Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (34)

Чакането на бащата

Още отдалеч бащата видял своя изгубен син. Той не го зърнал случайно. Иначе не би го видял от толкова далеч. Не, бащата чакал завръщането на сина си.

Има една прекрасна картина от художника Бурнанд. На нея се вижда голяма, богатска къща с плосък покрив. И там, горе, стои бащата. Той се взира в далечината. Засенчил е очите си с ръка, за да наблюдава по-добре. Всичко около него му е безразлично. Целият е в очакване.

Вижте, това е била тайната в живота на изгубения син. Когато си заминавал, баща му гледал подире му. Тогава започнало голямото чакане. Бащата чакал. Синът изпаднал в беда. Бащата чакал.

Знаете ли, че тази тайна се крие и във вашия живот? Твоят Бог те чака. Той сякаш безмълвно те обсажда.

Позволете ми да използвам един съвсем глупав пример. При безмоторното летене за старта е необходимо ластично въже. То се разтяга много. Божието очакване е едно такова ластично въже, което Той е вързал около сърцата ни. Ти можеш да го разтягаш много. Можеш да избягаш надалеч. Но Бог те чака и това е като едно такова тихо, силно притегляне.

Но тук трябва да кажа, че човек може и да скъса това въже. Тогава няма вече връщане. За такива хора няма надежда. Има хора, които Бог повече не чака. „Има смъртен грях — не казвам за него да се моли“ (1 Йоан. 5:16).

Бог чака! Така ни Го разкрива Библията. На две места четем потресаващите думи: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак“ (Римляни 10:21; Исая 65:2).

Или пък виждаме Бога като лозар, който чака да види дали лозето ще даде плод (ср. Йоан 15:1).

Апостол Петър също ни казва, че Бог вече има готов план за края на света. Но въпреки това го задържа и чака търпеливо — дали няма все пак някой да се обърне преди това. Петър казва: „Считайте дълготърпението на нашия Господ за спасение“ (2 Петр. 3:15).