Шарън Озбърн
Реванш (48)

47.

Челси би трябвало да се чувства на седмото небе.

Имаше фантастична кариера, изглеждаше невероятно. Спеше с най-известния продуцент в Холивуд. Той беше избрал нея пред сестра й. Нея — дебелата, по-старата, нея — Челси. Всичките й планове и усилия — всичко й се отплащаше сега, и направо не й се вярваше.

Защо тогава се чувстваше така? Защо не беше щастлива?

След като Амбър замина, Челси се впусна с жестоко себеотрицание в новия си филм, драма за търговията с наркотици. Тя похарчи доста пари за строената през 60–те къща в Холивуд Хилс, която бе купила, и я направи възможно най-страхотна — стилна, изпипана и скъпа. И понеже отсъстваше много заради снимките или прекарваше времето си предимно у Лио, тя покани Джен да живее там, за да наглежда къщата и да й прави компания. Някога Челси обичаше да стои сама, но напоследък не понасяше самотата. Джен беше подходяща за съжителство; разбираха се, но също така беше и много самостоятелна и въобще не се връзваше на Челси. Тя беше гримьорката й за „Прекрасен живот“. Челси я свърза и с други клиенти, но Джен не пълзеше в краката й от благодарност. Челси понякога си мислеше, че няма да е лошо, ако Джен някой път й каже едно „благодаря“, или пък й направи чаша чай… Но какво пък, тя не й беше прислужница, а приятелка. Челси напоследък нямаше много приятели, откакто се разчу историята й с Лио.

Тя се отдаде със същото ожесточение и на връзката си с Лио. Прекарваха колкото може повече време заедно — да покажат на онези, които си мислеха, че отношенията им няма да устоят на времето! Но само месец след заминаването на Амбър, и въпреки че никога, ама никога не би си го признала, Челси вече се питаше в какво, по дяволите, се е забъркала.

Връзката между Амбър и Лио беше доста по-старомодна; сякаш тя му беше любовница и той я посещаваше, или тя идваше при него. Той я извеждаше на вечеря, после се прибираха и си лягаха. Докато с Челси бе съвсем различно, по-страстно и неофициално. Обичаха да плуват в морето, да гледат филми, да правят секс. Беше по-неангажиращо; и на двамата много им харесваше така. Лио се радваше, че може да се появи внезапно в дома й, да влезе и да я награби почти незабавно, да я бутне в спалнята и да затвори вратата. Или пък да плуват в басейна му и той да й свали долнището на банския, да проникне в нея във водата, а тя да се задъхва от страст и смях в ръцете му. Амбър се нуждаеше от подгряване, сякаш се пазареше с него; ако се държиш добре, ще получиш секс. С Челси нямаше правила.

Но Челси започна да забелязва у Лио неща, на които не бе обръщала внимание, когато той беше с Амбър.

Най-вече забеляза наркотиците.

Тя знаеше още от преди, че Лио е на кокаин; беше предлагал и на нея няколко пъти. Тогава той се криеше, защото Амбър беше против. Челси също отказа; след като таблоидите я заклеймиха като наркоманка преди години, се бе заклела да приключи с това веднъж завинаги. А с пиенето знаеше кога да спре. Цигари?

Няма проблем! Наркотици? Никога вече. Не си струваше. Пред очите си все още виждаше Мая, руската танцьорка. Какъв кошмар. Океана, наведена над нея, телцето на Мая — посиняло, цялото в повърнато… Ето какво правеха наркотиците.

Но на Лио му пукаше все по-малко. Кокаинът започна да го побеждава. Преди, тъкмо когато се бяха запознали, вземаше само преди важни вечери или преди да правят секс, за по-голяма тръпка. Сега обаче бе започнал да ходи до тоалетната да си вземе дозата и по време на работа. Сякаш му бе отпуснал напълно края — сега, когато беше с Челси.

— Двамата с теб се разбираме — казваше той, преди да пъхне ръка в сутиена или под полата й, в колата, на път за дома след вечеря или кино или фотосесия.

Беше го направил миналата седмица. Когато се връщаха от премиерата на новия филм на Райън, партньора на Челси от „Прекрасен живот“, в лимузината с тъмни стъкла, по булеварда с редици палми от двете страни, и пътуваха към дома на Лио.

Лио говореше бързо.

— Тая проклета кучка, мениджърката на Райън — за каква се мисли? Дебела крава! Не била сигурна, че този проект е подходящ за него, тъпанарка такава. Аз определям правилата. Аз създадох Райън. Тя сякаш не го знае.

Челси мислеше за нещо друго. Имаше си много грижи. Тя гледаше през прозореца към светлините на Сънсет Булевард. Червено. Амбър. Зелено. Амбър… Отново се запита къде ли е Амбър. Обърна се да погледне Лио. Той си беше направил магистралка от кокаин на махагоновата масичка пред тях.

— Хайде, Челси, миличка. Вземи малко. Искам да се надрусаме заедно.

— Не, Лио — твърдо отказа Челси. На следващата сутрин имаше ранен ангажимент. Новият филм беше наистина изморителен, а режисьорът беше пълен аматьор, някакъв испанец — все й разправяха какъв късмет имала, че работи с него, но всъщност беше от ония хора, които гледат да те унижат, за да може той да се чувства велик, а ти си само някакъв прах по пода. Това положение я потискаше и психически, и физически, а тя трябваше да даде най-доброто от себе си.

Лио се наведе и изсмърка цялата линия. Челси го гледаше. Сякаш в лицето му се вмъкна някакъв дебел гол охлюв. Той разтърка носа си. Красивите му отпуснати черти потръпнаха, очите му станаха огромни. После въздъхна:

— О, хубаво е. Хайде, бебчо.

И плъзна ръка под полата й.

— Недей, Лио — каза Челси и избута ръката му настрани.

— Хайде де. — Лио стана настоятелен. — Хайде, мила, ще бъде страхотно в колата, преди ти харесваше да го правим в колата!

Да, наистина бяха правили секс в колата, когато се връщаха от друга церемония по награждаване и бяха на върха. Тя седна в скута му, а той разкъса синята й шифонена рокля от Ели Сааб, сграбчи гърдите й и го направиха там, докато пътуваха по магистралата на Санта Моника обратно към града. Шофьорът не им обърна внимание — или поне се преструваше.

Лио хвана ръката й и я сложи върху члена си.

— Погали ме малко — промърмори той. — Хайде, бебчо.

Беше мек. Явно наркотиците влияеха зле на либидото му. Челси бе прекарала толкова голяма част от юношеството и младостта си дрогирана, че не бе забелязала колко досаден става за другите надрусаният човек. Беше уморена и ни най-малко не бе възбудена. Хвърли кос поглед към Лио. Той понечи да каже нещо, но затвори рязко уста и зъбите му изтракаха. Опитваше се да си спомни как се бяха чувствали преди. Дали наистина е влюбена в него?

В този момент Челси започна да крои план как да се измъкне от ситуацията. Да се спаси. Не беше стигнала дотук само за да пропилее всичко, за което бе работила. Беше прекалено важно.

— Миличко — каза тя, плъзна ръка нагоре по бедрото му и леко го гризна по ухото. Лио отново разтърка нос. — Миличко, остави ме у нас, а? Трябва да поспя. Освен това съм неразположена, така че…

Тя виждаше, че Лио мига често и се чуди дали да направи сцена и да настоява, или да зареже всичко. Накрая попита:

— Джен там ли ще бъде?

— Не знам — отвърна Челси.

Ядосан, Лио се отпусна назад.

Тя се надяваше Джен да е у тях. Тя беше много забавна с Лио — държеше се с него като с равен и той я харесваше, което улесняваше нещата. Челси бе доверила на Джен проблема на Лио с наркотиците и че поведението му става все по-странно. Искаше й се Джен да си е вкъщи тази вечер. Щеше да е добре да поговори с някого. С приятел.

Имаше и друга причина да иска да се прибере в прекрасната си малка бяла къща. Искаше да провери дали Тод, агентът й, я е търсил за „Небесна шир“. Тя трябваше да играе в „Небесна шир“. Беше готова да убие някого, само и само да се докопа до правата над книгата.

Беше намерила един сигнален екземпляр от нея в офиса на Лио, няколко дни след като Амбър замина, когато тя висеше в очакване около него. Сали й хвърляше снизходителни, но състрадателни погледи, които я побъркваха, така че тя взе книгата и се зачете. Около романа вече се надигаше жега; Челси бе чула Санти, режисьора на новия й филм, да говори за него. Беше история за три поколения жени, които идваха в Америка: бабата корейка, нейната снаха италианка и внучката Никола, които се връщаха в Щатите след много перипетии. Беше разтърсващ епос. Беше още само книга, но на корицата й пишеше „Оскар“. Тя я погълна на един дъх още същия ден и се закле да купи правата. Нямаше начин да позволи на Лио да я докопа; той щеше да я превърне в сладникава романтична комедия с шибания Матю Макконъхи в главната роля.

Този филм щеше да я превърне в звезда за вечни времена. Тя трябваше да купи правата. Да, наистина, беше спечелила доста пари, но това щеше да промени коренно нещата. Тод беше най-добрият агент и бе готов на всичко за нея. Тя се бе постарала да стане така. Когато се срещнаха за първи път, Челси „най-случайно“ му позволи да я види как излиза гола от басейна на Лио, мокра, с втвърдени гърди, а слънцето блестеше по бялото й гладко тяло. През цялото време на срещата тя се забавляваше да гледа бързо набъбващия му пенис.

Може би, ако успее да й уреди правата върху „Небесна шир“, без Лио да разбере, тя ще склони да спи с него? Челси си помисли — как ли би било, колко ли благодарен ще й бъде? И колко ли би продължило всичко? Дали ще й се нахвърли? Лио бе спрял да го прави напоследък и на нея това й липсваше. Беше сто процента сигурна, че Тод няма да пропусне възможността…

— Искам да се прибереш с мен — каза Лио.

— Наистина не мога, миличък. Моля те, не ме карай — измърка Челси с най-глезения си глас. После натисна бутона на интеркома. — Мартин, можеш ли да ме закараш у нас? Малка промяна в плана. Благодаря.

— Разбира се, госпожице Стоун — отвърна Мартин.

Спряха на алеята пред къщата. Тя се наведе и целуна Лио по устните.

— Ще ти се реванширам, мили — каза тя, без ни най-малко да го мисли.

Лио изглеждаше вбесен. Идваше й да му удари един шамар. Той беше толкова неадекватен, цяла нощ щеше да се мъчи да го вдигне, а нямаше да има на кого да го пъхне… много благодаря.

— Джен тук ли е? — попита той отново. — Искам да видя Джен. Тя обича кока.

— Не знам — отвърна припряно Челси, като умишлено се престори, че не го е разбрала. — Аз ще се оправя, не се тревожи. Лека нощ, миличко.

— Наистина вземи да се оправиш. — Лио й хвърли мързелив поглед. Едната му вежда беше вдигната, сякаш не й вярваше. Тя потръпна, като си даде сметка колко опасен може да бъде той. Понякога си мислеше, че го държи под контрол, но друг път не беше сигурна…

Челси се обърна и с облекчение влезе в къщата.

Вътре беше тъмно. Имаше домашна помощница, Марта, но тя спеше в стаята над гаража. Уморена и отегчена, Челси пусна чантата си на масичката в коридора. После разкърши врата си няколко пъти, докато напрежението в него отслабна. Лио наистина я побъркваше напоследък. Тръгна нагоре, но се сети, че приспивателните й бяха в кухнята; ще вземе едно, имаше нужда да се наспи.

Когато стигна до кухнята, звънна телефонът. Шибаният Лио, помисли си тя, докато вървеше към него.

— Ало?

— Челси Стоун?

Далечен глас. С акцент, но не можеше да разбере какъв.

Някоя откачалка или тъп папарак. Пак ще трябва да си сменя номера.

— Кой се обажда? — попита тя надменно.

— Челси Стоун, ти ме познаваш — каза гласът. — Казвам се Океана Демидова.

Океана… Челси изтръпна.

— Ало? Коя Океана? — опита се да блъфира тя, макар и сама да не знаеше защо.

— Много добре разбра. Аз съм Океана — студено каза гласът. — Била там. Била там, когато умряла Мая, помниш много добре.

— Съжалявам, но…

— Не лъжи, Челси — каза Океана. — Ти я убила, вие всички я убили. Трябваше да повикате лекар, а я оставили да умре.

— Слушай, това е… — понечи да каже Челси.

— Нека довърша — Океана звучеше напълно хладнокръвно, макар че говореше тихо. — Ти въобще направила ли труд да разбереш къде дянали тялото? Хвърлили я на боклука, ето какво. Като ненужна вещ. Без гроб, нищо. Увили тяло с изолирбанд, да не вкочани изправена, сгънали я на топка. И я изхвърлили, покрита с повърнато. Знаеше ли ти това? Тя била на седемнайсет, Челси Стоун, ей, слушаш?

— Аз… — Стомахът на Челси се качи в гърлото й. Сякаш отново се върна в кошмара. Виждаше тялото на Мая, дребното й сърцевидно лице, бледите очи, хлътнали в орбитите… Това кошмар ли беше? Не, беше наистина… Случваше се наистина.

Тя беше виновна. Не беше проверила на колко години е, не беше проверила кой какво прави. Беше допуснала славата на „Неделния клуб“, хвалебствията и всичко останало да й замъглят разума. И ето че едно девойче умря заради нея. Изхвърлено на боклука.

Тя преглътна в опита да потисне надигащото се гадене и попита:

— Защо ми се обаждаш?

— Звъня, защото трябва да платиш. Прочела, че не обичаш сестра. Прочела, че ти откраднала неин приятел. Ти си лоша, Челси. Какво ли каже сестра, когато разбере? Много лошо нещо, дето случило с Мая. Дали сестра поиска да научи?

В коридора беше тъмно, навътре влизаха снопове светлина от лампите на улицата, сребристи и зловещи.

Челси преглътна с мъка. Помисли си за Лио, който пътуваше към дома си.

Слава богу, че беше останала сама. После си даде сметка, че винаги са я оставяли да се оправя сама. Трябваше да дерзае. Трябваше да стане утре сутрин, да се преструва, че всичко е наред, макар че всичко беше пълна каша. После си спомни за новата си роля. Играеше кораво ченге, видяло всичко по чикагските улици, с две деца, които трябва да храни.

— Майната ти — извиси глас Челси. — Как си позволяваш да ми звъниш и да ме заплашваш? Какво искаш, кучко? Пари ли?

— Няма да говориш на мене така — каза Океана.

— Ще ти говоря както си искам — отсече Челси. — Твоята дума срещу моята. А другите няма да проговорят, дори и да се е случило наистина, макар че аз не знам такова нещо. Нямаш нищо срещу мен, кучка с кучка. Пари от мен няма да видиш. — Тя се тресеше от нерви, беше почти опияняващо. — Аз съм Челси Стоун, а ти, шибанячке, коя си, че да ми говориш така?

— Да се обадя на твоя сестра тогава? Да й разкажа?

Амбър! Какво ли би направила с тази информация, ако научи? Ще я прошепне на колекцията си от плюшени играчки, преди да си легне, където и да се намира — в някоя лудница, вероятно? Челси за малко да се изсмее на глас.

— Хайде, обади й се. Опитай само. Тя ми е сестра.

— Мая била като сестра за мен — каза Океана. — Ние се грижили една за друга. А ти недей. Правиш голяма грешка, Челси Стоун. Пак позвъня, проверя дали решила нещо друго.

— Няма да реша нищо друго. Не си прави труда. Тъпа гадна кучка. Остави ме на мира!

Челси прекъсна връзката и изключи телефона. После го запрати към стената, той отскочи и разби на парчета една кристална ваза с лилии. После изтича в спалнята с все още разтуптяно сърце, стиснала приспивателните в ръка. Най-добре тази вечер да вземе две. Трябваше да е в идеална форма на сутринта и нямаше да допусне проклетата кучка да й попречи.

Никой нямаше да й попречи.