Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (31)

„… стана и отиде“

Тук трябва да отбележим една важна особеност. Изгубеният син вече е тръгнал веднъж — когато е напуснал бащиния си дом. И видяхме, че тогава между решението и изпълнението му е изминало известно време.

Този път не е така. Сега всичко става незабавно. „Ще стана да отида при баща си.“ И непосредствено след това се казва: „И той стана и отиде“.

Това е много важно. Искаш ли да се обърнеш към живия Бог, направи го днес. Човек или се обръща бързо, или никога.

Не казвам това просто така. За това има дълбока причина. Ние можем да се обърнем само когато Светият Божи Дух ни зове и притегля. И когато това се случи, човек трябва бързо да Го последва. Иначе може и с теб да се случи същото като с Исав. Той изпуснал подходящото време. И когато най-накрая пожелал, вече Бог не искал.

За Александър Велики се разказва една странна история. Когато обсаждал някакъв град, запалвал огън. И ако градът се предадял, докато огънят горял, Александър му оказвал милост и го обсипвал с почести. Но след като огънят догарял, вече нямало милост, а само гняв, меч и съд.

Така и Бог запалва за нас светлината на Своята милост. И докато тя гори, човек трябва да стане и да отиде при Своя Спасител. След това ще има само гняв и Божи съд.

„И той стана и отиде.“ Понякога съм се питал какво ли е станало със свинете? О, това няма значение! Който иска да се обърне, няма нужда надълго и нашироко да се разделя с дявола и да преговаря с него. Така никога няма да се отърве от него. Обръщаш гръб и край! „И той стана и отиде.“ А какво взе със себе си? Това, което всеки взима, когато се обръща:

Взел е парцалите си. Не се е опитвал първо да се разкраси. Това е направил по-късно баща му. Който иска да се обърне, може (и трябва) да дойде такъв, какъвто си е — с всичките си грехове, всичките си недостатъци, всичките си съмнения и цялото си неверие. Каквото не ти достига, Бащата ще ти даде по-късно. Който се доверява на милостта, трябва да се предаде изцяло, да се хвърли в ръцете на Спасителя такъв, какъвто си е.

Блудният син е взел със себе си и нечистата си съвест. Нашата съвест се освобождава едва, когато Бог ни прости заради Иисус.

Взел е със себе си и едно голямо доверие. „Наистина аз потъпках любовта на баща си, но той няма да ме отхвърли.“ Без това доверие към Иисус няма обръщане.