Шарън Озбърн
Реванш (16)

15

Джордж Стоун си наля още една чаша вино и се обърна към малката си дъщеря.

— Е, как мина днес, милинка? — Усмихна се, отчасти за да прикрие прозявката си. Беше много уморен.

Амбър погледна нервно майка си и остави вилицата.

— Ами, горе-долу, струва ми се. Не беше много добре. Мисля, че не ме одобриха, татко.

Джордж слушаше с половин ухо.

— Така значи — каза той и пъхна хапка лазаня в устата си. Маргарет рязко си прочисти гърлото и каза:

— Тя беше страхотна, Джордж. — Повиши леко глас, за да привлече вниманието му. — Изглеждаше великолепно и казаха, че се е справила много добре.

— Да бе, онези са идиоти — промърмори Челси.

Маргарет се обърна към нея.

— Писна ми от теб днес, Челси.

— Какво става? — попита Джордж.

— Челси се държа ужасно — каза Маргарет с известно удоволствие. — Разкрещя се на режисьора и привлече вниманието към себе си. Всички ни гледаха.

— Просто защитих Амбър! — отбраняваше се Челси, но чуваше как гласът й отеква самотен в голямата стая. — Те наистина се оказаха идиоти!

Столовата, където семейство Стоун вечеряха всяка вечер, седнали около огромна маса, беше кремава, просторна и бездушна. Вечерите често протичаха напрегнато. Седнала до Челси, Амбър се усмихна плахо и стисна ръката на сестра си.

— Няма значение — каза тя. — Не съм подходяща за тази роля.

— Подходяща си — каза майка й твърдо. — Ти си великолепна актриса и пееш чудесно, Амбър. Ще станеш звезда, всички го казват. Просто той не беше прав, това е всичко.

— Абсолютно вярно — потвърди триумфално Челси.

Маргарет тъкмо подаваше на Джордж купата с варен карфиол и броколи. Обърна се към дъщеря си и каза студено:

— А ти, млада госпожице, трябва да се научиш да не изказваш гласно мислите си! Разбра ли?

— Добре де — промърмори Челси.

— Дръж се като млада дама — не спираше Маргарет, — а не като някаква… малка хулиганка от улицата. Челси, понякога, като отвориш уста, не мислиш за другите, а само за себе си — така не бива. Потъваме в земята от срам.

— Не е честно — каза Джордж толкова високо, че всички го погледнаха. Той взе купата от ръцете на Маргарет и я притисна към себе си. — Челси просто се опитваше да каже истината, нали така?

— Да — потвърди Челси колебливо, като гледаше от баща си към майка си и обратно. — Аз…

— Както казах, Джордж, — гласът на Маргарет режеше като стомана — това е много хубаво, но тя трябва да пази разсъжденията си за себе си.

— Не — отсече Джордж. Той сложи тежко ръка на масата — не удари по нея, беше прекалено възпитан, но все пак прояви твърдост. — Не, не е така, Маргарет. Не съм съгласен.

Момичета гледаха изумени.

— Трябва да казваш каквото мислиш. Не да си груба и да обиждаш хората, Челси — в никакъв случай. Но трябва да си вярна на себе си…

Той погледна надолу в чинията си, към мазнината, втвърдяваща се по остатъците от лазаня и зеленчуци.

— Трябва да бъдеш вярна на себе си, иначе какво друго ти остава?

— Не съм съгласна — промърмори Маргарет ядосано. — Даваш на детето картбланш да прави каквото си иска!

— По-добре така — каза Джордж. — Напоследък мисля за това. Ако лъжеш, нещата само се влошават безкрайно.

Той се протегна и потупа дъщеря си по ръката, а после я стисна в израз на почти свирепа привързаност. Челси също стисна ръката му. На лицето й беше изписано смущение, очите й искряха — тя обичаше баща си, всъщност направо го боготвореше.

— Благодаря ти, татко — каза тя, но гласът й прозвуча въпросително.

— Няма нищо, съкровище — отвърна той. — Ти си добро момиче, мила Челси — не позволявай на никого да те убеждава в противното. — Той погледна косо към Амбър. — И двете сте прекрасни деца и аз съм изключително горд с вас. А сега, ако искате, може да слезете долу.

Челси и Амбър избягаха от стаята с облекчение, че няма повече да търпят сподавения гняв на майка си. След няколко секунди чашите по масата задрънчаха от трополенето им по стълбите. Маргарет се обърна към мъжа си и изсъска:

— Да не си полудял, Джордж? Как смееш да подкопаваш така авторитета ми пред момичетата?

— Ти си прекалено строга с Челси — отвърна той. — И винаги си била.

Маргарет веднага се наежи.

— Не съм. Тя просто е голяма напаст. Ти не знаеш… — започна тя, но после замълча. Не можеше да обясни какво чувства понякога към по-голямата си дъщеря.

Джордж глътна наведнъж останалото в чашата му вино и си наля нова чаша.

— Тя е добро момиче.

— Понякога. — Маргарет звучеше отчаяно.

След кратка пауза каза:

— Да не би да искаш да свърши като брат ти? А?

— Дерек няма нищо общо с това — отвърна Джордж тихо.

— Напротив, има много общо. — Маргарет хвърли поглед към вратата, за да се увери, че отвън няма никой. — Съвсем е пропаднал! Какво е направил сега? Арестуват го вече за четвърти път, нали?

— Всичко е заради охранителя в един от клубовете му, продавал наркотици. — Джордж затвори очи. — Маргарет, Дерек не е виновен.

— Не мога да повярвам, че го защитаваш! — Маргарет повиши глас от радост, че може да докаже, че е права за Дерек. — Знаеш, че е виновен, Джордж, не го оправдавай. Неговите отпечатъци са навсякъде. А и затвориха целия клуб заради това, нали така?

Тя разтри челото си с ръка. Внезапно се почувства уморена.

— Всичко е толкова пошло. Ами ако някой от съседите ни научи?

— Няма да научат — увери я Джордж.

— Може и да научат! Не е невъзможно! Как ще го предотвратиш? А и когато Амбър стане известна, какво ще се случи, ако се разчуе? Ще спрягат името й из таблоидите, ще се гаврят с нея, заради проклетия ти брат!

В гласа на Джордж се долови нотка на веселие:

— Това е Дерек! Ще се оправи. Има приятели навсякъде, а и с парите, които направи от сделките с имоти през годините, съм сигурен, че ще може да си позволи добър адвокат, Маргарет.

Той я погледна.

— Сигурен съм, че той не би искал да се тревожиш за него.

— Не се тревожа за него — отвърна Маргарет. Тя стана и засъбира чиниите. — Тревожа се за моите момичета, да не пострадат от действията му. Той е престъпник и аз не искам да ни доближава.

— Той ми е брат — каза твърдо Джордж. — А и, Маргарет, скъпа — много добре знаеш, че това е най-малкият проблем.

Той също стана и примигна.

— Ще изляза да се поразходя и да пийна нещо набързо. Нали нямаш нищо против?

Тихото премерено държание на Джордж просто караше Маргарет да осъзнае още по-остро ежедневното си болезнено усилие да се контролира. Погледна съпруга си и я обля вълна на привързаност към него. Той работеше толкова много, за да имат тази къща и всички тези прекрасни неща. Той не беше Дерек. Беше добър човек, честен и верен.

— Естествено, че нямам нищо против — отвърна тя и го целуна по бузата. — Съжалявам, скъпи. Прав си. Приятна разходка и до скоро.

Тя не видя изражението на лицето му, понеже влезе в кухнята, за да измие чиниите.