Братислав Талев
Пътуване в геологията (38)

Задача на младите геолози

След десетминутната почивка професор Димитров запозна студентите си с находищата на полезни изкопаеми в България. Това беше само най-общ преглед — подробното им изучаване тепърва предстоеше. Той беше добър разказвач и тихият му глас държеше будно вниманието на цялата аудитория.

— Нека тръгнем по стъпките на старите рудари — започна той втората част от встъпителната си лекция — и те ще ни отведат може би към село Чипровци в Западна Стара планина. Влезем ли в широките галерии на рудника „Синята вода“, под светлината на лампите пред нас ще пламнат с метален блясък лъкатушните жили на галенита и сфалерита. Кой ще каже какво се получава от тези два минерала? — дигна той въпросително очи.

Студентите се смълчаха още повече, заоглеждаха се крадешком един друг.

— Дааа! Получава се съответно олово и цинк — отговори си сам професорът. — Галенит и сфалерит се копаят и на други места в Западна Стара планина. Много богати са също така оловно-цинковите орудявания в Родопа. По запасите си от това голямо суровинно богатство България е на едно от първите места в Европа…

Пепито цял беше погълнат от интересната лекция на професор Димитров. Понаведен напред, леко напрегнат, може би, поради това че езикът му беше все пак чужд, той внимателно следеше всяка негова дума. Така научи, че почти винаги в рудните жили заедно с галенита и сфалерита се среща важната медна руда халкопирит и железният сулфид — пирит. Узна, че галенитът може да съдържа понякога значително количество бисмут и сребро, а сфалеритът — някои редки метали като кадмий, индий, галий и германий…

Когато Пепито се върна от лекции, аз бях вече в къщи. Още от вратата той ме затрупа с новите си познания.

— Знаеш ли, професор Димитров ни разказа за големите меднорудни находища Росен и Върли бряг на нос Атия край Бургас. Там, сред огромни купища от изкопана скална маса, ярко се откроявал блестящо жълтият халкопирит, свежо отчупените повърхнини на които приличали на злато… Колко странно е, че ако човек не е предварително осведомен, ако не познава законите на природата, би могъл спокойно да се разхожда по песъчливата крайбрежна заравненост, без да подозира дори, че под него се намират такива огромни орудявания с изключително важно значение.

— Така е, Пепито. Нали затова посещаваш лекциите. Халкопиритът, тази красива руда, е основната суровина за добиване на мед. Освен в Бургаско той се среща още в…

— Знам, знам — прекъсва ме усмихнат момъкът. — Той се среща още в Панагюрско, Малкотърновско, в Стара планина… Интересуваме ли се пък от пирита, най-добре би било да отидем в Панагюрско. Професор Димитров, нали знаеш как умее, ни запозна и с тези находища. Тръгнем ли по заоблените средногорски хълмове — каза ни той, — меко очертани от сочната зеленина, ние смутено забавяме крачки… Тревата започва бързо да редее и ето изведнъж пред нас се откроява, враждебен и чужд на околната свежест голям, пуст и гол харман, заръждавял като че ли от проклятието на природата. Познаваме ли обаче свойствата на пирита, ние бихме се зарадвали на тази първа, макар и косвена среща с него. Повърхностните води, които проникват в дълбочина, окисляват бурно пиритовите находища и така на много метри под земната повърхност често избухват пожари, които продължават месеци наред… Температурата на скалите около такива подземни огнища се повишава значително, а съставът на почвата и подпочвените води се изменя основно. Ето защо около пиритовите рудни тела не може да вирее никаква растителност.

— А професор Димитров каза ли ви, че някои растения с присъствието си в дадена област или пък с видоизменения си външен вид могат да ни подскажат, че има какво да търсим там. Не? Слушай тогава. Оказа се, че на растенията съвсем не е безразлично къде растат; при това става дума не само за почвата, а и за дълбоките скали под нея. Каквито и вещества да са скрити под земната повърхност, водата неизбежно разтваря, макар и нищожни количества от тях и по капилярен път ги изнася нагоре, към почвата. Така се осъществява връзката между растенията и полезните изкопаеми. Едни растителни видове предпочитат например почви с повишено съдържание на мед, други пък се чувства добре, да кажем, в присъствие на злато. Такава „меркантилност“ показва пелинът, който вирее превъзходно върху златоносни насипи. Дърветата пък, които растат над кимберлитови скали, нали знаеш — те са богати на диаманти, са значително по-развити от съответните видове, попаднали на варовита почва. Лиственицата там става по-висока, елшата — по-кичеста… При наличието на подземни рудни находища някои растения реагират, както ти казах, като променят външния си вид. Когато макът расте върху почви е повишено съдържание на олово и цинк, венечните му листчета са изключително силно и дълбоко насечени. Цветовете на съсънката, никнеща над залежи от никел, ни удивяват с разнообразието на багри. Забележим ли, че пелинът е неестествено дребен, е изкривени стъбла и тъмносиви листа, това е почти сигурно указание, че под него има залежи на литий… Разбира се, не трябва да се мисли, че растителните индикатори ни носят стопроцентова гаранция. Те обаче са добри помощници при издирването на находища от полезни изкопаеми, помагат ни да насочим вниманието си към перспективни райони… Така е, Пепито. Много станаха вече откритите и разработвани в България находища. Развиваме модерна промишленост, а за нея трябват суровини… Та ето, помисли само за богатите Маришки, Балкански и Софийски въглищни басейни, за въглищата в Казанлъшко и Ломско, за огромните залежи на каменна сол край Провадия, за течното земно злато, за железните руди при Кремиковци, в Троянско и в Чипровско-Берковския край… Ами молибденовите, хромови, антимонови, флуоритни, гипсови, азбестни и колко други находища… А какви открития още ни очакват — мъчно можем да кажем. Това впрочем е задача на вас, младите геолози.