Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
petio28 (2021)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2021)

Издание:

Автор: Братислав Талев

Заглавие: Пътуване в геологията

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: научнопопулярен текст

Националност: българска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.12.1978

Редактор: Стоянка Полонова

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Огнян Мирчев

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15255

История

  1. — Добавяне

Две думи за океанското дъно

map_man.jpg

Трапезарията отдавна се беше превърнала в любимо място за срещи и разговори. След напрегнатия дневен труд около дългата маса сега седяха двадесетина мъже с най-различни професии: геолози, метеоролози, геофизици, хидролози, зоолози, ботаници… Тук, върху борда на „Посейдон“, ги беше събрала една обща цел — тайните на нашата планета.

Когато ние с Пепито и Майлз влязохме в сравнително широкото помещение, вниманието ни беше привлечено от голяма карта, закачена върху махагоновата стена. Вечеряхме и след като изпихме по чашка ароматично кафе, капитанът се изправи с думите:

— Поради щурма не успяхме да проведем редовните измервания, но въпреки това днешният ден не е загубен за нас. Нещо повече: той е един изключителен ден — спасихме три човешки живота…

Ръкопляскания прекъснаха думите му.

— Нека сега, като информираме новите ни другари за нашата работа, да направим и преглед на всичко, което сме свършили… През последните години беше установено, че океанското дъно не е така равно и еднообразно, както се предполагаше преди. По него се издигат планински вериги, много по-величествени от тези на сушата; върховете там са по-високи, долините — по-дълбоки… Ние успяхме да проследим Средноатлантическия хребет, който се простира от север на юг през целия Атлантически океан. — Капитанът посочи върху картата тъмната, подобна на човешки гръбнак ивица. — От двете страни на тази планинска верига са разположени обширни котловини, дълбочината на които достига 5300–5800 метра. Но по океанското дъно са пръснати и многобройни подводни хълмове — капитанът вдигна отново показалката. — Те имат конусовидна форма и несъмнено представляват угаснали подводни вулкани. Подводни планини и вулканични хълмове са установени и по дъната на другите океани… Особено интересни за нас са изследванията на съветските колеги в Ледовития океан. — И той подробно разказа за големите им успехи в океанологията.

— Характерно е, че големите океански дълбочини са разположени близо до сушата. Австралийското и източноазиатското крайбрежие буквално са осеяни е такива „морски кладенци“: дълбочината Кермандек е 9427 метра, Тонга — 9184 метра, Филипинската дълбочина — 10 540 метра, Японската — 10 384 метра… А след два дни — усмихна се капитанът — на нас ни предстои да измерим една от големите дълбочини край източното крайбрежие на Америка.

magnifying_glass.jpg