Братислав Талев
Пътуване в геологията (6)

Човекът не повярва в сътворението

— На челно място в библията стои Книгата на битието. В нея се разказва за това, как бог в шест дни сътворил света.

— Това се казва постижение! — Механикът разпери широко ръце и искаше да добави още нещо, но аз продължих нататък.

— Първият момент на сътворението било привеждането на хаоса в порядък…

— Правилно! — не се сдържа пак Майлз. — А как станало това привеждане?

— Затвори си най-после устата и ще разбереш как. Ето, слушайте какво пише тук.

1. В началото създаде бог небето и земята.

2. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и дух божий се носеше над водата.

3. И рече бог: да бъде виделина. И стана виделина.

4. И видя бог виделината, че беше добро; и отдели бог виделината от тъмнината.

5. И нарече бог виделината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро; ден първи.

— На втория ден бог създава „твърдта“, която да отделя водата под нея от водата над нея. И нарича тази твърд небе — обобщих аз следващия пасаж с няколко думи. Пръстът ми пробяга по овлажнялата от океанския въздух страница и се спря на следващия творчески акт:

9. И рече бог: да се събере водата, която е под небето, в едно място и да се яви сушата.

— И, разбира се, случило се точно така — издекламира Майлз тържествено. — Тогава на твореца не му остава нищо друго, освен да нарече сушата земя, а „събранието на водата“ моря. През следващите дни — извиси още по-високо глас той, — през следващите няколко дни бог с лека ръка създава растенията и животните, създава и светилата над твърдта небесна, за да светят на Земята, да отделят деня от нощта…

Момчето гледаше механика с широко отворени очи. Майлз усети погледа на Пепито и спря словоизлиянието си.

— Така е, драги. Да знаеш само колко бой съм изял, когато бях като тебе, за да науча тези текстове. Изобщо колко много излишни неща трябва да „кълве“ човек в своя живот…

— Не говори така, Майлз. Смешно е, разбира се, съвременният човек да вярва на библейските писания. Но пътят на познанието е труден. Много труден. Тръгнеш в една посока, мислиш си: „Ето това е верният път!“. После се оказва, че си сбъркал. И почва пак лутането, почват нови търсения. А би ли се развивала науката, ако стоехме на едно място? Ако не днес, то утре ще попаднеш на вярна следа, ако не ти, другарят ти ще стигне до истината. Познанието, търсенето на истината е дълг на всеки човек… Ето, да се върнем към произхода на Земята. Колко хипотези се опитват да обяснят това велико начало…

— Какво е това хипотеза? — прекъсна ме Пепито.

— Хипотеза е вероятното, но все още недоказано обяснение на някакъв процес или явление. Тя трябва да е логично построена, да не противоречи на известни вече научни факти. Хипотезата е научно предположение, мост, по който минава изследователят по пътя към истината…

Внезапен порив на вятъра запрехвърля страниците на книгата, която все още държех на коленете си.

— Само това ни липсваше! — Майлз с тревога се огледа наоколо.

Изправихме се неспокойни и ние. На хоризонта се бяха появили тъмни облаци. Подгонени от високи въздушни течения, те бързо сключиха мрачен пръстен около нас.

— Трябва да вземем някакви мерки — обади се пак Майлз. Загриженият му глас отекна някак си неестествено ясно в настъпилата тишина.

— Още едно крушение ще ни дойде много — пошегувах се непредпазливо. Не биваше да казвам това пред момчето и побързах да поправя грешката си: — Лодката ни е достатъчно стабилна, та да се плашим от бурята. Нали затова се нарича спасителна…

Но спасението този път дойде отдругаде. Прибра ни на борда си научноизследователският кораб „Посейдон“.