Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (39)

Любовта на бащата

Историята за блудния син е много тъжна, ако гледаме към сина. Но ако гледаме към бащата, тя става много радостна история. И не е ли това винаги така? Когато гледаме към хората, към техните дела и живот, и най-вече, когато гледаме към себе си, сърцето ни се натоварва и потиска. Но когато гледаме към Господ Иисус, можем да си отдъхнем. Тогава сърцето ни се радва. Е, нека погледнем към бащата в тази история!

„И се смили“. Осъзнавате ли, че тук историята за изгубения син става доста невероятна? Представете си само ситуацията. Синът е потъпкал любовта на баща си. Отхвърлил е всичките му заповеди. Тръгнал си е, без дори да се сбогува. По широкия свят е пропилял цялото си наследство по най-лошия и лекомислен начин. И сега, гладен, дрипав, беден, се връща.

Представете си за момент един обикновен селски човек, на когото се случва това. Чертите на лицето му се втвърдяват. Той подсвирва на кучето и го насъсква подир дрипльото. Така става. Това е човешко.

Но това, което се разказва тук, е божествено. Тук Господ Иисус прогласява с прости думи евангелието — Иисус обича грешника. Не мога да обясня това. Не мога дори да го разбера. Мога само да го оповестя: Иисус ви обича — вас, които съвестта ви мъчи; вас, които никъде не намирате мир. Ти можеш да запееш заедно с всички спасени и приети Божии деца: „Аз бях заслужил само гняв, но Господ ми оказа милост“.