Братислав Талев
Пътуване в геологията (5)

Легендата за първичния хаос

Докато механикът ровеше прилежно сред хранителните припаси и купчината спасителни жилетки, аз продължих нататък.

— Преди няколко хилядолетия между реките Тигър и Ефрат живеели трудолюбиви и предприемчиви народи, които построили великолепни дворци и храмове, крепостни стени и високи кули. Но неведнъж стихийни наводнения разрушавали плода на техния труд. Загивали страшно много хора. Безсилието на човека пред неукротимата ярост на природата пораждало мрачен страх в неговото смутено сърце. В съзнанието му съзряла представата за първичния и страховит воден хаос. И хората въплътили своите наивни представи в образа на злобната богиня Тиамат. Но в техните гърди тлеела и една смътна надежда за по-спокоен, по-сигурен живот, укрепвала вярата в доброто. Те вярвали в благодатната плодородност на земята-кърмилница, в земята те виждали самото начало на битието. И древните хора от долините на Тигър и Ефрат вдигали благодарствен поглед към небето, вдигали поглед към сияйното слънце, взирали се напрегнато в нощните светила, учудени от техните движения — винаги плавни, равномерно-ритмични, като че ли недосегаемо безпристрастни — обхванати от чувството за божествената им сила. В тяхното съзнание се родила нова легенда, родил се митът за сътворението на света и този мит бил може би една от най-старите представи за произхода на нашата Земя.

Зла и отмъстително заядлива била драконообразната богиня Тиамат. Но срещу нея излязъл лъчезарният бог Мардук, поразил я със стрела. После, премъдро замислен, той дълго съзерцавал безжизненото туловище и накрая го разделил с меча си точно на две половини, като черупките на мида. Едната от тях той издигнал нагоре към небесните покрови и от нея сътворил слънцето, луната и звездите. От другата половина на мъртвото тяло той създал Земята с нейните планини, морета, реки и равнини, създал растенията и разнообразния животински свят…

— Голям факир е бил този Мардук. От нищо нещо правил — ухили се Майлз и със самодоволен жест ми подаде библията.

— А откъде знаеш историята за Тиамат и Мардук? — попита момчето.

— За нея, наред с много други неща, разказват клиновидните знаци върху глинените плочки, намерени сред развалините на древния град Ниневия. До наши дни по различен път са достигнали и други свидетелства на стари култури. Те ни разказват за нравите, обичаите и представите и на други народи. Мъртвите камъни, пожълтелите, полуразпаднати папируси, неясните надписи и рисунки по срутени стени оживяват пред погледа на учените, разкриват ни отдавна забравени тайни. Арабите вярвали някога, че Слънцето и Луната встъпват в брак всеки месец. От този брак родила Земята, родили се звездите, хората, животните, цялата Вселена. Според някои индиански племена, когато бог Тирава решил да създаде Земята, призовал Ярката звезда; така те наричали планетата Венера. По негово указание тя събрала облаците и ги разстлала наоколо. Тогава всемогъщият Тирава хвърлил кръгъл камък срещу тях. Там, където ударил камъкът, облаците се стопили и се образувала вода. Четири от подчинените богове — Вятър, Мълния, Гръм и Буря започнали да удрят водата със своите здрави тояги. Водата се разделила и се образувала Земята.

— Няма що, забавни историйки — обърна се механикът към Пепито.

— Всички тези разкази за произхода на Земята ни се струват днес детински наивни. Но не забравяй, че древните хора не са познавали същността на природните явления. Помисли колко неща все още не са напълно познати и на нас. Но чакайте да ви прочета нещо от тази дебела книга…

— А нея кой е написал? — посочи Пепито библията.

— Много са авторите — известни и неизвестни. Но целта на всички тях явно е била да внушат идеята на бога-творец.