Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (6)

Първо действие

„И по-младият от тях каза: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота.“

Тези думи ни показват обикновения човек в неговото естествено състояние, в което той все още вярва в Бога и е религиозен. Но той не знае нищо за Божието спасение чрез Иисус, за новорождението и за живота с Бога. Сигурен съм, че тук мнозина от нас ще видят себе си.

Синът все още е при баща си, както и всеки човек се ражда в близост до Бога. В Библията се казва: „Той не е далеч от всеки един от нас“ (Деяния на апостолите 17:27).

Синът дори говори с баща си. Но каква жалка молитва е това! „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ От тези думи лъха ледена студенина. Така стои и необърнатият човек пред своя Бог — леденостуден. Виждал съм хора, за които е страшна трагедия смъртта на кучето или на папагала им. А за Бога не са пролели нито една сълза. Виждал съм хора, които целите сияят от щастие, защото са им увеличили заплатата. А бащинската любов на Бога никога не е развълнувала сърцата им.

Изпитайте себе си, приятели — дали не сте и вие така студени! Тогава, колкото и да сте религиозни, сте изгубени деца.

Как се моли синът? „Тате, дай ми…“ Да, и човекът, който не е новороден, също се моли. Но колко жалко се моли! В тази молитва няма никаква благодарност за всички добрини на Бащата. Тя не е израз на сърдечна любов. О, ни най-малко! „Тате, дай ми!“ Човек се нуждае от Баща си само когато иска нещо от Него.

Ти се отнасяш с Бога като с келнер. Един келнер не ти е важен, нали? Той само трябва да донесе нещо прилично. Така се държиш с Бога. Искаш нещо от Него, но не и Него Самия.

„Дай ми!“ — казва синът. С това той открива сърцето си. Да, такова е нашето сърце — ние се интересуваме само от себе си. Какво ме е грижа за баща ми — мисли си синът, — и какво ме е грижа за брат ми. Аз си искам своя дял. „Тате, дай ми!“

Това „Аз“, което иска да наложи своето, докарва сина до нищетата. Оттам идват и всички наши беди, терзания, вражди. О, какво блажено избавление е, когато нашето тлъсто „Аз“ бъде разпънато заедно с Христос!

„Тате, дай ми!“ Виждате ли, притчата е доста невероятна история. Един земен баща вероятно би отказал молбата на сина си. Но Бог е различен. Той оставя хората да вървят по собствените си пътища. И така, Той дава. Да, Бог дава непрестанно — живот, здраве, пари, имот, храна, облекло, слънце, дъжд. Той дава и Своя Син, „за да имаме живот, и да го имаме изобилно“.

А синът взима. Никъде не се чува да казва „благодаря“! Такива сме ние.