Братислав Талев
Пътуване в геологията (2)

Всичко започна без увод

Началото на войната ме завари върху палубата на транспортния кораб „Аквитания“. И сега, толкова години оттогава, ясно си спомням топлия септемврийски следобед, спокойната морска повърхност. Слънцето приятно приличаше през матроската ми, мека светлина изпълваше като че ли целия свят. Притворил бях очи в ленива дрямка, безгрижен, далече от грохота на танкови вериги и самолетни бомби.

Тук няма да разказвам за това, как внезапно се намерих във водата, почти в същия миг, в който добре насоченото торпедо на подводницата U–33 разкъса грижливо боядисаната кърма на кораба. През широко зейналия отвор свободно можеха да минат слоновете на Анибал. В този черен тунел се втурнаха пенливи вълни, бързеят увлече част от разхвърляните наоколо обгорели късове, натика ги отново в смъртоносно поразения кораб.

Когато успях да се добера до единствената успешно спусната във водата лодка, в нея заварих само механика Майлз и испанчето Пепито. Момчето спомена нещо като това, че ни беше тръгнало понеделнишки. Всъщност „Аквитания“ беше станала една от първите жертви на войната, започнала да се разгаря и сред океана със същата жестокост, с която вече вилнееше по континента.