Братислав Талев
Пътуване в геологията (16)

Латинската дума „карбо“

При Дисмалското блато останахме още два дни. После решихме да посетим и блатото Окефенокее. Пътят ни често минаваше през мочурливи местности, отвред ни заобикаляха вековни гори. Нощувахме по пътя и на следващия ден преди обяд, след като пресякохме полуостров Флорида и излязохме на Мексиканския залив, стигнахме до прочутото блато. Тук, значително по̀ на юг, горещината и задухът бяха още по-нетърпими.

Отново навлязохме с нашата изпитана лодка по тесни канали със застояла вода. По няколко пъти се наложи да се придвижим пешком. Нарамили лодката, ние тежко стъпвахме по почвата, която тръпнеше йод краката ни.

— Хей, шефе, да не пропаднем. Земята нещо…

— Това са забелязали още индианците — прекъснах аз страховете на Майлз. — Окефенокее на езика на семинолите значи „място на треперещата земя“. Вие с Пепито по-добре внимавайте да не настъпите някоя змия, че… — В този момент трябваше да замахна с тоягата — Майлз за малко щеше да направи тъкмо това. С мъка отхвърлих тежкото влечуго встрани. Яркожълтото тяло с тъмни напречни ивици тупна тежко сред тръстиките, оттам се чу дрънчащ шум.

— Какво е пък това сега! — Механикът беше пребледнял. Пепито се беше дръпнал зад него, като че ли там търсеше закрила.

— Кастанетите на смъртта! — троснах му се аз. — Тя сигурно и преди това предупредително е дрънкала е опашката си, ама кой да я чуе! Добре, че не беше диамантена змия — тя е най-опасната и най-голямата от гърмящите змии — почти 2,5 метра. Хайде, стига приказки и да се качваме пак в лодката, че още какво ли не може да се случи… Тук гъмжи от змии, има и алигатори…

Почти навсякъде върху дебелите торфени пластове зеленееха широки петна от мъхове, люлееха гъвкави стебла тръстики, заселили се бяха върби и елхи.

— Пепито, виж. Върху овъглените останки на някогашна растителност, върху торфа отново са избуяли треви и дървета. Ще мине време и те също ще намерят своята смърт в тинята. Така на едно и също място пласт след пласт се натрупват могъщи торфени образувания. Ако понижаването на областта продължи много дълго време, милиони години, долните пластове попадат на голяма дълбочина, където налягането и температурата са високи — тогава торфът постепенно се превръща в кафяви въглища… При по-нататъшното овъгляване се образуват черни въглища, а те в антрацит…

— А какви са тези карбонски гори, за които спомена при Дисмалското блато? — прекъсна ме Майлз.

— Карбонските гори отдавна са изчезнали от лицето на Земята. Те покривали нашата планета преди 300 милиона години. Тогава се образували огромни находища от въглища, затова този период се нарича карбон… от латинската дума „карбо“, което значи въглен, въглища…

— Цялата ли Земя е била обрасла тогава с гори? — попита момчето.

— Не, Пепито. Тогава, както и днес, по-голямата част от земната повърхност била заета от водите на моретата. Това били обаче други морета, с други очертания. Топлите им води гъмжали от фораминифери. Нали си спомняш, това са малки едноклетъчни…

— Да, да, спомням си. Нали зоологът от „Посейдон“ ми разказа за тях…

— Така… В плитките крайбрежни води поклащали гъвкавите си стъбла морските лилии. Но не мисли, че това били растения. Тези животни само по външен вид напомняли на лилии. Върху дългото им стъбло се намирало чашковидно тяло. От него излизали пет разклонени израстъка, които се движели непрекъснато и подтиквали към устата малките животинки, плуващи наоколо. Между лилиите пълзели странни животни, прилични на огромни мокрици. Учените ги нарекли трилобити. Тогава се появяват и първите от костните риби… Широко разпространени били и акулите… Но най-интересното за карбона е, че по това време особено се развили земноводните — прадедите на гигантските влечуги от музея на доктор Нилс… Едни от тях приличали на дъждовници или гущери, други — на крокодили, трети — на змии. Като се промъквали тромаво из гъстата растителност, избуяла по влажните брегове на блатата и езерата, те търсели червеи, стоножки и най-различни насекоми, които били главната им храна. Някои представители на тези земноводни стигали до 4 метра… Преди земноводните животът се развивал главно в морските води.

— Никакви ли животни не е имало преди тях на сушата? — учуди се Пепито.