Братислав Талев
Пътуване в геологията (20)

Свят на яростни сили

— Точно така. Отдалече тропическият ураган изглежда като мрачна скупченост от облаци — зарадвах се аз на неговата наблюдателност. — В центъра на тази разбъркана грамада налягането е понижено — това е страшното „око“ на стихията, открито нагоре към слънцето… една грамадна фуния, стените на която се въртят с бясна скорост…

Не бяхме изминали и два-три километра, когато ураганът връхлетя върху нас. Майлз — с брадичката си Пепито посочи към него — бързо приближи автомобила до една висока скала и спря на закрито край нея…

— Това беше добра маневра — съгласи се скромно Майлз.

— Но голям късмет беше, че се измъкнахме от блатото. Иначе, мамооо… каквато вода се изсипа, щяхме да се издавим като мишки… Откъде се взе тая стихия…

— Не се учудвай, Майлз. Ти добре знаеш, че тропическите урагани възникват над океана. А една от люлките, в които се ражда демоничната сила на ветровете, е Карибско море е Мексиканския залив.

— Кои са другите места, татко?

— Жълто море, Индийският океан и… край бреговете на Северна Австралия. Ураганите и подгонените от тяхната ярост вълни носят смърт и разрушения. Представете си водна стена с височината на пететажно здание, която връхлита крайбрежието или преминава през островите…

— Но те влияят и върху земния релеф, рязко изменят облика на крайбрежията…

— Тъй е! — погледна ме Майлз. — След стихията, която преди две години унищожи бреговете на Нова Англия, властите предупредиха, че на старите карти повече не може да се вярва. Профилът на голяма част от крайбрежието се беше изменил буквално за секунди.

— А торнадото какво представлява? — попита Чипоноската.

— Ти пък откъде си чувала за него? — изненада се баща й.

— Четох в „Магьосникът от Оз“.

— Торнадото или смерчът е близък роднина на тропическите урагани — намесих се отново аз. — И той се ражда от вихровите движения, които възникват понякога в буреносните облаци. Но типичното за смерча е дългият хобот, който се протяга внезапно от високото ложе на стихията; там, където неговият кран докосне земята, става страшно. Вътрешната зона на смерча е винаги със силно понижено налягане, затова той действува като страхотна вакуумна помпа…

— Да, наистина. Разправяха ми, че над едно езеро в Канада преминал смерч и понижил нивото му с 60 сантиметра. От направеното после изчисление се оказало, че той изсмукал — доктор Нилс се опита да си спомни точното количество, — да, че той изсмукал повече от половин милион тона вода. Животът на смерчовете е кратък, но за няколко часа съществуване те могат да пресекат стотици километри. Техният път се бележи от гъсти прашни завеси, отнесени покриви, разрушени градове…

— Често ли има урагани? — попита момчето.

— Годишно възникват 100–200 тропически урагана. Но дори само за една геоложка епоха техният брой възлиза на няколко милиарда. Мащабите на времето тук са други — нали вече споменах за това, — напомних му аз. — Така се изменя и характерът на явлението. Редкият от гледна точка на човека процес на атмосферни катаклизми в геоложката история играе важна роля. Водата, носена от древните урагани и смерчове и захвърлена с огромна сила върху сушата, оставяла след себе си глинести прослойки със странни знаци върху тях. Те много напомнят така наречените „многоъгълници на изсъхване“. Намирайки такива прослойки в древните отложения, геологът може да се заблуди и да ги обяви за резултат от някогашен засушлив климат… Но не е само това. Разбеснелите се въздушни стихии извършват и огромна транспортна работа. Те могат да пренасят на големи разстояния птици и риби, земноводни и плъхове и какво ли още не.

— Преди няколко години един не много силен ураган натрупа по атлантическото крайбрежие дебел слой мидени черупки. Впрочем зная, че на няколко пъти по бреговете на Съединените щати са намирани големи количества тропически миди. Говореха, че някои от тях тежала около три килограма… Както се оказа по-късно, „доставял“ ги ураганът Газела…

— Пепито, ето ти чу какво каза доктор Нилс. Такива натрупвания ставали и в древността на земната история, през отминалите геоложки епохи. Какво би казал съвременният палеонтолог, когато намери вкаменените вече черупки? Как би обяснил тяхното присъствие на това място? Те лесно могат да го подведат, да го накарат да мисли, че там някога е имало море… Без да се отчита голямата роля на бурните въздушни стихии, не може правилно да се осветли геоложкото минало на нашата планета.

— Разбира се — намеси се доктор Нилс. — Вятърът изобщо е един от най-съществените геоложки фактори. Помислете само каква работа свършва той в съюз със студа и жегата…

— Да, любезни доктор Нилс. Но нека сега оставим тази тема. На нас с Майлз и Пепито ни предстои дълго пътуване до пустините в Невада, Калифорния и Тексас. Иска ми се там, на самото място, да запозная момчето с вятъра, с господаря на широките пространства.