Братислав Талев
Пътуване в геологията (33)

Ледниково време

В масивната дървена постройка от канадска ела заварихме само стопанина и неговата жена. След вечерята всички седнахме край каменната камина, в която лудуваха високи пламъци. Горещият грог поразвърза езиците ни, но най-високо се чуваше гласът на Майлз, който се опитваше да поучава нещо опитния планинар.

— Не е точно така! — чух да възразява едрият мъж. — На запад от нас, оттатък хребета, има огромен ледник, който се надвесва над залива. От неговото чело понякога се откъсват огромни блокове и е грохот падат в морската вода. Понесени от течението, те се отдалечават от крайбрежието, плуват като огромни ледени планини — айсберги…

— Знам, знам това — прекъсна го Майлз. — Не съм за пръв път в Аляска. Ловувал съм и край Гренландия… С колко айсберги съм се разминавал, да знаете само. Остава още да ми разправите, че това, което се вижда от айсберга над водата, е само една седма част от него…

Настъпи неловко мълчание. Не биваше да обиждаме любезните домакини, които не познаваха заядливостта на иначе добрия Майлз.

— Тъкмо този факт — обадих се аз, — че подводният дял на айсбергите е многократно по-голям, ги прави особено опасни за корабоплаването. Нали през 1912 година най-големият по онова време пасажерски кораб „Титаник“ потъна, след като се сблъска с такава ледена планина…

— А колко големи могат да бъдат айсбергите? — попита ме момчето.

— Тяхната големина, както и формата им е много различна. По западното крайбрежие на Гренландия са наблюдавани айсберги, високи до 180 метра. А в южното полукълбо от полярния континент Антарктида се откъсват понякога плоски ледени блокове, дълги до 145 километра, широки към 40 километра и високи около 30 метра!

— Ама че гигантски плочи! — изненадаха се всички в стаята.

— Даааа — съгласих се аз, но мислите ми бяха вече другаде. — Огромни територии в полярните области са покрити с вечни ледове. Но това не е нищо в сравнение с гигантските площни ледници, които на няколко пъти, през различни геоложки епохи, са сковавали Земята в студената си прегръдка… Последното голямо заледяване, в началото на кватернера, започнало преди един милион години. Високите планински хребети побелели от обилните снеговалежи. Почти непрекъснато години наред снегът се трупал по върховете или ниските места, разположени между тях. Огромни лавини се сгромолясвали по стръмните и гладки склонове, като увличали със себе си чакъл и скални блокове… Времето минавало, снегът се уплътнявал от тежестта на новите снежни маси и постепенно се превръщал в прозрачен гълъбовосинкав лед. Застудяването продължавало и планинските ледници започнали да се спускат все по-ниско към съседните равнини. По това време в Гренландия, Сибир и в областта на Скандинавските планини се натрупали огромни ледени маси, които започнали бавно да се придвижват по всички посоки. Настъплението им не спряло и след като преминали плиткото Северно море, завладели северната част на Европа — от долината на Темза, през Германия и Полша до Киев и Москва. В Азия заледяването се разпространило от северните разклонения на Урал до река Об и на изток от нея. В Северна Америка ледовете завладели Аляска и Канада и навлезли дълбоко в Съединените щати до реките Охайо и Мисури… Ледниковата плоча покривала почти една четвърт от сушата. На места тя била дебела повече от 2000 метра. На юг от нея се простирала гола и еднообразна тундра. Лишеи и мъхове покривали вечно замръзналата почва, а по закътаните от вятъра долини се срещали полярни върби и ниски изкривени брези. Тук-там из тундрата студено блестели големи езера, оловносиви под мрачното небе. Още по на юг се простирали обширните гори на тайгата, а след тях следвали безкрайните степни пространства…

— А какво станало е животните, които обитавали тези земи? — заинтересува се Пепито.

— Попаднали при нови, по-сурови условия, бозайниците претърпели съществени изменения. Гъста дълга козина покрила телата им. При много от тях се появили различни приспособления за придвижване по снежната покривка… По студената и гола тундра на малки стада от 20–30 глави живеел мускусният бик. Той бил набит и силен, покрит е гъста дълга козина, която го предпазвала от студа и мразовития вятър. Както мъжките, така и женските индивиди имали остри рога е дебела основа, която почти напълно скривала челото им… По блатистите низини често се виждала красивата стройна фигура на северния елен. Гъста козина покривала и неговото тяло. Краката му били отлично приспособени за ходене по дълбокия сняг или меката блатиста почва. Копитата били широки и плоски. Снопчета твърди косми увеличавали опорната площ…

— А мамутите?… — прекъсна ме нетърпеливо Пепито.

— Те също се приспособили много добре към суровите ледникови условия. По размери мамутът не се отличавал много от съвременния слон, но туловището му било по-масивно и покрито е гъста козина. С дългите си извити бивници той разравял снежната покривка, под която растяла ниска жилава трева. На големи групи мамутът скитал по обширните равнини, из храсталаците или по горските покрайнини… Негов вечен спътник бил гигантският космат носорог, който носел върху голямата си глава два тежки рога. Предният, носовият рог бил дълъг над един метър. Задният, разположен върху челото, бил по-къс.

— Странно приятелство! — обади се Майлз?

— Нищо странно няма в това. И мамутите, и носорозите били тревопасни животни, обитавали едни и същи места… На юг от тези равнини се простирали непроходими гори. Дълбока тишина владеела сред тях и само от време на време се чувал шумът на падащия от дърветата сняг. Тук бродела кафявата мечка, покрита с топло руно. Тя била всеядно животно. По горските поляни или край скритите в растителност реки и езера живеел лосът. Главата на самеца била украсена с големи широки рога. В мрачната тайга живеел и рисът. Скрит в клоните на дърветата, той дебнел с пламнали зелени очи. Гъвкавото му тяло било винаги готово за безпогрешен скок върху гърба на жертвата…

— Постепенно животните започват да приличат на съвременните — каза Пепито замислен. — Ето, кафява мечка, лос, рисове…

— Точно така, точно така, момчето ми. По това време се формира съвременната растителност и съвременният животински свят. Постепенно климатът отново се затоплил.

Ледовете бавно започнали да се топят, докато се оттеглили далече на север, към полюса. Това станало приблизително преди 20 хиляди години… И така светът станал такъв, какъвто го виждаме днес… С неговите планини и равнини, с неговите гори и поляни, с животните сред тях… През квартернера станало още едно събитие, изключително важно събитие: появили се нашите преки предшественици. Отначало примитивен и непохватен, човекът се променял, облагородявал. В резултат на дълго развитие, благодарение на труда на съвместния живот и обществената дейност той станал най-висшето създание на природата…

— Разкажи ми още нещо, разкажи ми за първобитните хора! — примоли се Пепито.

— Вече е време да лягаме. Утре ни кача дълъг и уморителен път. Да не мислите, че лесно се стига до вулкана Катмай!