Братислав Талев
Пътуване в геологията (19)

Дългият път

В планинските потоци и рекички често могат да се видят по-едри блокове. В широката долина те вече са се превърнали в закръглен чакъл. По дългия си път към морето реката действува като мелница, която постепенно стрива здравата скала. Стигнали до морето, течащите води отлагат главната част от своя товар, като го подреждат, сортират според големината му. Най-напред се утаяват чакълът и грубият пясък, след това дребнозърнестият пясък и накрая — тинята…

— Ето виждаш, Пепито, че морето наистина е складът на планетата. Там в последна сметка се напластяват всички разрушени скални материали… — намесих се аз, за да му припомня този важен факт.

— Мътилката, носена от реките — продължи доктор Нилс, — ги прави видими и навътре в морето. Река Конго навлиза 300 километра в Атлантика, а Амазонка се откроява дори на 460 километра от устието си. Дълбоко навътре сред морските води носи размития льос и река.

— Точно така. Реките размиват и рушат скалите. Затова ги нарекохме воден трион. Но същевременно те извършват и една друга много важна дейност — като безкрайна транспортна лента пренасят разрушения скален материал надолу по течението. Хуанхъ и неслучайно е дала името си на цяло едно море — Жълто море. Изчислено е, че след 25 000 години мътната китайска река ще го засипе напълно.

— И какво ще правят тогава китайците? — вдигна учудено веждички Чипоноската.

— Те да му мислят — обади се авторитетно Майлз. — Имат достатъчно време за това.

— Някои учени твърдят, че течащата вода за 25 милиона години може да размие и пренесе в океаните цялата суша…

— Ами хората! — възкликна пак момичето.

— Това напомня един виц — обърна се назад Майлз. — Някакъв професор разказвал на студентите си, че след 800 милиона години цялата Земя щяла да бъде скована от ледове. Един от тях уплашено попитал: „След колко години?“ „След 800 милиона“ — повторил професорът. „О, аз пък чух след 8 милиона“ — успокоил се студентът.

— Е, така е в геологията, Майлз. Времето тук се измерва по друг начин и човешкият живот е само кратък миг. Винаги когато искаме да разберем някакъв геоложки процес — обърнах се сега към Пепито, — трябва да имаме това предвид.

— Нека свършим сега с реките — Доктор Нилс беше човек на реда и не обичаше да го прекъсват. — Някои големи реки образуват в устията си насипи с триъгълна форма, наречени делти. Това става обикновено в заливи без силни приливи и отливи. Делтата на Мисисипи покрива площ с размерите на Великобритания и продължава да нараства със сто метра годишно навътре в Мексиканския залив…

— Когато бяхме във Флорида, щяхме да идем и до делтата на Мисисипи, ако не беше онази проклета буря… — намръщи се Пепито.

— Каква ти буря, това беше истински ураган! — поправи го Майлз.

— Разкажете ми, разкажете ми! — развика се Чипоноската.

— Ами… тъкмо бяхме излезли от блатото Окефенокее.

— Невредими! — подметна Майлз, като си спомни за гърмящите змии.

— Да, невредими — продължи Пепито, и вече качвахме лодката в колата, когато видяхме гъсти облаци над Мексиканския залив…