Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
petio28 (2021)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2021)

Издание:

Автор: Братислав Талев

Заглавие: Пътуване в геологията

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: научнопопулярен текст

Националност: българска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.12.1978

Редактор: Стоянка Полонова

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Огнян Мирчев

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15255

История

  1. — Добавяне

Щурмуване на сушата

skorpy.jpg — Предполага се, че първи излезли на сушата са стоножките и скорпионите — побързах да задоволя любопитството на момчето. — По-късно те били последвани от първите гръбначни — двойнодишащите риби. Техният плавателен мехур постепенно се видоизменил, превърнал се в своеобразен бял дроб. После дошъл редът на земноводните, наследници на четкоперите риби, които били роднини на двойнодишащите. Топлият и влажен климат през карбона им помогнал да се размножават извънредно бързо…

— И растителността ли постепенно завладяла сушата?

— Много умен въпрос, Пепито. Първите растителни организми върху нашата планета са водораслите. Отначало те били микроскопични, едноклетъчни. Но с течение на хилядолетията от тях се развили много нови и значително по-сложни форми…

— Но как са излезли те на сушата?

— Това не е станало изведнъж. В началото на силура, това е третият период от палеозойската ера или, както още я наричат, време на стария живот, силни планинообразувателни движения на няколко пъти засегнали големи области от земната повърхност. Това станало причина моретата да променят своите граници или да оттеглят напълно водите си. Много водорасли трябвало да живеят в плитки заливи и езера, които постепенно пресъхвали. Тези нови условия на околната среда оказали силно влияние върху водораслите — те започнали да се променят. Така се появили най-старите представители на първите сухоземни растения — псилофитите. Някои от тях все още растели в тинята на плитките крайбрежни води. От разкривените им възловидни коренища се издигали вилковидно раздвоени стъбла. Те стигали до половин метър височина. Постепенно псилофитите се приспособили почти напълно към новите условия.

Обвили се изцяло с покривка, която ги предпазвала от жарките лъчи на слънцето… Минали нови милиони години. Растителността все по-настойчиво се закрепвала върху сушата, завладявала нови области. Зелените петна край полегатите морски брегове, край тихите лагуни и пресъхващите езера непрестанно се сгъстявали и разраствали…

— Значи водораслите, попаднали на крайбрежната ивица, ако не искали да загинат, трябвало да се приспособят към живот върху сушата — обобщи важно Майлз.

— Да, Майлз. Те се приспособили към сушата, превърнали се в псилофити и просъществували 50 милиона години. Преди да изчезнат обаче, псилофитите оставили свои наследници: плавуните, хвощовете и папратовидните… И сега — обърнах се аз към Пепито — стигаме пак до карбонските гори.

— Защо?

— Защото през карбона и дървовидните плавуни се развили лапидодендроните и сигилариите. Хвощовете били представени от 30-метрови каламити. Наред с тях растели гигантските кордаитови дървета, които достигали 40 метра височина. Всички те дали главната растителна маса за образуването на карбонските въглища…

— Как изглеждали лепидо… лепидо… — Пепито не можа да си спомни наименованието на тези дървета и затова допълни: — и сигилариите…

niagara.jpg

— Хайде стига толкова древна ботаника…

— Палеоботаника, Майлз.

— Добре де, палеоботаника. Да се връщаме вече, че и сега ме побиват тръпки, като се сетя за тия дрънчащи влечуги наоколо…

— Наистина е време да се връщаме. Пепито, за карбонската растителност ще ти разкажа друг път. Пък може да помолиш и доктор Нилс за това. В музея има великолепни рисунки, по тях ще придобиеш и зрителна представа… Сега дигайте лодката. И внимателно — Майлз има право! Със смъртта шега не бива!