. Тази година той бе навършил петдесет и се принуди да си направи равносметка. Това, което видя, му хареса. Гъстата му тъмна коса почти не беше побеляла, очите му бяха тъмносини както винаги, ходеше да тича в събота и неделя и се хранеше разумно, за да не пълнее. Можеше да си позволи хубав костюм, плътна копринена вратовръзка, златни копчета за ръкавели и всичко останало. Да, Дерек съзнаваше, че се е справил доста добре в сравнение с много други. В сравнение с онези, с които бе лежал в затвора, както и с повечето му служители и със старите му приятелчета от Сохо — продавачите от пазара бяха прегракнали и със зачервени носове, с торбички под очите, следствие от години недоспиване и разтреперани сутрини без доза. Мадамите или бяха мъртви, или бог знае къде, хазяите и бизнесмените или си бяха сменили занаята, или бяха отишли в пандиза като него. Но той се бе измъкнал, бе продължил нататък, беше се справил, подпомогнат от онова нетърпение, което го движеше в живота.

Дерек винаги бе успявал да се възползва докрай дори от най-ужасната ситуация, да обърне всичко в своя полза. Контакти в затвора, приятели от кръчмите — тези блестящи сини очи, които бяха присъда за толкова много момичета (и момчета), когато искаше нещо от тях — бе се издигнал до върха, бе инвестирал разумно, бе направил няколко големи пробива. А през годините не се появи някой, с когото да сподели спечеленото. Казваше си, че е късметлия, че може да прави каквото си иска… Дерек не вярваше в разкаянието. Но понякога се чудеше какво ли би било, ако…

Радваше се, че Челси го моли за помощ. Но беше много опитен, не се съгласяваше от половин дума.

— А Маги какво мисли по въпроса? — Челси го погледна неразбиращо и той бързо се поправи:

— Майка ти. Маргарет.

— Маргарет да върви по дяволите — отряза го Челси.

Дерек поклати глава.

— Сериозно говоря. Вече не ми пука за нея. Нито за оная разлигавена кучка, сестра ми. Оттук нататък сама ще си плащам всичко в живота. Трябва да стъпя на собствените си крака. Просто ми трябва един малък успех — каза тя почти умолително. — Ще работя като вол. Готова съм на всичко. Моля те, ще ми помогнеш ли?

Дерек я погледна внимателно.

— Ти май наистина си сериозна?

— Да — тихо каза Челси.

Той забеляза пламъка в сините й очи — нещо, което не бе виждал отдавна. Двамата не се бяха срещали често през годините и когато това се случеше, за него бе страшно мъчително. Челси беше винаги пияна, раздърпана, самовглъбена, смущаваща.

Той сега се обвиняваше, че е допуснал тя да стигне дотам. В крайна сметка, не беше ли негова отговорността за нея? Искаше му се да се срита от бяс. Оказа се най-обикновен негодник, който бяга от отговорност, когато е трябвало да вземе нещата в свои ръце. Радваше се, че отново вижда искра в очите й — тя бе осъзнала, че е време да се промени.

Дерек тупна с ръце по масата.

— Ти си наред, мила. Можеш да останеш при мен една седмица, докато се уредиш. А сега, дай да се уговорим нещо, а?

Да, колкото и да бе странно — а може би именно защото никой не му бе постлал — Дерек Стоун бе преуспял. Истински преуспял мултимилионер.

Той понякога се смееше, като се замислеше за положението си. Беше си взел поука. Сега знаеше къде да тегли чертата и вече не беше безмозъчният идиот от миналото, който не си плащаше наема и се излагаше на всяка крачка.

Времето в затвора го бе понаучило на едно-две неща. Уроците идваха най-вече от останалите пандизчии. Беше се свързал е няколко корумпирани ченгета, които също излежаваха присъди там. Беше се научил кого да поласкае, кого да избягва и откъде идват парите. В началото на 80-те, преди бума, беше купил доста места в Сохо. Сохо още беше истински вертеп, както по времето, когато срещна Маги, преди веригата „Ол Бар Уанс“ и лъскавите пицарии, които превърнаха квартала в обикновен парк за забавления. Сега вече цените бяха космически, а той седеше върху пачките.

Все още притежаваше няколко вариетета. Но „Амурс дю Дерек“ отдавна се бе стопил в миналото. Сега клубовете му бяха от доста по-висока класа, а не мизерните бардаци от преди. Поне не и в неговите очи. Той беше кралят на пилоните и на частните танци. Дерек беше кралят. Имаше цяла верига от не особено дискретни заведения, пръснати из Сохо и Уест Енд, които се пълнеха всяка вечер, в дъжд и сняг.

Смешна работа, как се бе обърнало всичко, но междувременно бяха пострадали доста хора и сега Дерек не знаеше как да поправи нещата.

Знаеше си, че се бе проявил като истински идиот. Избяга с онази тъпа кучка Камила, не защото я харесваше, а защото се ужасяваше от обвързването с Маги и детето й. Маги беше толкова сериозна, толкова невинна. Когато погледнеше в прекрасните й зелени очи, се чувстваше като евтина дрънкулка, недостоен за нея, а освен това искаше и парите, които можеше да му осигури бащата на Камила. Но не му бе отредено да прекара живота си с лъскава коза като нея. Тя го третираше като измет и го караше да се чувства като помияр.

Маги, от друга страна, също се отнасяше към него като с измет — защото още го мразеше, а не защото смяташе, че е такъв. И, странна работа, на Дерек това му му бе приятно.

Той все още я харесваше, впрочем.

Обичаше дъщеря й. Обичаше и Амбър, макар че тя му напомняше за Джордж, а и в сърцето на Дерек тлееше мъка по Джордж, от която просто не можеше да се отърси. Липсваше му наивният му женствен брат, и то все повече, с всеки изминал ден. В присъствието на Амбър се чувстваше неудобно. Усмивката й бе също като на Джордж — свенлива, неуверена, прекрасна. Тя пронизваше сърцето на Дерек като нож.

Но не и Челси.

Тя беше неговото момиче.

И сега бе време да види от какво тесто е замесена.

— Ето, това е. — Дерек бутна вратата и пусна Челси да влезе първа. Тя примигна и очите й бавно привикнаха към мрака.

— Добре дошла в „Сафари Сами“, новата ти месторабота.

Той се усмихна широко, докато Челси пристъпваше навътре в тъмното. Тя не беше сноб. Харесваше й да се смята за момиче от баровете, а не някаква лигла, която ходи по коктейли. Предпочиташе компанията на мъжете. Но това… не, моля ви. Челси свъси вежди, докато се провираше през бара.

Определено три следобед не беше най-доброто време за бар, където момичета танцуват на пилон, но в „Сафари Сами“ си беше гадно, независимо от часа на денонощието. От сафари темата на човек направо му призляваше. По стените бяха накачени отвратителни зелени пипала, розови найлонови тигрови и леопардови кожи покриваха диваните и столовете и просветваха зловещо на матовата светлина.

Челси, която смяташе, че всичко с мотив на леопардова кожа е много шик, направо изтръпна. Горе на мръсната, изтъркана сцена стърчаха два пилона. Около единия неуверено се въртеше едно момиче — болезнено слабо, с отпуснати крайници, с бледоруса увиснала коса. Силиконовите й гърди изобщо не помръдваха — приличаха на топки, залепени за детинския й костелив гръден кош.

Челси огледа собствената си доста пищна фигура и въздъхна. Навсякъде вонеше на цигари и евтин афтършейв. Не, това изобщо не беше кич — просто беше потискащо.

— Клубът би трябвало да носи пари — обясни Дерек, щом седнаха на бара и Челси си взе чист ром и кока-кола.

— Чаринг Крос е на една пряка, мястото е страхотно и наоколо е пълно с подобни заведения. Но напоследък нещо не върви.

— Интериорът е кошмарен, Дерек. — Челси бе напълно откровена. Тя се опитваше да не гледа жалката фигура на сцената. — Изглежда така, сякаш някой е повърнал насред джунглата.

Дерек разклати питието в чашата си и я погледна с интерес.

— Точно ти нямаш право да критикуваш, съкровище. Слушай ме сега. Не твърдя, че това място е първокласно, но е с добро местоположение и би трябвало да се пръска по шевовете. Не разбирам какво става. Но иначе бизнесът ми върви чудесно и не ми се занимава с това. Имам си друга работа. Затова реших да ти го дам за шест месеца, да видя как ще се справиш.

— Какво? — Челси го гледаше неразбиращо. Мислеше си, че ще й предложи да работи зад бара. — Но аз… не мога да управлявам бар, Дерек!

Дерек кимна към една врата до сцената.

— Това е стаята на управителя — каза той. — Каня те да станеш новият управител на „Сафари Сами“. И без това, ако не потръгне до март, смятам да го затворя. Искаш ли го, или не?

Челси погледна голямата сцена, добре заредения бар, хубавото разположение на помещенията, което придаваше интимност на заведението, но все пак беше просторно. Мястото си го биваше — с хубаво разположение, просто бе недомислено. Тя може и да не разбираше нищо от управление на заведения, но знаеше, че мястото е добро. А защо Дерек не го знаеше? От друга страна, не може да знае всичко. Биваше го, когато нещата бяха очевидни.

Тя, от своя страна, беше добра, когато нещата са сложни и объркани. Когато всичко се е скапало.

Челси кимна и се усмихна.

— Мисля, че си луд. Нищо не разбирам от тези неща.

— Това е без значение, Челс — каза той. — Аз ти вярвам. Пробвай се.

„Вярвам ти“. Очите й се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти, чичо Дерек. Задължена съм ти.

Очите им се срещнаха над чашите. Той тихо изрече:

— Миличка, за мен е удоволствие да ти помогна. Никога не го забравяй.

Честно казано, Дерек не очакваше особено много от Челси в „Сафари Сами“. На практика бе на ръба да го затвори. Вървеше на загуба и той си каза — какво толкова, нека се пробва, да се опита да си стъпи на краката!

Изобщо нямаше представа в какво се забърква.

Още първия ден Челси затвори клуба временно. И впрегна персонала и портиера на работа, да разчистят мебелите, пода и стените. После убеди Дерек да отдели малко пари и да го преобзаведе; постигна го за рекордните три седмици — беше свикнала да получава каквото иска и знаеше как да се оправя с бояджиите и дизайнера. Дерек гледаше изумен, но щастлив. Малката въобще не се стряскаше от нищо.

Докато клубът беше затворен, Челси уволни всички танцьорки и им даде двумесечна заплата като обезщетение. После докара един барман от малък елегантен бар, който умееше да прави коктейли, и го назначи за главен барман; уволни киселия дърт развратник, който идваше на работа просто за да мастурбира, като гледа момичетата. Уволни и заместник-управителя и докара едно момче, току-що напуснало един от баровете, където Челси ходеше да пие, в другия край на Сохо. Нае нови танцьорки, момичета е добре изваяни форми, които изпълняваха номерата си е известно чувство за хумор, малко бурлеска, в духа на старите стриптийз клубове. Плащаше им повече, но те знаеха как да говорят с клиентите, как да ги накарат да платят за личен танц и как да го правят с хумор и умение, а не защото са полугладни източноевропейки, които трябва да плащат на някой сводник мутра.

И смени името. Край е това „Сафари Сами“. Нарече го „Рокси“. Не можеше да си представи друго име, а и й харесваше вицът в името, който си знаеше само тя.

Три месеца след като пое „Рокси“, клубът отчете огромна загуба, понеже старите клиенти го бяха напуснали и не се върнаха повече. Но на четвъртия месец започнаха резервации, след като се появиха нови клиенти, които идваха в бара за първи път… и се връщаха постоянно.

След като работи пет месеца, някъде към Коледа, Челси направи рекламни листовки и ги остави във всички клубове в Сохо. В тях предлагаше отстъпки за групи и служебни събирания. Момичетата харесваха „Рокси“, защото мястото беше приятно, а не зловещо като повечето други подобни, а женските купони носеха печалби чак до Нова година.

Към февруари две хиляди и трета, шест месеца след като пристигна при Дерек потънала в сълзи, клубът вече беше известен. И носеше такива приходи, че Дерек даде на Челси премия и й повиши заплатата.

— Ти си го заслужи — каза й той. — Имаш истински нюх за бизнес.

Седяха в офиса на Челси, далеч от естествената слънчева светлина — по стените имаше само снимки от клуба, таблици и графици, папки и тарифи и, съвсем не на място, една боа от пера. Тя взе с усмивка чека и го пусна в чантата си. Пиеше й се нещо, но се бе заклела вътрешно — никога вече наркотици и никакъв алкохол, освен ако е била будна над дванайсет часа. И колкото и да е странно, тази клетва свърши работа, може би защото тя толкова много искаше това да се случи. Имаше желязна воля и можеше да я огъва накъдето си поиска…

— Благодаря ти, чичо Дерек — каза тя. После приглади стегнатата пола на прилепналия, добре скроен костюм. Носеше го винаги в комбинация с блуза от червена дантела и черни мрежести чорапи, които ясно говореха на всички какво ги очаква. Знаеше достатъчно, за да разбира, че видът й трябва да отговаря на стоката, която продава — и тя с усмивка продаваше секс.

— Страшно си прав, че съм ги заслужила. И трябва да ти кажа — чувството е невероятно.