Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (8)

Трето действие

„И там пропиля имота си с разпуснатия си живот.“

Интересно е как разказва Иисус. Ние с удоволствие бихме научили подробности за това време, нали? Но такава е Библията. Когато говори за греха, се задоволява само с едно изречение: „И там пропиля имота си с разпуснатия си живот“. Не е необходимо да ни се описва живота без Бога. Ние добре го познаваме.

И така, младежът живее, сякаш би могъл да живее така цяла вечност. Но нещата не продължават безкрайно по този начин. И при нас е така. „На хората е определено веднъж да умрат, а след това — съд“ (Послание към Евреите 9:27).

Но нека оставим сега изгубения син и да погледнем още веднъж назад. Какво прави бащата? От часа, в който синът си тръгва, той започва да чака дали изгубеното му дете няма да се върне. Той изпраща подире му потоци от любов. „Простирах ръцете Си цял ден“ — казва Бог в словото Си.

Има една покъртителна картина от художника Бурнанд. Бащата стои на покрива на къщата си и се оглежда за сина. Засенчил е очи с ръка и се взира в далечината. Цял е копнеж, любов и очакване. Знаеш ли, че Бог така се оглежда за теб?

Но Той прави и много повече: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16).