Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- petio28 (2021)
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2021)
Издание:
Автор: Братислав Талев
Заглавие: Пътуване в геологията
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: научнопопулярен текст
Националност: българска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 25.12.1978
Редактор: Стоянка Полонова
Художествен редактор: Иван Марков
Технически редактор: Георги Кожухаров
Художник: Огнян Мирчев
Коректор: Лилия Вълчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15255
История
- — Добавяне
Две думи за океанското дъно
Трапезарията отдавна се беше превърнала в любимо място за срещи и разговори. След напрегнатия дневен труд около дългата маса сега седяха двадесетина мъже с най-различни професии: геолози, метеоролози, геофизици, хидролози, зоолози, ботаници… Тук, върху борда на „Посейдон“, ги беше събрала една обща цел — тайните на нашата планета.
Когато ние с Пепито и Майлз влязохме в сравнително широкото помещение, вниманието ни беше привлечено от голяма карта, закачена върху махагоновата стена. Вечеряхме и след като изпихме по чашка ароматично кафе, капитанът се изправи с думите:
— Поради щурма не успяхме да проведем редовните измервания, но въпреки това днешният ден не е загубен за нас. Нещо повече: той е един изключителен ден — спасихме три човешки живота…
Ръкопляскания прекъснаха думите му.
— Нека сега, като информираме новите ни другари за нашата работа, да направим и преглед на всичко, което сме свършили… През последните години беше установено, че океанското дъно не е така равно и еднообразно, както се предполагаше преди. По него се издигат планински вериги, много по-величествени от тези на сушата; върховете там са по-високи, долините — по-дълбоки… Ние успяхме да проследим Средноатлантическия хребет, който се простира от север на юг през целия Атлантически океан. — Капитанът посочи върху картата тъмната, подобна на човешки гръбнак ивица. — От двете страни на тази планинска верига са разположени обширни котловини, дълбочината на които достига 5300–5800 метра. Но по океанското дъно са пръснати и многобройни подводни хълмове — капитанът вдигна отново показалката. — Те имат конусовидна форма и несъмнено представляват угаснали подводни вулкани. Подводни планини и вулканични хълмове са установени и по дъната на другите океани… Особено интересни за нас са изследванията на съветските колеги в Ледовития океан. — И той подробно разказа за големите им успехи в океанологията.
— Характерно е, че големите океански дълбочини са разположени близо до сушата. Австралийското и източноазиатското крайбрежие буквално са осеяни е такива „морски кладенци“: дълбочината Кермандек е 9427 метра, Тонга — 9184 метра, Филипинската дълбочина — 10 540 метра, Японската — 10 384 метра… А след два дни — усмихна се капитанът — на нас ни предстои да измерим една от големите дълбочини край източното крайбрежие на Америка.