Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (83)

И той все пак става враг на Бога

Необърнатият човек разчита на собствената си праведност. Всички ние носим тази самомнителност. Гордеем се със своите добродетели и заслуги. Виждаме се в такава една приятна светлина. И си мислим, че с всичко това би трябвало да сме съвсем наред пред Бога.

Така и по-големият син по-късно (ст. 29) казва самодоволно на баща си: „Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед“. В днешно време той би казал: „Аз върша добро и не се боя от никого“.

Тук ми се иска да го прекъсна и да кажа: „Браво! Ти си прекрасен човек! Но сега стоиш навън и се сърдиш. Не осъзнаваш ли, че сега и ти си враг на баща си — също както брат ти, когато избяга в света (а може би и по-лош)? И понеже сега си станал враг на баща си, и ти се нуждаеш от милост, също като брат си“.

Точно това ни втълпява текстът с всичка сила — порядъчният човек, уверен в собствената си праведност, е също такъв враг на Бога, както и най-злият атеист, и най-ужасният грешник. Които и да сме ние, за нас важат думите на апостол Павел: „Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“ (Римляни 3:23). Всички ние се нуждаем от милост.

Нека да използвам един пример. Един турист от Русия ми разказа една забележителна история. Един взвод войници положили телефонен кабел, който свързвал войските с висшия щаб. Кабелът минавал през уединена гора. Но една нощ дошли партизани, тихомълком прекъснали кабела и го свързали с друг кабел. В края на новата телефонна връзка седял един немскоговорещ руснак. И сега войските получавали заповедите си от врага. Но те не знаели това и не подозирали нищо.

Не е ли точно такова състоянието на човека от грехопадението насам? Грешникът, който съгрешава против съвестта си, поне знае, че го командва злият, врагът. Но човекът, който се счита за праведен, не знае това. Той не осъзнава, че врагът го управлява. Мисли си, че всичко е наред. И въпреки това той е под властта на дявола.

Това може да се поправи единствено ако преминем в царството на милостта. Ако Божият Син „изкупи живота ни от рова“ и ни „увенчае с милост и милосърдие“ (Псалм 103:4).