Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (38)

Страданието на бащата

Там, на покрива на къщата си, стои бащата и вижда сина да се задава. Каква жалка картина! И тогава пред очите му изниква друг образ. Той вижда сина си, какъвто е бил преди да замине — горд, упорит, сияещ младеж. Вижда го как заминава в разцвета на младостта си. А сега! Каква окаяна гледка! О, свят! О, грях! О, дявол! Как сте съсипали моя син!

„И се смили“. Изпълнен е със скръб и тъга. Така Бог страда заради хората. Той е сътворил човека като съвършено създание. „И Бог създаде човека по Своя образ.“ Създал го е с пълната свобода да избира между добро и зло. Но още първият човек е избрал злото.

И сега „ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога. Но всички се отклониха, заедно станаха негодни“ (Псалм 14:2-3). Затова грехът, страданието и смъртта властват. Затова Божието сърце е изпълнено със скръб.

„И се смили“. Вече чухме, че с бащата от притчата Иисус има предвид Себе Си. Докато разказвал това, Той погледнал към бирниците и грешниците, които се събрали около Него, — и се смилил. Погледнал и към фарисеите и книжниците. Те негодували: „Този приема грешниците и яде с тях!“. И съжалил и тях. Той гледа и нас — и се смилява. Такъв е Господ Иисус!