Братислав Талев
Пътуване в геологията (39)

Дневникът на едно пораснало момче

Университетските занимания на Пепито не се състояха само от лекции. Както преди, оттатък океана, така и сега, за земните тайни той научи много повече при геоложките екскурзии. Тези непосредствени наблюдения на скалните пластове и образувания представляват най-общия начин за изучаването на земната кора. И днес той се практикува от всички геолози по света. С чук в ръката хиляди специалисти кръстосват земята, изкачват се по непристъпни върхове, бродят по планински била, спускат се по дълбоки долове и речни долини, по урви и скалисти пропасти. Те внимателно разглеждат земните пластове, подробно описват тяхното разположение, дълго се взират в отчупените късове, за да разкрият структурата и минералния им състав, отбелязват на подробни карти площта, която заема дадена скала, и накрая взимат образци за лабораторно изследване. Всичко това, разбира се, правеше и Пепито. Но той започна да си води и дневник от по-особен характер. Още при първия излет по Искърския пролом, седнал в горското управление, където щяха да нощуват, той записа:

„Пътят ни извива край стръмни скали и пресича дълбоки долове, капризно лъкатуши край пъстра картина, създадена от природата в продължение на милиони години. На места земните пластове са хоризонтални, така както са се отложили някога по дъното. Другаде те са наклонени или дори отвесни; тук-таме могат да се видят силно натрошени скали или сложни, разнообразни гънки — свидетелство за планинообразувателни процеси.

… Нашият ръководител Стефан Йорданов ни разказа, че преди няколко милиона години Софийското поле се понижило и било залято от водите на обширно езеро. По онова време Витоша била все още ниска и водите стигали до днешната хижа Фонфон. По бреговете на езерото често се виждали мастодони, дошли тук на водопой, а по тинестото му дъно лежали едри сомове. А Витоша продължавала да се издига и постепенно се извисила над езерните води. Преди около един милион години водите на езерото проникнали по разлом, процепващ Стара планина между Кътина и Мездра и се оттекли на север. Така те проправили пътя на река Искър, трасирали днешния Искърски пролом…

Искърският пролом изобщо е много интересен от геоложка гледна точка. Веднага след първия тунел край железопътната линия се разкриват голи, неприветливи тъмни скали. Склонни сме да отминем това тъжно място, но ако се поспрем малко, ще видим, че скалите лесно се разпадат, цепят се на тънки плочици. Често по техните повърхнини могат да се забележат чудновати знаци, надраскани като че ли набързо от някого с химически молив. Тези единични или раздвоени, прави или дъговидни йероглифи представляват хитиновите скелети на древните колониални морски животни — граптолитите…“

Пепито се замисли. Спомените дойдоха някак неочаквано, изплуваха от мрака, който се събираше вече в ъглите на широката стая.

— Кой е драскал по тези черни плочки? — чу той ясно гласа на Чипоноската, стори му се, че я вижда пред себе си, че може да я докосне. Какво ли правеше сега милото момиче?

— Хей, Пепито! — стреснаха го гласовете на другарите му, които нахлуха в помещението. — Стига си писал, бе! Я ела да видиш какъв огън сме запалили…

Пепито прибра дневника си и излезе навън, където, озарявани от пламъците, шумяха весели момчета и момичета.

— Къде се губиш, Пепито? — усмихна му се ръководителят Йорданов.

Пепито седна до него, разправи му за граптолитите, които бяха намерили днес, и за онези, които преди години бяха разглеждали със Софи в американския музей. Когато свършиха вечерята, Стефан Йорданов започна тихо, като че ли продължаваше сега гласно споходила го преди мисъл:

— Те живеели по повърхността на силурското море, което преди повече от 400 милиона години заливало голяма част от северната половина на страната. Липсата на каквито и да било останки от придънни животни, черният цвят на утайките, както и присъствието на минерала пирит в тях показва, че дъното на това море, подобно на днешното Черно море, е било отровено от сероводород… Ето, виждате, че с помощта само на няколко обикновени и незабележими на пръв поглед особености ние можем да възстановим картината на една отминала епоха… А това, че тук, в тези силурски утайки, край Искъра се срещат същите граптолити, които Пепито е видял в американския музей, намерени оттатък океана, показва… Моля за малко внимание! — повиши глас Йорданов. — Елате всички насам, искам да чуете какво ще разкажа… Дааа. Никой от многобройните гости на елегантния и скъп английски курорт Бат не предполагал, че 1799 година ще бъде така злощастна за този красив край. Но когато след първото свличане на земни пластове последвал второ, а после и трето, гражданите били обхванати от голямо безпокойство. Свличанията заплашвали техните домове, техния спокоен живот. На много места дърветата били силно наклонени, широки процепи зейвали из равнините градини и ливади, тежките зидове се пропуквали или рухвали, разрушени били тук-там и цели къщи. Тогава някой предложил да повикат за съвет инженера и минералога Уйлям Смит. Той се отзовал на поканата, дошъл веднага в града и цял предиобед кръстосвал хълмовете наоколо, разглеждал внимателно скалните пластове. После Смит наредил да изкопаят няколко галерии в подножията на свличащите се възвишения. Още като ги прокопавали, те се изпълнили с вода, която обилно потекла надолу към равнината. Песъчливите пластове, разположени над наклонената към морето глинеста подложка, престанали да се плъзгат върху нейната размеквана преди това от подпочвените води повърхност. Скоро след това свличанията спрели… Местният пастор Ричардсън поканил инженера ни обед и скоро се завързал интересен разговор. С голямо въодушевление Уйлям Смит разказвал за своите дълги пътешествия по хълмовете и равнините на Англия. Той винаги сядал на капрата, за да наблюдава промените в ландшафта, които били толкова големи и толкова бързи, че могли да бъдат възприемани като динамично театрално действие. При едно пътуване Смит посетил земите, които принадлежали на рода на неговия велик сънародник Нютон. Ливадите, полето наоколо били буквално посипани с окаменелости. Ако Нютон гледал повече в земята, то той би трябвало непременно да стане геолог. „Що се отнася до мене — продължил нататък Смит, — аз още от дете съм започнал да играя с различни вкаменели черупки. Аз и сега не познавам техните научни имена, но мога да кажа за всяка вкаменелост в кой пласт е намерена. Природата е разпределила тези странни документи е удивителна последователност, създала е един изключителен ред. На всеки вид тя е предоставила определен пласт.“ Последните думи на Смит се сторили твърде силни на пастора, който не бил склонен да им вярва. Сам той бил запален колекционер на вкаменелости, но никога не му била хрумвала такава странна идея. Тогава Уйлям Смит предложил да направят заедно една екскурзия в околностите на Бат, за да може там, сред природата, да му докаже правотата на своите възгледи. Пасторът се съгласил и скоро бил принуден да извика възторжено: „Скъпи приятелю, та вие сте открили нов научен принцип!“ Уйлям Смит екипирал подредбата на скалните пластове в околността, е други думи, начертал един геоложки профил, върху който заедно с пастора нанесъл имената на принадлежащите им вкаменелости. Копня от тази скица били изпратени и на други колекционери на останки от древен живот. Това била първата точна хронологична таблица в геологията… Откритието на Уйлям Смит, че всеки пласт съдържа определени вкаменелости, позволява да се направи много точно разделяне на пластовете. Благодарение на тази удивителна съгласуваност, разпространена по цялото земно кълбо, ръководните вкаменелости станали най-важният инструмент на геоложката наука. Тя дала основата за едни историческа система на подреждане. Е, Пепито — изправи се Стефан Йорданов. — Сега ти стана ясно, че граптолитите са живели по едно време, в едно и също море, което заливало както нашите земи, така и големи части от територията на Америка… Пластовете, в които намираме техните вкаменели криволици и тук, и там са се отложили по едно и също време…