Братислав Талев
Пътуване в геологията (10)

Раждането на планините

Днес малкият чернокож помагач от готварницата имаше почивка. Двете момчета бързо се бяха сприятелили и сега техните гласове отекваха по всички краища на кораба. — „Децата са си деца!“ — мислех си доволен, че са се заиграли. Въпросите на Пепито ме радваха, но аз си имах и други грижи. На два пъти случайността ни беше избавила от гибел; какво ни очакваше още — трудно беше да се каже. Неколкодневното ни пътуване с „Посейдон“ отиваше към своя край. Предстоеше ни живот в непозната страна, сред чужди хора…

— Ами как скалните утайки по дъното излизат на сушата? — Пепито колебливо се бе приближил и неговият ясен глас ме стресна. Момчето повтори въпроса си, вдигнало високо черните си, извити вежди.

— Ех, и ти. Искаш да научиш всичко наведнъж. Та това е един от най-сложните геоложки процеси. Откъде ти хрумна…

— Разкажи ми, моля те, разкажи ми!

До Пепито се изправи и неговият малък другар. Срещу мен блеснаха хубавите му зъби, усмихваха се и очите му.

— Колкото и стабилна да изглежда земната кора, тя не е неподвижна. Някои области от нея се издигат, други се понижават. Но това става много бавно, да кажем, с един милиметър за година. Разбира се, с просто око не можем да забележим тези движения. Те обаче причиняват големи промени…

— Че какви големи промени могат да причинят — сопна се разочаровано Пепито, — щом се измерват с някакво милиметърче…

— Милиметърче, но за една година. Ами ако движението продължи един милион години?… Това прави вече хиляда метра. Представяте ли си какво значи една огромна област от земната повърхност да се понижи или издигне с цял километър!

— Ооооо! — възкликнаха и двете момчета едновременно.

— Много пъти в геоложката история на Земята тези движения, наречени колебателни, са предизвиквали смяна на морето със суша и на сушата с море. Там, където започвала да се издига голяма област от земната кора, морето се отдръпвало, изплитнявало, като все по-големи части се превръщали в суша. А когато някоя област от земната кора започвала да се понижава, морето нахлувало, заливало сушата.

— Значи на места земята се превръщала в море. Постепенно по неговото дъно се утаявали чакъл, пясъци, черупки от морски животни. Натрупаните пластове се втвърдявали в скали… Когато морето се оттегли, тези утаени скали излизат на сушата — важно обобщи Пепито.

— Браво, моето момче. Та ти си станал вече истински геолог. Слушайте тогава — обърнах се аз и към негърчето, което ме гледаше така усмихнато. — Внимавайте добре. Ще ви разкажа още нещо.

— Ето, да допуснем, че тази кърпа представлява област, започнала бавно да потъва, да се вгъва. Когато тя се вгъне достатъчно, водите на съседните морета ще нахълтат в нея. По новообразуваното дъно ще започнат да се отлагат като дебели утайки пясък, глина, варовици. Понижаването може да продължи милиони години; натовареното от утайки дъно ще потъва все по-дълбоко. Тогава поради високата температура и голямото налягане, което съществува на такива дълбочини, утаените пластове се размекват, стават пластични… Но наред с подвижните области от земната кора има и такива, които са много здрави, стабилни. Те представляват истински гигантски плочи, затова ги наричат континентални щитове. Тези щитове не могат да се нагъват и действуват като преса от двете страни на размекнатата област. — При тия думи започнах бавно да приближавам две тежки книги от срещуположните краища на кърпата. — Какво става е кърпата сега, когато я натискам от двете и страни?

— Набръчква се, набръчква се — извикаха децата.

— Точно така. От страничния натиск кърпата започва да се нагъва. По същия начин са се нагъвали и скалните утайки по дъната на неустойчивите, потъващи области. По-късно те се въземали из неспокойните води на морето и така са се образували дълги планински вериги. Раждали се планините…

— О-о, аз пък мислех, че те винаги са си съществували — възкликна Пепито.

— Не, Пепито. Планините също се раждат, живеят и умират. Но хайде, стига за днес. Вървете да играете с Биби, че скоро ще се разделяме с него.