Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (99)

„Ти си винаги с мен…“

С това бащата напомня на по-големия син за изминалото време. „Виж — като че ли казва той, — по-малкият ти брат не беше винаги с мен. И виж колко окаян и нещастен стана, колко виновен се чувства затова. Но ти си бил винаги с мен.“ Така той припомня на сина си миналото, прекрасните часове в бащиния дом. Колко радост и мир е имало там!

Който иска да остави Господ Иисус, трябва да е съвсем наясно какво оставя зад себе си. Ти може би си имал вярваща майка. Помниш ли как се успокояваше малкото ти сърчице, когато тя пееше заедно с теб: „На Иисус съм аз овчица, така се радвам за това, така се радвам на добрия Пастир…“. Този „добър Пастир“ значи искаш да оставиш и сам да си търсиш паша? Ще изнемощееш, ще загинеш в пустинята на този свят.

Може би си бил в някаква християнска младежка група. Колко хубаво е било, когато заедно сте пели песни за Иисус! И ти си чувствал, че единствено Иисус прави младостта радостна и светла.

Случвало ти се е да изпаднеш в беда. Сърцето ти е било потиснато и изпълнено с тревога. Тогава си знаел къде трябва да изтичаш. Познавал си „Великия помощник“. Как само ти е олеквало на душата, когато си се хвърлял в обятията Му!

Не е ли истина, че най-добрите, най-блажените часове в живота ни са били онези, в които сме били заедно с Иисус?

„Синко, ти си винаги с мен“ — казва бащата. И сякаш въпросът продължава: „… и сега искаш да оставиш всичко това? Всичко това вече няма никакво значение? А знаеш ли какво ще получиш в замяна?“.

Срещу какво разменя човек Иисус? Ще ви кажа. Срещу това, че Господ му казва: „Тогава ти завинаги няма да си с Мен“. Да не съм при Иисус за цялата вечност! През цялата вечност далеч от Него! Навеки оставен и отхвърлен от Бога! Това е пъкълът!

О, дано всеки, който иска да обърне гръб на Иисус, си изясни добре за какво всъщност става въпрос — за рай или ад. Който осъзнае това, ще заяви заедно с Асаф: „И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми“ (Псалм 73:23).