Братислав Талев
Пътуване в геологията (36)

Идвам с тебе!

Още щом ме зърна, доктор Нилс се спусна към мене и веднага след поздрава добави:

— Русите напредват по всички фронтове. Ясен е вече краят на войната. Вижте какво пише в днешните вестници, споменават нещо за ново правителство в България.

— Къде, къде? — посегнах припряно към тях. — Какво е новото правителство?

Доктор Нилс не успя да ми отговори, защото отнякъде изскочи Пепито. Колко се е променил, помислих си аз, и как незабелязано стана това: вече е възмъжал строен младеж, ето лек тъмен мъх е очертал горната му устна…

— Нали ще ме вземеш, нали ще ме вземеш със себе си в България!

Какво, добре ли чувам? Пепито изрече горещата си молба на български. После решително добави:

— Ще дойда с тебе!

От този ден все по-често говорехме за края на войната, правехме планове за бъдещето.

— Къде бе, къде ще ходите? — подсмихваше се Майлз. — Я си останете тука!

— Ще се върна в България, Майлз. Моето място е там, в родината ми — отвърнах му сухо аз. — А Пепито вече не е малък. За себе си ще решава сам.

— Отдавна съм решил това. Идвам с тебе!

— Е, значи ще се разделяме. — Майлз въздъхна. — Свикнах с вас. Сега ще остана пак сам. За плаване съм вече поостарял. Пък и толкова време не съм се качвал на кораб… Спестих тук някой и друг долар. Ще си купя къщичка в Южна Англия и ще отглеждам… цветя.

Чипоноската също не искаше да чуе за раздяла.

— Но, Софи! Аз обичам тази страна от години…

— Без да си я видял?

— Аз я виждам, Чипоноске! Тя цялата е пред мене. Толкова много съм слушал за нея. Още като съвсем малък… за онези българи, които воюваха в Испания…

— Добре, Пепито… — В хубавите очи на Софи се появиха сълзи. — Но ще ми пишеш, нали? Често ще пишеш! — Изведнъж тя побягна, малката й крехка фигура потъна в мрака, който изпълваше вече залите на музея.

Денят на нашето отпътуване дойде по-скоро, отколкото очаквахме. Случайно научих, че самолет с гръцки емигранти ще лети за Атина. Прибавих сто долара към цената на билетите и началникът на групата ни осигури две места в него. На разположение имахме 15 часа. Уредих необходимите документи, отчетох работата си в дирекцията. Майлз и Пепито стегнаха багажа. Рано на другия ден Пепито и аз се качихме в четиримоторния транспортен самолет. От прозорчетата за последен път видяхме Майлз, доктор Нилс и Чипоноската, които ни махаха за сбогом.

Как се добрахме от Атина до границата, си знаем само ние с Пепито. Когато се представихме на българския комендант, ни напуснаха и последните сили. Граничарите, все млади момчета, се чудеха с какво да ни угодят. Поднесоха ни чай, намериха отнякъде и салам. На другия ден с военен камион ни изпратиха за София.

Градът носеше тежки следи от войната.

— Защо са разрушени толкова много къщи?

— Защото разрушението е една от жестоките безсмислици на войната, Пепито. Докато ние разговаряхме с доктор Нилс за произхода на живота и неговото развитие, тук, над моя роден град, е идвал някой негов сънародник… Кръжил е той с тежък бомбардировач по синьото софийско небе, хвърлял е смъртоносния си товар… Но всичко ще се оправи. Нещата сега ще станат по-добри, животът започва отново. Ето виж — посочих аз булдозера, върху който седеше момък с червено цвете на ревера. — Бъдещето на България е в тези ръце… Развалините ще останат само горчив спомен от миналото…

Два дни по-късно се срещнах с колеги от преди войната.

— Та ти жив ли си? — не можеха да се начудят те на внезапното ми появяване. — Откъде изникна?

Надълго и нашироко им разказах за моите перипетии, за корабокрушението, за случайното ни спасяване, за живота ни отвъд океана, нашите големи и интересни пътувания…

— Е и сега какво възнамеряваш да правиш?

— Как какво? — учудих се аз. — Да работя, разбира се…

Така станах един от първите палеонтолози в Дирекцията за геоложки проучвания. Предстоеше ни решаването на тежки и отговорни задачи. На помощ дойдоха съветски специалисти Споделиха богатия си опит, укрепиха вярата в собствените ни сили. И успехите започнаха да се редят един след друг. Преди се твърдеше, че България е бедна на полезни изкопаеми. Бедна ли, казвате? Нека Пепито ви разкаже какво знае по този въпрос. Цели две години той упорито се готви за приравнителни изпити, които взе с отличие. Това отвори за него вратите на университета и през следващата есен трудолюбивият младеж беше приет за студент по геология.