Братислав Талев
Пътуване в геологията (7)

Когато бушуват вълните

— И това ако не е късмет! — възкликна механикът, като разбра, че на всичко отгоре сме попаднали при мои колеги. И бъбриво разказа какво ни бе сполетяло.

— А ние вече шест месеца провеждаме дълбоководни геоложки изследвания — сподели капитанът, след като чу нашата история. — Но и за нас Атлантическият океан стана опасен… Подводници, минни заграждения…

Бурята се беше разразила с пълна сила. Дори на такъв стабилен кораб като „Посейдон“ човек не можеше да се чувствува напълно сигурен пред яростната й мощ. Пепито, облегнал чело на илюминатора, се взираше напрегнато през гъстите струи, обливащи стъклото.

— Вълните не са така страшни в открито море — опитах се да успокоя момчето, което очевидно беше обладано от тревожни мисли. — Тяхната сила нараства, когато наближат брега. Тогава устременият им напред гребен изпреварва основата, започнала да се трие в дъното. Вълната тежко се пречупва и с грохот връхлита брега. Колкото по-стръмен е той, толкова по-мощен е ударът на водната маса. Представи си само: натискът може да бъде от 3000 до 30 000 килограма на един квадратен метър суша! Срещу тази сила често не могат да устоят дори и най-здравите съвременни хидротехнически съоръжения…

— Ами че да — намеси се и Майлз. — Когато бях в Шотландия, при една страхотна буря вълните отместиха на 15 метра част от новостроящия се вълнолом, тежка не по-малко от 800 тона. Тогава моряци разправяха как във френското пристанище Шербур морската стихия прехвърлила 4-тонни скални блокове през стена, висока над 6 метра.

— А колко високи могат да бъдат вълните?

Пепито отдавна беше отлепил нос от стъклото, но стихията навън продължаваше да го тревожи.

— Вълните възникват при непрекъснатия напор на ветровете. Тяхната височина зависи от скоростта и продължителността на вятъра, както и от големината на морската повърхност. Най-често вълните са високи от 1,5 до 3,5 метра, но при много силни бури могат да се образуват 9–10 метрови водни планини. Има случаи, когато се надигат още по-големи вълни, но те се образуват по друг начин, затова сега няма да ти разправям за тях.

— Малко ли пакости правят обикновените вълни, та сега и за някакви особени вълни да говорим — обади се Майлз, недоволен, че и на него, моряка, не му беше ясно какво точно имам предвид.

— Разрушителната дейност на вълните — продължих нататък, като взех в ръка молив и лист хартия, — разрушителната дейност на вълните се усилва от скалните късове, които те влачат. Като огромни чукове и длета, тези късове със сила се удрят в брега, подкопават го и го събарят. Колкото по-мека е скалата, толкова по-бързо се руши брегът — морето навлиза в сушата и се образува залив. Там пък, където скалите са по-твърди, по-здрави, те по-дълго остават вдадени в морето. Ето, виж — показах на Пепито криволицата, която набързо бях скицирал. — Така се образува и мени бреговата линия.

— Бреговата линия дели моретата от сушата — отбеляза важно механикът.

— Точно така, Майлз! Това е една важна, характерна линия. Тя поставя нашата Земя на особено място сред другите планети от Слънчевата система.

— Защо пък на особено място? — погледна ме изненадан Майлз.

— Защото само на Земята има океани и континенти. Следователно само ние можем да се похвалим с крайбрежие…

— Колко дълга е бреговата линия на Земята… Цялата брегова линия — допълни Пепито, — с всички заливи, носове, фиорди, острови…

— Е, Пепито — усмихнах се аз. — Надали на някого е хрумнало да се залавя с такова изчисление. Но приблизително… тя би могла да обиколи 50 пъти екватора. Или това се равнява на разстоянието от Земята до Луната, взето пет пъти.

Вратата на каютата се отвори и там се показа като бяло облаче голяма готварска шапка. Едва след това под нея се открои тъмно лице с две живи очи, които любопитно се въртяха на всички посоки.

— Господа, капитанът ви кани на вечеря! — Малкото негърче се усмихна широко и изчезна зад вратата.