Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (40)

Бащината воля за помощ

„И се смили“. И у нас нечие нещастие е предизвиквало съчувствие. Стояли сме до болнични легла, гледали сме страдащи хора. Било ни е жал за тях. Но не сме могли да помогнем.

Съвсем различно е при нашия Спасител. Когато Той се смили, когато сърцето Му се разпали, Той има и волята, и силата да помогне.

Блудният син е получил помощ. И аз получих помощ, когато се обърнах. А тук със сигурност има много други хора, които ще засвидетелстват: „И на мен ми се помогна, когато се обърнах“.

Божието страдание за греха не е останало само болка. Бог е действал. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

И състраданието на Иисус към грешника не е останало само порив на душата. То го е подтикнало към делото, чрез което ние се спасяваме — Той е принесъл живота Си в жертва като умилостивение за нас.

Вече няма защо да се страхуваме да признаем истината и да се явим пред Бога като грешници. Тъкмо към грешници, които заслужават ада, е насочена Неговата спасителна воля. Само грешници биват оправдани чрез смъртта на Иисус. Само за грешниците е умрял Иисус. Следователно и за нас. Това е спасението.