Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus — unsere Chance!, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус нашият шанс

Преводач: Емилия Бочева

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Редактор: Юлиана Балканджиева

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-50-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492

История

  1. — Добавяне

Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво е това. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Лука 15:11-32

Голямото разкриване

Каза още: Един човек имаше двама сина.

Лука 15:11

На едно място апостол Павел описва евангелието със странните думи: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало“ — това е то (1 Коринтяни 2:9). Следователно евангелието не се състои от някакви догми, които църквата си е измислила и сега фанатично се опитва да натрапи на хората. Евангелието — това са някакви нови, нечувани неща; не неща, открити от наблюдателните очи на учените; не неща, дочути от някое любопитно ухо; не неща, измислени от човешко сърце. Евангелието — това са съвсем невиждани и нечувани неща, може да се каже „разкрития“.

Където нещо се открива, преди това трябва нещо да е било скрито. Например, когато се разкрива злоупотреба, първо някой е укрил нещо.

Затова разкритията могат да бъдат твърде конфузни. Мисля, че затова хората мразят Библията, понеже нейните разкрития ги карат да се чувстват неудобно.

Днес прочетох само един стих от Евангелието. Но какви велики истини се съдържат в него!