Братислав Талев
Пътуване в геологията (40)

Като отворена книга

Рано на другия ден младите геолози продължиха пътя си надолу по течението на пълноводната река. За какво ли не разказваха скалите наоколо! А какво бяха успели да видят студентите, може да научим пак от дневника на Пепито. Достигнали до Своге — пише с малко острия си почерк той, — ние бродим околностите на това красиво планинско селище. Скалите тук на вид са малко по-различни, но все така тъмни и наплочени. Сред тях, като между страниците на книга, се срещат много често вкаменели останки и отпечатъци от растения. Те са така ясни, така добре запазени, че личат дори жилките техните листа. Подобни на пчелни пити в скалите са останали запечатани през хилядолетията и фрагменти от корите на гигантски дървета. С течение на времето те са се превърнали в матовоблестящи антрацити, които днес миньорите копаят от недрата на Свогенска Стара планина.

„22 юни. Обхванати от нетърпение за нови срещи с минали светове, ние неусетно стигаме Церово. Тук вниманието ни се спира върху червените скали, които се разкриват от двете страни на пътя. Това са едрозърнестите пясъчници от долния триас. Знае се, че цветът на утаечните скали и големината на съставящите ги частички представляват важни белези за начина и условията на тяхното образуване. Червеният цвят говори за горещ климат, докато при умерен и влажен климат се образуват обикновено жълти отложения. Зеленият пък цвят на скалите зависи преди всичко от нисковалентните окиси на желязото и показва, че водите на басейна, в който някога са се отложили съответните утайки, са били бедни на кислород. И така, изправени пред червените долнотриаски пясъчници, ние прекрачваме през времето и тръгваме по горещите пясъци на безкрайната хълмиста равнина… Южно от Церово, там при железопътната линия, в червените пясъчници ясно се вижда една великолепно оформена гънка. Тя веднага ни кара да мислим за неспокойните тръпки на земната гръд, за онези несравними по мощност сили, които надиплят пластовете на земната кора. Поради ясната им наслоеност и правилното им напукване тези пясъчници са много добър строителен материал.“

„23 юни. Около гара Бов се разкриват пъстри скали, които коренно се отличават от всички видени досега. Другарят Йорданов ни каза, че те са съставени от кварц, розов ортоклаз, тъмнозелени иглици на амфибол, сиво-зеленикав плагиоклаз и черни слюдени иглици. Ние търпеливо следим всяка малка подробност, пред нас полека се очертава картината на тяхното образуване. Масивни по своя строеж, тези скали са се образували от дълбоката огнетечна земна стопилка. Пак при гара Бов, на север от железопътната линия, се виждат тъмнозелени диабазени скали — това са най-старите вулканични скали у нас.“

Още много неща записа Пепито в своя дневник. Преди да тръгнат към София, в края на своите бележки той отбеляза: „Искърският пролом е една великолепна отворена книга с разкази за геоложкото минало. Но ние можем навсякъде да попаднем на следи от това минало, стига да умеем да ги търсим и разбираме.“